Виолина Маринова, председател на АББ и изпълнителен директор на банка ДСК: Стремежът ни е да задържим лихвите на сегашните нива
Людмила КУЮМДЖИЕВА
Ролята на банките ще расте при кандидатстване по европрограми, в оценяването на проектите, на паричните потоци и предоставянето на кредити
- Г-жо Маринова, според мнението на различни банкери приетият Закон за потребителските кредити може да доведе до ново покачване на лихвените нива заради възможността клиентите да се откажат от заема до 14 дни без наказателна лихва. Има ли такава опасност?
- Среднопретеглените лихви по депозитите и кредитите за фирми и домакинства за последните две години са пазарно формирани и не могат да бъдат наречени "необосновано високи". Данните на БНБ показват, че за август лихвите по новоотпуснатите жилищни кредити са достигнали най-ниските си нива от две години насам. За отпуснатите заеми в левове процентът е под 9, което се случва за втори път от първата половина на 2008 г. - първият беше през май тази година. Лихвите по кредитите са спаднали с 0,8% на годишна база, докато тези по депозитите са се увеличили с 0,9 на сто и са на адекватни нива и заради по-високия риск в системата в условията на криза. Стремежът на банковия сектор е да задържи лихвените проценти на сегашните им нива, защото тяхното покачване ще доведе до затруднения при обслужването на кредитите и до по-висок дял на проблемните заеми. Когато говорим за линията на поведение на кредитополучателите при обслужване на техните задължения, не бива да забравяме освен платежоспособността им и тяхната платежготовност, т.е. важна е не само възможността, но и желанието при наличие на средства добросъвестно да изплащат кредитите си. Що се отнася до Закона за потребителския кредит, той предвижда клиентът да може 14 дни след изтегляне на кредита да го върне, без да дава обяснения на банката и без да дължи наказателна лихва. В случай че това се превърне в масова практика, завишаването на кредитният риск е възможно да повлияе на цената на кредита. Според мен не е добър тон в общественото пространство да се задълбочава тезата за асиметрия в интересите на получателите на кредит и на кредиторите. Намаленият спред между лихвите по кредити и депозити плюс разходите за провизии, които банките заделят за увеличените просрочени заеми, означава, че цената на кризата се поема от кредиторите и от банките.
Повишаването на събираемостта е фокусът за банките, провизионната им политика е адекватна, те имат и капиталова база, която е доста по-висока от тази в страните в Европа. Трябва да се отбележи и ролята на БНБ за поддържане на стабилността на банковия сектор, който при настъпване на кризата имаше капиталова адекватност от 14%, а сега нивата й са около 18%.
- В момента работна група към министъра по евро-фондовете Томислав Дончев обсъжда идеята търговските банки да приемат проекти по ОП "Конкурентоспособност" и Програмата за развитие на селските райони. Каква е целта на подобна инициатива и кога тя може да бъде реализирана?
- Има сформирана работна група на Асоциацията на банките и представители на Оперативната програма "Конкурентоспособност", както и Програмата за развитие на селските райони. Обсъжда се идеята търговските банки да бъдат междинни звена по усвояване на еврофондовете, като се прилагат различни модели и добри практики, вече работещи в Гърция, Италия, Ирландия и др. Очаква се да нарасне ролята на банките както в подпомагането на логистиката при кандидатстване по програмите (предоставяне на добре развитата клонова мрежа на банките за осигуряване на по-бързо и по-ефективно обработване на документацията, които в по-голямата си част са познати за кредитните институции), в оценяването на проектните предложения, на паричните потоци и верификацията на разходите, така и предоставяне на ресурс за кредитиране за съфинансиране и/или осигуряване на самоучастието на бенефициентите (мостовото финансиране по проектите и т.н.). Обсъжда се възможността бенефициентите да подават документацията в съответния клон на банката, проектите да се приемат в офиса на банката, която се очаква да осигури и съответното съфинансиране. Предвижда се банките да придвижват проекта, а после да възстанови средствата от еврофондовете. Включването на банките най-вероятно ще стане през следващия програмен период 2014-2020 г. Възможно е пилотно включване още през този програмен период, който изтича в края на 2013 г.
- Директорът на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Бисер Манолов лансира идеята в ЕС да се приеме директива, според която по-рисковите финансови институции да внасят по-високи вноски към фонда. Доколко тази идея би се отразила на банките?
