Виолина Маринова: Лихвите ще останат същите през следващите тримесечия
Светлана ТОДОРОВА
Обвързаността на пазарите прави подобни прогнози трудни, казва председателят на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК
- Госпожо Маринова, как оценявате икономическата обстановка в страната? - Оценявам икономическата среда като относително стабилна. Позитивен знак е подобрението в бюджетната сфера и индикациите за стабилизация на фискалната политика. Динамиката на икономическото състояние е много ускорена във време на криза и последващо възстановяване, така че е трудно да се правят дългосрочни прогнози. Моментната снимка на обстановката в България е функция от развитието в Европа и световните събития, въпреки че за щастие не сме подложени на драстични и изненадващи кризи като тези в Близкия изток или на природни катаклизми. върху българската икономика негативно се отразява и въздържането от инвестиции - поведение, характерно не само в страните от ЕС, но и в целия свят. Като следствие от кризата БВП в много страни, измерен чрез стандарта за покупателната способност, показва спад. Будят известни опасения различни анализи, които говорят за W-образно развитие на кризата, т.е. заплаха от нови спадове, но аз не мога да кажа доколко основателни са те.
- Кое ви кара да бъдете оптимист по отношение на възстановяването след кризата и кое - да сте песимистично настроена?
- възстановяването на различните отрасли след отминаването на пика на кризата е неравномерно. Затова и икономическият пейзаж е доста усложнен
от гледна точка на банкерите. Драстично свитият приток на преки чуждестранни инвестиции е рисков фактор в процеса на възстановяване. Ръстът на износа, който възлиза на над 30% на годишна база към края на 2010 г., се очаква да бъде двигател на възстановяването. въпреки че промишленото развитие се задържа на нивата отпреди кризата, има позитивни данни за ръст на промишленото производство, стимулирано от увеличено външно търсене.
Задържането на темповете на нарастване на безработицата и даже индикациите за очаквано нарастване на заетостта за 2011 г. са положителен сигнал. Тъй като човешкият ресурс е от все по-голямо значение за икономическия подем, е важно да се премахне опасността от загубването на темп на развитие на човешкия потенциал, да не се допусне, макар и частично, деквалифициране на освободените от работа в предходните периоди работници и служители. Позитивните очаквания са насочени към съживяване на потреблението и ръст на вътрешното търсене, които останаха доста стагнирани през последните няколко тримесечия на 2010-2011 г. Известен ръст в жилищното кредитиране през последните месеци е също обнадеждаващ.
- възвръща ли се доверието към банковия сектор, особено при корпоративното банкиране?
- в България финансова криза не се състоя. По това нашата икономика се отличава от свързаните с нея икономики на ЕС. Кризата на доверието се прояви по-скоро в реалния сектор, където взаимната задлъжнялост нарасна. Друго проявление на кризата в доверието е оараничаването на хоризонтите на планиране и развитие, които стопанските субекти залагат. Доверието в българския финансов сектор не е намаляло, по-скоро тази криза е криза на устойчивостта, на възможността да се реализират дългосрочни проекти, на куража да се търсят нови пазарни сегменти и ниши. Банките в България не са спрели да финансират проекти с позитивна перспектива и с доказуеми финансови потоци. Създаване на повече ефективност на публичния сектор, стимулиране на здравословната конкуренция, създаване и поддържане на ясни бизнес правила, поддържане на фискална дисциплина - това са условията за икономическо съживяване, част и функция на което е и банковият сектор.
- Съществува ли според вас връзка между ръста на кредитите и икономическото развитие на страната?
- Да, разбира се, и тя е пряка. Кредитирането е функция на състоянието на икономиката като цяло
- какво е отрасловото разпределение, каква е икономическата стратегия в дадената среда, какви са определяните приоритети и т.н. От друга страна, банките са призвани да осигурят гръбнака на икономическото възстановяване, така че очакваме защитимите и перспективни проекти.
- Какви са поуките за банковия сектор от кризата?
