Виолина Маринова: Кредитите престават да поскъпват

Самуил ОГНЯНОВ
 
Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на Банка ДСК и председател на Асоциацията на търговските банки. В последния месец заради финансовата криза лихвите по кредитите у нас се вдигнаха с 1 до 3%. Появиха се и информации, че банки отказват да кредитират покупката на панелни жилища. "24 часа" потърси г-жа Маринова за коментар дали кредитите ще поскъпват още и какво ще е отражението на кризата върху България.
Имаме финансова, а не банкова криза, която ще засегне цялата икономика, смята
главният изпълнителен директор на Банка ДСК
- Г-жо Маринова, ще поскъпват ли още кредитите, след като лихвите вече се вдигнаха от 1 до 3%?
- Повишението на лихвите по кредитите е факт. С последните увеличения, включително тези в настоящия момент, факторите за такова поскъпване са изчерпани. Със сигурност не очаквам до края на годината, а и през следващата година да има причина за ново вдигане на лихвите.
- Но има редица прогнози на кредитни консултанти, че ще има ново увеличение на лихвите по заеми.
- По-достоверно е какво информация идва от банките. Наистина има чувствително увеличение на лихвите. Но то се прави постепенно и внимателно.
В същото време има редица кредитни продукти, за които лихвените нива все още са изключително изгодни.
И в момента се връщат на нормалните си нива?
- Да, би могло и така да се определи това, което се случва. Наистина, особено в отделни сегменти, лихвените нива растат в много по-малка степен от ръста на доходите.
- Можете ли да дадете пример с колко са се оскъпили кредитите? Ако човек е теглил заем например между 30 000 и 50 000 евро, с колко му е скочила месечната вноска?
- Увеличението зависи от размера и срока на кредита. За потребителските
оскъпяването е в рамките на 5-6 лева месечно
За жилищните, които са по-дългосрочни, месечната вноска може да се увеличи с 40-50 лв.
- Какво ще посъветвате хората със заеми? Да ги изплатят предсрочно, да търсят рефинансиране?
- Не бих препоръчала да се търси кредит от друга банка, за да се изплати старият. Защото лихвените нива са почти идентични навсякъде. А и има допълнителни разходи при отпускането на новия заем. Не бих ги посъветвала и да бързат с предсрочно погасяване. Ако имат проблем с обслужването на кредита, да потърсят решение заедно с банката. Като например увеличаване на срока на изплащане, което ще доведе и до намаляване на вноските. Важно е да потърсят обслужващата си банка на по-ранен етап, преди да е настъпил проблемът.
- А прехвърлянето на заем от една валута в друга изгодно ли е? Ако е теглен в левове, например, да бъде превалутиран в евро заради по-ниските лихви.
- Не бих казала, че и това е полезен ход и не наблюдавам да има много такива случаи. Още повече, че няма голяма разлика в лихвите между левовите кредити и тези в евро.
- Тегленето на един кредит, за да се погаси друг, помага ли? Да кажем вземането на ипотечен, за да се изплати потребителски или обратното.
- Това може да е само временно решение. Но тегленето на нов заем води до допълнително задлъжня-ване. А в сегашната ситуация е необходима предпазливост и внимателно преценка дали клиентът е в състояние да обслужва задълженията си.
- До какъв размер от месечния доход би трябвало да е вноската по кредит?
- Всички банки имат изискване за минимален постоянен доход, който да остава след плащането на вноската. Размерът й като процент зависи от размера и вида на дохода. Поради което е добре клиентите внимателно да преценяват, преди да теглят заем.
- Казахте, че банките са станали по-предпазливи. Това ще доведе ли до отказ от кредитиране на клиенти?
- Не бих казала, че точно такъв ще е ефектът. Но доста по-предпазливо ще се подхожда към отпускането на заеми, с по-обстойни проверки на платежоспособността на клиента и размера на поискания кредит.
- Ще изчезнат ли рекламите за кредити без доказване на доход?
