ВИОЛИНА МАРИНОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АББ И ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА БАНКА ДСК: Банките нямат интерес да заробват клиентите си
Людмила КУЮМДЖИЕВА
Хората трябва да имат доверие на трезорите и да влагат парите си, защото те движат икономиката
Г-жо Маринова, според прогнози на различни икономисти тази година страните от Централна и Източна Европа, включително и България, ще усетят негативите от финансовата криза най-силно. В тази връзка Асоциацията на банките в България мислила ли е по въпроса за евентуално изработване на антикризисен план за действие от страна на банките? Асоциацията на българските банки е орган, който обединява мисленето на банките, становищата по дадени въпроси и тя може да консултира, не да въздейства. Няма как да направим антикризисен план и да принудим всички да се съобразяват с него. Събира се Управителният съвет на асоциацията и информира колегите от другите банки какво сме обсъждали и, разбира се, изисква тяхното мнение. Ние можем да предложим различни мерки и планове, но дали те ще се съобразят с нас, това решава всяка банка сама.
Мисля обаче, че имаме единна позиция по въпроса, че ако възникнат по-сериозни проблеми с предприятия и граждани, бихме им предложили помощ и консултации така, че да не задлъжнеят много на банковите институции. За тази цел една от най-удачните мерки е разсрочването на кредитите, но е ясно, че опрощаването на задължението на клиент не фигурира като мярка.
Миналата седмица трябваше да се състои среща между асоциацията и българските банки за евентуалните мерки и преференции към бизнеса. Срещата състоя ли се и какви идеи и предложения коментирахте? Да, среща имаше, но тя беше редовен управителен съвет на асоциацията. Коментирахме проблемите, но още е рано да се изчислят загубите от газовата криза и да се констатира доколко компаниите са засегнати. Затова на този етап все още не можем да уточним по-конкретни мерки, но всяка банка провежда своя политика. Когато дадено предприятие или клиент не е в състояние редовно да погасява кредита си, банката провежда разговори с него и заедно решават какво може да се направи. Обмислят се планове, за да могат задълженията
да се обслужват редовно. Българските банки са готови да провеждат разговори с клиентите си и по този начин да разсрочат задълженията им, като направят вноските им поносими за състоянието им в момент на криза.
В страната се наблюдава тенденция все повече фирми да съкращават персонал. Какво ще стане със служителите, които няма как да погасяват кредитите си, и какво ще предприемат банките, за да могат предприятията да не задлъжнеят много?
Определено съкращенията започват да се увеличават, но всяка банка се грижи за клиентите си. Трезорите нямат интерес да заробват клиентите си и да ги регистрират в списъка на некоректните платци. Затова се променя погасителният план - защото никой няма изгода клиентът му да влезе в регистъра на нередовните платци. Ако това се случи, като отмине кризата, същият клиент няма да може да вземе друг кредит.
На този етап, а и принципно, никой няма интерес да спре кредитирането на предприятията и физическите лица. Банките кредитират с ясната цел, че дадено физическо лице или фирма ще развива бизнеса си, и когато клиентът е добре, и банката ще бъде добре.
Нараства ли броят на лошите кредити ?
Още е рано да се каже, реално кризата започна да се усеща при нас октомври. В края на януари се очакват данните на БНБ, след което ще се направят анализи.
В условията на глобална криза банките тук станаха по-предпазливи, което е разбираемо. Но не се ли получава омагьосан кръг между това и необходимостта от развитие на бизнеса?
Да, има омагьосан кръг, но за да кредитираме ние бизнеса и да стимулираме икономическото развитие, трябва да имаме ресурси. Нашите банки нямат достъп до външни ресурси, тъй като рейтингът на държавата в момента не е висок. Освен това западните банки и финансовите пазари са доста предпазливи спрямо нас, затова оттам достъпът е ограничен. Ние не можем да осигуряваме ресурси и от банките майки, защото и те са в същата кризисна ситуация като нас и са налели достатъчно пари в дъщерните си дружества. Затова трябва да търсим свежи ресурси от нашия пазар, а за тази цел населението трябва да има доверие в нас. Хората не трябва да се страхуват и вместо да
държат парите си в апартаментите си, трябва да ги влагат в банковата система. По този начин ще се движат пари, с които ние можем да отпускаме кредити.
През миналата година правителството увеличи капитала на Българска банка за развитие с 500 млн. лв., които ще се прехвърлят на траншове в българските банки, за да могат те да кредитират малкия и средния бизнес при разумни кредитни нива и по-дългосрочно. Но на всички ни е ясно, че тези пари са крайно недостатъчни и няма как да очакваме икономически подем с този ресурс. Проблемът е, че този омагьосан кръг е между бизнеса и банките. Необходимо е бизнесът и физическите клиенти да имат доверие в банковата система и при осигурен свеж ресурс ще има подем и в кредитирането.
Наистина ли банките спряха кредитирането и отпускат много трудно кредити, както се твъркакъв случай не са спрели да кредитират. В момента търсенето на ипотечни кредити е много малко, защото хората са в изчаквателна позиция цените на недвижимите имоти да спаднат още, което, според мен, няма да се случи или не толкова драстично, колкото очакват. Отделно, хората, които са сигурни, че ще могат да погасяват този тип кредити в дългосрочен план, не са много. Затова на този етап и банките кредитират много внимателно. Мога да кажа, че Банка ДСК е в много добро състояние, с добра капиталовата адекватност и ликвидност и не сме спрели да кредитираме.
При тези високи лихви по депозитите докъде ще стигнат лихвите по кредитите?
Моето лично мнение, че лихвите по депозитите не трябва да се вдигат още. Това ниво, на което са в момента, даже е високо. Трябва да се изградят ясен таван и праг, които не трябва да се превишават. Повишаването на лихвите по депозити не е добър знак. Според мен разумният праг на лихвите по депозити трябва да е около 8-9%, не повече от това. За лихвите по кредити е ясно, че се повишиха, но все пак тези нива са глобални и кризата е глобална. Има много неизвестни, какъв ще бъде изходът от тази криза и кога ще се случи, затова ние трябва да водим балансирана политика на лихвените нива и това да бъде в рамките на възможностите на нашите клиенти.
Каква ще бъде настоящата година за банките у нас? Има ли опасност от фалити на трезори в страната? Тази година ще бъде изпитание за банковата ни система. Тя ще бъде много тежка, но опасност от фалити няма. Според мен времето на фалитите отмина, а фактът, че ЕЦБ коментира, че няма да допусне нито един банков фалит в Европа, е добър сигнал. Ако има някаква промяна в сектора, то това ще е смяна на собственост. Има варианти за смяна на собственост от една банка на друга, но 8 никакъв случаи на фалити. Това, което трябва българските банки да предприемат, е да привличат ресурси на разумна цена, да кредитират на цена, която е възможна за обслужване, и трябва много внимателно да преценяват клиентите по тяхната платежоспособност и платежоготовност. Банка ДСК е с едни от най-големите взаимни фондове на българския пазар. Планирате ли по-дейно участие на българския капиталов пазар, например посредничество при първични публични предлагания? Определено през тази година не планираме резки действия независимо в коя сфера. Както ДСК, така и другите банки тази година ще имат внимателна и предпазлива политика. Виолина Маринова е председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Родена е през 1953 г. 6 София. Завършила е специалност "финанси и кредит" във ВФСИ "Диенов", Свищов, през 1977 г. Специализирала е "Комплексно банково обслужване на населението от ДСК" (1986 г.) 6 УНСС, София, и "Мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации; финанси и счетоводство" в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Владее френски и руски език, говори арменски, а понастоящем учи английски език.