- Те са няколко, но ще изведа основните. Рискът се превърна в ключова категория в оценката на кредитополучателите. Тази сложна категория стана и ще продължава да бъде отправна точка в оценката на настоящи и потенциални клиенти на банките. В условията на растяща конкуренция и оспорвано състезание в промоционални и рекламни кампании, пък и в стремежа си да запазим пазарните си дялове наистина и ние, и нашите клиенти се поддадохме на инерция. Кредитната еуфория беше изпитание не само за потребителите на финансови услуги, но и за банките - на базата на опита си те станаха по-взискателни и предпазливи при оценката на профила на кредитополучателите.
- Рисков ли е размерът на необслужваните кредити и как системата ще се справи с тях? Какво означават те за цялата икономика?
- Надявам се да сме достигнали пика в увеличаването на дела на не обслужваните кредити, въпреки че при корпоративните е възможно известно повишение поради неравномерните темпове на икономическо възстановяване.
- Каква ще бъде политиката на банките по отношение на лихвените проценти?
- Активизирането на ипотечния и фирмения сегмент в кредитирането е ориентир за това доколко правилна е посоката, която банките са поели - обявяването на промоционални нива на лихви и други условия по кредитите доведе до относително оживление през последните месеци. Политиката на банките винаги е функция на икономическата среда. Очакваме през следващите няколко тримесечия нетният лихвен марж да се задържи без съществена промяна, тъй като лихвените равнища вече са относително стабилни. Но пак правя уговорката, че обвързаността на пазарите вече е фактор, който прави подобни прогнози трудни.
- Ще бъдем ли свидетели на нов кредитен бум и кога?
- Не мисля. Струва ми се, че темповете на кредитиране няма да достигнат високите нива отпреди няколко години. До голяма степен това означава и зрелост на пазара на финансови услуги, засилена консервативност, но и по-голяма отговорност на всички участници в процеса на кредитиране. Темповете на развитие на банките ще са по-малко агресивни, отколкото в миналото.
Според актуални данни на Световната банка за кредитната активност България се намира около средното равнище за Източна Европа по показателя съотношение на банкови кредити към БВП. Това не оставя значително пространство за нарастване на кредитирането в близките години по подобие на 2003-2007 година.
- Евтини или скъпи са банковите кредити у нас?
- Логично е да се очаква, че лихвените нива в България постепенно ще достигнат тези в Еврозоната, макар че това ще е плавен процес. Банките в България си набавят ресурси от международните
пазари, с които да финансират разширяващите си кредитни портфейли. Поради това нарастващите лихви на международните пазари се отразяват и на цената на отпуснатите кредити. Те са адекватни на средата. Мит е твърдението, че кредитите в България са най-скъпи в рамките на ЕС. В сравнителна оценка на индикатора "годишен процент на разходи" на потребителските кредити, който е и мерител на реалната цена, която потребителят плаща, направена от ЕЦБ, към края на миналата година е видно, че това не е така.
- Рентабилни ли са инвестициите В българската икономика?
- Еднозначният отговор е труден. Това, на което сме свидетели - потвърждаването на рейтинга на страната и даже посочването на положителна перспектива от Standard & Poor's, Moody's и японската JCRA, ни дава известни основания за оптимистичен поглед към страната ни като интересна дестинация за потенциални инвеститори.
- Ще станем ли свидетели на банкови консолидации занапред?
- Динамиката на развитие на икономиката и на финансовите пазари може да поднесе изненади, трудно ми е да преценя. Това, в което съм убедена, е, че полето на конкуренция в банковия сектор все повече ще бъде клиентското доверие, предлагането на гъвкави решения, на високотехнологични продукти и услуги.
***
ВИОЛИНА МАРИНОВА е председател на УС u главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Завършила е финанси и кредит във ВфСИ "Димитър Ценов", Свищов. Специализирала е комплексно банково обслужване на населението В УНСС и мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации, финанси и счетоводство в Института по мениджмънт и маркетинг в София. Работи повече от 30 години в ДСК, като заема редица ръководни постове. Председател е на Асоциацията на банките в България и член на НС на пенсионноосигурителна компания "ДСК Родина". Член е на съвета на директорите на "Банксервиз".