- Мисля, че много точно се изразихте, че това са реклами. Банките никога не
са отпускали кредити само на доверие - правят се внимателни статистически оценки за профила на клиента въз основа на опита на банката. Мисля, че тези реклами бяха по-ско-ро с цел да се привлече вниманието към дадена банка. Не мисля, че има такава която е- давала заем без оценка на риска.
- Вече има банки, които отказват заеми за покупката на панелно жилище. Това ще се превърне ли в постоянна практика?
- И преди кризата
кредитирането на панелни жилища бе с по-високи изисквания, с по-голям процент на евентуална обезценка на имота. Причината е ясна - панелните жилища имат по-кратък живот от монолитното или тухленото строителство. Разбира се, ако едно панелно жилища е в добро състояние и е построено сравнително скоро, няма проблем да се отпусне заем за него.
- Ще продължи ли покачването на лихвите по депозити? Ще се появат ли оферти, да кажем, от 10% годишна лихва постоянно, извън промоционалните предложения?
- Не бих казала, че може да се очаква такива лихвени равнища да станат постоянни. Покачването на лихвите по депозити в някаква степен отразява
справедливата цена за парите на хората и е в посока да компенсира инфлацията.
- Решението да се вдигне гаранцията на влоговете от 40 000 на 100 000 лв. полезен ход ли е?
- Определено да. Защото това внася спокойствие у хората и показва, че те нямат причина да се притесняват за парите си в банките. И сега, при гарантиране на 40 000 лева, се покриват 99 % от влоговете. Вдигането на тази сума дава допълнителна гаранция за хората.
- Има ли опасност предпазливостта на банките да върне състоянието на сектора там, където бе преди години - много трудно да се отпускат кредити, или те да са достъпни само за богатите?
- Не, не бих казала, че има такава опасност. Никога не сме се отказвали от по-ниско платежоспособни клиенти. Още повече че искам ясно да го заявя - не става въпрос за банкова криза. Банките в България продължават да бъдат верни на традиционното банкиране. Това, което предизвика финансова криза в САЩ, никога не е било практика в бъл-
гарската банкова система и затова няма нужда да бъде променяно.
Глобалната финансовата криза ще има отражение върху цялата икономика на засегнатите държави, включително и у нас. По отношение на нашата банкова система със сигурност мога да кажа, че хората в България не бива да се притесняват за парите си - няма да има фалити на банки или проблеми с ликвидността.
- А какво ще е отражението върху икономиката?
- Вече бяха направени прогнози, че ще има забавяне на икономическия ръст. И ако тази година се очаква да е 7%, то догодина ще е 4-5%. Да не забравяме обаче, че
говорим за ръст с по-умерени стъпки,
а не за свиване на икономиката.
- Има и прогнози за замразяване на доходите и дори рецесия.
- Както казах, ще и)ма забавяне на икономиката. Не мога да кажа дали ще има замразяване на доходите, но е ясно, че няма да има такъв ръст, както досега. Надали изобщо няма да нарастват, ще има увеличе-
ние, което поне да покрива инфлацията. Но не бих споделила мнението, че икономиката ни ще изпадне в рецесия. Но трябва да сме подготвени за отражението на кризата. И се надявам, че намерението на правителството да свика широк кръг от експерти, включително и представители на банките, за да се набележат необходимите мерки, ще се реализира.
- Затрудненията, които в момента изпитва Унгария, ще имат ли отражение върху собственика на Банка ДСК - унгарската ОТР, и върху вас самите?
- Няма да има никакви затруднения. Унгарското правителство и централната банка са взели всички необходими мерки. ОТР няма ликвидни проблеми, тя остава най-голямата банка и една от най-стабилните банки в Унгария. Още по-малко има основания за притеснения за Банка ДСК. Ние оставаме банката с най-голяма клиентска маса, изключително стабилна позиция по отношение на капитала и не сме зависими от банката-майка, можем да се развиваме и сами.