- Това е мярка за ограничаване на риска, който по мое мнение в българския банков сектор е балансиран. У нас действа пропорционална система при гарантиране на влоговете, при която банките плащат процент върху депозитната си база. Нека не забравяме, че дори в пика на кризата за поддържането на доверието на гражданите и фирмите към банковата ни система определено голяма роля изигра завишаването на гарантираната сума на депозитите в лева и чуждестранна валута до 100 000 лв. (близо 50 000 евро). Влязлото в сила от 18 ноември 2008 г. изменение в Закона за гарантиране на влоговете, което произтича и от промените в съответната директива на ЕС, показва категорично отговорното поведение на банките към техните клиенти и обуслови запазването на деловите отношения между тях. Резултатите от стрес тестовете в европейските банки, в които са включени и сценарии с двуцифрена рецесия, показват, че не съществува реален риск. Що се отнася до банките в България, то не бих ги причислила към рисковите финансови институции. Напротив, като цяло банковата система е стабилна, защото е добре регулирана, дисциплинирана и ръководена прагматично.
- НАП се надява да получи достъп до информация за банковите сметки на фирмите и гражданите. Какво е вашето мнение?
- Искането на данъчните от тяхна гледна точка е напълно разбираемо. Ако ревизорите от НАП получат достъп до кредитните досиета, тогава реалната информация за оборотите на фирмите ще послужи за облагането на истинските им приходи с данъци. Да се пресече посивяването на икономиката, е безспорно много важна задача. Асоциацията на банките в България изследва начина, по който се процедира в европейските страни, т.е. "добрата практика", и основният извод е, че по искане на данъчната администрация от банките, се предоставя писмено необходимата информация. Разбира се, в различните държави процедурата е различна, но същественото е, че предоставянето на информация е на база извършване на конкретни проверки от данъчните органи и получаване на допълнителна писмена информация от обслужващата банка се налага, за да се приключи успешно инспекцията.
- Какви са очакванията ви за развитието на банковия сектор до края на годината и през 2011 г.?
- Това, което ми се струва съществено като една от първите стъпки, е преодоляване на проблема с лошите вземания и едновременно с това стимулиране на търсенето на кредити. Нашият стремеж е да задържаме процеса на нарастване на необслужваните заеми, но това зависи най-вече от макроикономическата конюнктура. Смятам, че евентуални мерки по съживяване на българската икономика включват издаване на еврооблигации, които, от една страна, биха повишили рейтинга на държавата и, от друга, биха допринесли за привличане на по-евтин ресурс, който би могъл да послужи за рефинансиране за Българската банка за развитие.
- От няколко месеца насам банките отново промотират различни видове кредити... Това означава ли, че са оптимисти за излизането от кризата и кога според вас положителните сигнали ще се прехвърлят към реалната икономика, а ефектът ще бъде усетен от фирмите и домакинствата?
- Има известно раздвижване - съдя по оживлението при кредитите за закупуване на жилища. Не може да се сравнява с обемите отпреди кризата, но е показателно за оттласкване от дъното. Най-съществената промяна е въвеждането на преференциални намаления, от стандартно приложимите лихви, по предоставяните жилищни и ипотечни кредити. Понижението е в размер от 0,5 пр.п. до 1 пр.п. при ползване на преференциите по различни програми, свързани с превод на трудово възнаграждение по сметка в банката, и/или ежемесечни плащания на комунални или други услуги, ползване на услуги на дъщерни дружества на банки и т.н. Известен ръст в потребителското кредитиране към края на третото тримесечие на 2010 г. показва статистиката на БНБ. Политиката на банките в България е да кредитират българския бизнес както в оборотното, така и в инвестиционното кредитиране и това са наши приоритети. Аз лично очаквам, че в скоро време не само експортно ориентираните, но и фирмите за инфраструктурни проекти например ще съживят дейността си. Индикациите за ръст в кредитирането все още са в областта на жилищните кредити. На годишна база увеличението в отпуснатите кредити за жилища е 1 млрд. лева. Очакванията за възстановяване на икономиката на страната са общи - всички участници в процеса - както банките, така и фирмите, са заинтересовани от перспективата на икономическо оживление. Вярвам, че в условията на подобрен профил на българските фирми ще се увеличи и търсенето на кредити. С риск да се повторя, ще кажа, че нивото на ликвидност в банковата система в България е добро, а това, което е в дефицит, са защитими проекти, които банките да финансират, наличието на фирми, които имат добри и постоянни парични потоци.
