новини
Новини и уведомления
News image

Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Стигнахме тавана на лихвите по влоговете

Николай СТОЯНОВ
 
Това е възмутително! Анализатори да дават оценки за България и за разни други държави и непрекъснато да гледат негативно на тях. Трябва да се погледне малко по-обширно, малко по-пространно. Негативните мнения влияят върху репутацията на всяка една от тези страни.
- Г-жо Маринова, преди дни се завърнахте от среща с акционерите в банката? Какво ви казаха?
- Отчетохме 2008 г. Годината е много добра. Реализирахме висок финансов резултат - над 260 млн. лева. Решението на собствениците е той да се капитализира. Впрочем, откакто сме купени от ОТП груп, ние винаги сме капитализирали печалбата, не сме изплащали досега дивидент. Така че банката е добре капитализирана и ще има капиталова база след тази операция над милиард и петстотин милиона лева. Освен това, бих казала не само Банка ДСК, но и цялата група е в добро състояние. Ние сме най-ефективната банка в групата и в България като цяло. Не възнамеряваме през тази година да съкращаваме персонал, независимо че се намираме в условията на глобална икономическа и финансова криза.
- Как върви кредитирането? Давате ли заеми?
-Не сме спрели кредитирането. Разбира се, по-прецизни сме. Интересуваме се от финансовото състояние, ако става въпрос за кредитиране на юридически лица, намеренията на фирмата, какъв бизнес развива, как стои в отрасъла си, т.е. правим задълбочен финансов анализ, преди да вземем решението за кредитиране. А що се касае за физическите лица, ние разполагаме с механизми, които и преди са съществували, за установяване за тяхната платежоспособност. Интересното е, че в момента се забелязва отдръпване и от самите клиенти. Предвид това, че все пак кризата още не е навлязла в пълна сила в България, те се въздържат от теглене на кредити - както потребителски, така и жилищни. Хората са притеснени дали ще имат работа, дали няма да има съкращения в тяхната фирма, в техния отрасъл. За отдръпването от жилищните кредити най-вероятно причината е, че потенциалните клиенти очакват да паднат цените на недвижимите имоти. Това обаче не се случва! Не се забелязва някакво драстично намаление на цените на недвижимите имоти. Мисля, че който има намерение да купи жилище, сигурно ще го направи.
- Българските банки като че ли са отличниците на Европа. На какво се дължи това?
- Причината е, че сме много добре регулирани, много контролирани от БНБ. Освен това, ако се върнем малко по-назад в исторически план, през 2005 г. ние кредитирахме бурно. Наложи се БНБ да въведе рестрикции и да ни възпира. Това се оказа добър подход сега. Тоест банковата общност е много дисциплинирана. И ако има някакъв проблем в която и да е финансова институция, това се забелязва веднага от органа, който осъществява надзор, и съответно се вземат мерки.
- От една страна, е добре, че нашите банки са част от големи чужди групи. Но в условията на криза не изтеглят ли майките капитали от дъщерните си фирми?
- В края на м.г. БНБ препоръча финансовият резултат да се капитализира и да остане в България. Това е разумно действие в условията на такава криза. Аз мога да кажа за нашата банка и го казах - от 2003 г., откакто сме купени от ОТП, ние винаги капитализираме финансовия си резултат. Доколкото знам, всички банки в България ще капитализират печалбата за 2008 година. Няма банка която да не постъпи така. Не се забелязва прехвърляне на средства. Освен това не бива да се забравя, че нито една майка не би искала нейната дъщерна банка да бъде зле. Тя има интерес, когато нещо върви, да го поддържа. А банките в България, бих казала, са най-добрите им дъщерни структурни единици.
- Щом няма изнасяне на пари, защо е ограничено кредитирането?
- Защото външното финансиране или е прекратено, или е много ограничено. Защото всички партньори, с които работехме на международните пазари, до голяма степен са ограничили финансирането към страните от Източна Европа. И ние трябва да си набавяме финансиране или ресурси от местния пазар, но те са ограничени. Това, което правителството реши - да увеличи капитала на Българската банка за развитие, все пак е само 500 млн. лева. А тази сума, разпределена през банките в България, не е толкова много. Ние финансираме, но все пак не са онези темпове на растеж като предишните години и затова се забелязва. Клиентите ни също са притеснени и се колебаят дали да теглят кредит. Освен това не трябва да се забравя, че голяма част от българското население вече има заеми не само към една, а към няколко банки и те трябва да се обслужват. Ако клиентите не ги обслужат, ще попаднат в кредитния регистър като лоши платци и впоследствие много трудно ще успеят да вземат заем. В крайна сметка кризата все пак ще приключи и те отново ще имат нужда от кредити.
- Има ли такива лоши платци и при вас?
- Не бих казала. Има сигнали за влошаване на качеството на портфейла, но в момента знаете, че БНБ прие и промяна в някои наредби, така че да се даде възможност на банките да договарят с клиентите по-приемливи условия, да могат те да обслужват спокойно своите задължения. Различни са вариантите. Но всеки клиентски случай е необходимо да се консултира индивидуално. В общи линии според мен в момента фирмите предимно ще теглят оборотни кредити, а не инвестиционни, защото в условия на криза да се извършват инвестиции носи висок риск. От друга страна, и вътрешнофирмената задлъжнялост е доста висока. Договорите, които имаха българските фирми със страните от Западна Европа, са прекратени или ограничени, и клиентите на банките няма да могат да произвеждат това, което са произвеждали доскоро. Така че те трябва да се съобразят с характера на своята дейност.
- Вашата лична прогноза каква е - кога ще свърши кризата?
- Мисля, че в началото на следващата година вече нещата ще са малко по-променени. Не говоря за България. Кризата започна от Америка през Европа към нас и по същия начин ще започнат да идват положителните отзвуци.
- Кризата ли е причината за оскъпяването на кредитите?
- Както знаете, суверенният риск на държавата е 6,60%. Като сложим към него и европейския индекс ЮРИБОР (от 1,243 до 1,923%), ще видим цената на кредита. Ние няма откъде да си набавяме ресурс освен от местния пазар.
Нашите депозанти искат да имат по-високи лихвени нива. Няма как да кредитираме на по-ниски лихвени равнища от тези, които им даваме по депозити. Показателно е, че през януари финансовите резултати на банките са много по-ниски от предходната година, което означава, че независимо че лихвените нива по кредитирането са по-високи, печалбите падат. Това е показателно.
- Докога ще продължава тази война с лихвите по депозитите?
- През последните няколко месеца не съм забелязала нарастване на лихвените проценти. Много отдавна казах, че вече почти достигнахме онзи максимален праг, който не би следвало да прекрачваме, защото това би се отразило зле както на клиентите, които ще теглят кредити, така и на самите банки. Защото клиентите впоследствие няма да могат да обслужват добре своите задължения, когато те са на много висока цена. Така че разумният праг вече е достигнат и не смятам, че колегите от общността ще вдигат повече лихвения процент по депозитите.
-А с малките банки какво се случва на пазара? Много анализатори очакваха те да фалират или да започнат да се сливат с по-големи финансови институции?
- Не бих казала, че се случва нещо лошо. Като гледам пазарните дялове в края на миналата година, голяма част от кредитите и от депозитната база са отишли при малките за сметка на големите банки, където пазарният дял пада. Малките институции вдигат своя пазарен дял, което всъщност е пример, че те се развиват добре. В заключение мога да кажа, че банковата общност е единна, има разбирателство и съгласие по общите ни приоритети.

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon