News image

Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Периодът на рекордно ниски лихви е в самия си край

в. Капитал Специално издание - 14 май 2017 г.

16% от депозитите на населението са в Банка ДСК

Валентина ИЛИЕВА
Банка ДСК е създадена преди 66 години като Държавна спестовна каса. След 1951 г. тя става единствената влогонабирателна и кредитна институция за населението. През 1998 г. е преобразувана в търговска банка, като до 2003 г. е държавна. През есента на 2003 г. след приватизация става собственост на унгарската OTP Bank. Тя е втора по големина в сектора според размера на активите й (11.6 млрд. лв. по данни на БНБ към края на миналата година). Тя е лидер в банкирането на дребно - с най-голям кредитен портфейл към домакинствата и най-много привлечени депозити от тях. В К10 банката традиционно има силни позиции в класирането по ефективност, където отново е лидер, и по-умерени в показателите за стабилност, където остава шеста. Тя се нарежда пред водача в общото класиране и в категорията за "Устойчивост", но този микс, който дълги години й носеше първото място, сега я оставя подгласник.
- Как изглежда банковият сектор в България след преминаването през прегледите и стрес тестовете през 2016 г?
- Прегледът на активите на банките, който беше направен миналата година, беше нещо ново за сектора. Кредитните институции се подготвиха много сериозно за него, отчитайки цялата отговорност, която предполага такава проверка. Още повече че такъв вид одит не беше правен до този момент, поне не за банките, които не са собственост на големи европейски финансови институции. Затова и резултатите от прегледа бяха отлични, те категорично потвърдиха, че банковата система в България е стабилна, отговаряща на критериите и изискванията на ЕС и дори в някои отношения надвишаваща тези критерии. В чисто практически аспект банките се постараха да изчистят портфейлите си от т.нар. лоши кредити и да подобрят проблемните сектори. Това се отрази краткосрочно на балансите, но за сметка на това в дългосрочен аспект изигра положителна роля, най-малко поради факта, че вече картината от отчетите е доста по-реалистична. По данни на БНБ за първите два месеца на 2017 г. разходите за обезценки в банковата система като цяло са паднали с 21% спрямо същия период на м.г., а печалбата се запазва почти същата -194 млн. лв. при 196 млн. за 2016 г.
Прогнозите, правени от някои икономисти, че след стрес тестовете ще има сериозни разделения между банките на „добри", в смисъл добре капитализирани, и „лоши", не се оправдаха. Разбира се, имаше посочени разлики, както и съответните препоръки за подобряване на резултатите на някои банки. Сега се вижда, че те работят усилено и скъсяват дистанцията с тези пред тях.
- Какви са новите пазарни и регулаторни предизвикателства пред банките и как ще се справяте с тях?
- Новите пазарни предизвикателства не са се променили съществено - да се активизира кредитирането с по-чувствителни темпове, особено за бизнеса. Банките са основен, но не единствен икономически играч, така че те функционират в определен социален и икономически контекст. Ще дам пак пример чрез статистиката на БНБ - за същия период (първите два месеца на 2017 г. спрямо 2016) кредитният портфейл не се е увеличил - нарастването е едва 0.04%! И този резултат е именно поради пазарната конюнктура, слабия ръст на икономиката и липсата на инвестиционен ентусиазъм сред реалния бизнес. Този факт много ясно се вижда в отчета на централната банка - минималният ръст е благодарение на заемите за домакинствата с 47 млн. лв. положителна разлика спрямо м.г. При всички останали видове кредити има отстъпление. Картината се допълва и от статистиката при депозитите - с най-ниски темпове растат спестяванията на домакинствата - едва 0.3 на сто при годишни двуцифрени увеличения само преди няколко години. В същото време ръстът при нефинансовите предприятия е 1.4%, а при финансовите-8.7%.
- Началото на дългоочакваната консолидация в сектора беше зададено със сделката за ОББ. какви са очакванията ви за този процес през тази и следващите години?
- За консолидация в банковия сектор се говори отдавна и тя вече е факт. Въпреки че години наред нямаше сделки, това не значи, че процесът беше замрял, напротив - проучвания, консултации, разглеждане на оферти бяха в ход непрекъснато, макар на повърхността да нямаше никакво движение и шум. Както се знае, парите обичат тишината. Сделката между КВС, и 6 частност Сибанк, и ОББ също не е импулсивно решение, а плод на продължителни сондажи. Както знаете, и Банка ДСК участва в продажбата като дъщерна на унгарския си собственик OTP. Този факт отново потвърждава прогнозата за сериозност и дълбочина на процеса на окрупняване на кредитните институции в България и той е част от световна тенденция. Със свиването на кредитирането банките започнаха да правят сериозни анализи на разходите и да ги оптимизират. Изчисленията сочат, че при пазарен дял под 10% от съответния пазар не се оправдава издръжката на кредитната институция. Затова интересът към окрупняването е голям и не секва. Същото важи и за България. Сделката за ОББ само доказа, че подобни договори се сключват след сериозно и дългогодишно обследване на всички възможности, плюсове и минуси и че интерес определено има, стига страните да са достатъчно мотивирани. Окрупняването на сектора го прави още по-стабилен и атрактивен за нови играчи.
- Кога очаквате периодът на рекордно ниски лихви да стигне своя край и как могат клиентите да се подготвят за това?
- Периодът на рекордно ниски лихви е в самия си край и това ще си проличи съвсем скоро. Вече има симптоми на тестване на пазара на лихвите и то започва при заемите за домакинствата, и в частност при жилищните кредити. Но, забележете - това се случва, след като се раздвижи самият пазар на недвижимости. Така че първо нещата се случват в реалната икономика, а след това при банките като универсална икономическа трансмисия.
Що се отнася до клиентите, аз мисля, че те вече са готови - след няколко доста горчиви урока от предишните периоди тяхната чувствителност към пазарните тенденции е по-висока. Независимо от нивата на лихвите, преди прибягването до кредит е необходимо всяко домакинство и всеки бизнес да направят своите разчети с оглед на евентуално бъдещо развитие на доходите. Кредит се тегли, когато можеш да го изплащаш и когато парите наистина са необходими, а не когато лихвите са ниски. Този урок и фирмите, и гражданите го научиха по трудния и болезнен начин и затова те самите трябва да си отговорят дали са готови както за още едно спадане на цената на кредита, така и за неговото поскъпване.
- Кои други тенденции ще характеризират развитието на сектора през 2017 г?
- Убедена съм, че здравословната конкуренция ще бъде лайтмотив за настоящата година. Банковите институции в България планират ръст за всички сегменти от портфейла си - за корпоративни клиенти, физически лица, микро- и малки предприятия. Стремят се да реализират увеличение в кредитирането между 3 и 5 процента. Този ръст не е толкова висок, както преди 2008 г., но е доста мотивиращ за функционирането на сектора. Очакванията ми са да продължава да расте потреблението като фактор за постигането на икономически растеж. Сравнително ниските лихви по кредитите са фактор за дългосрочното кредитиране в области като инвестиционните проекти на бизнеса и жилищното кредитиране при гражданите.
- Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?
- 2017 г. се очаква да е годината на по-сериозно оживление в икономиката. Тази тенденция се оформи още през миналата година, макар и съвсем слабо и колебливо. За съжаление политическата обстановка не способства за по-осезаем икономически ръст. Сравнително неустойчивата социална среда се отразява негативно на движението на икономиката нагоре. Според анализаторите очакванията за 2017 г. са за увеличено вътрешно търсене. Аргумент в тази посока са подобрените условия на пазара на труда. Относително ниските лихвени нива генерират очаквания заемите за фирмите и домакинствата да нараснат с по-високи темпове, което също ще повлияе на потреблението.
Очакванията за настоящата година са насочени към активирането на инвестициите като двигател на икономиката, не на последно място, заради относително ниската цена на кредитите. Нормализирането на политическата среда е чакано от бизнеса, за да не се случи отлагане на инвестиционни проекти.
- Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за годината?
- Банка ДСК следва световните тенденции в разработването на хибридни облачни решения. На 10 март "IBM България" и Банка ДСК обявиха успешната миграция на ИТ инфраструктурата на банката към IBM центрове за съхранение на данни. Банката избра частна облачна платформа, за да трансформира ИТ инфраструктурата си за основната банкова информационна система и да развива нови услуги за своите над три милиона индивидуални и бизнес клиенти. Банка ДСК продължава процеса на дигитализация на предоставянето на услугите си. Акцент през тази година ще бъдат младите клиенти и потребителите на съвременните подходи при ползването на наши продукти и услуги.
***
Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Има над 40 години опит в банковото дело, които изцяло преминават в Банка ДСК. През 1971 г. започва работа като счетоводител в клон ДСК-2, а по-късно става главен директор на клона, заместник-председател на управителния съвет на банката и изпълнителен директор. Била е началник на управление "Вътрешен контрол и одит" на банката. От 2004 г. е главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Към момента е заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България.

Още новини

Условия на “Бисквитки”

Страницата на Банка ДСК използва бисквитки (cookies) за подобряване на своята ефективност.

Продължавайки използването на сайта, Вие се съгласявате с "Политика за използване на бисквитки (cookies)" на интернет страницата на Банка ДСК - dskbank.bg.

Приемам