Виолина Маринова, председател на Асоциацията на банките в България: Да съживим икономиката и лихвите ще паднат
София ТЕРЗИЙСКА
- Г-жо Маринова, всички хора с кредити се вълнуват - кога ще паднат лихвите?
- Не е въпрос на липса на желание от страна на банките. Трябва да има среда и възможности за това. Необходим е механизъм за подобряване на икономическата среда. Ако фирмите започнат да произвеждат, да изнасят, да имат приходи, ще си задържат служителите и ще започнат да наемат нови, това ще даде повече сигурност на гражданите. Оттам ще се повиши търсенето на кредити. Това от своя страна ще доведе до по-силна конкуренция между банките, която ще се изрази в определянето на по-ниски лихви по кредитите. Отделно качеството на портфейла ще спре да се влошава, няма да е нужно заделяне на толкова много провизии, които също вдигат цената на кредитите.
Лихвите сега са високи,
но това е моментно състояние и е функция от икономическото състояние в страната. Когато то се подобри, и те ще започнат да намаляват.
- На база на разговора с министър Дянков в сряда има ли яснота кои от мерките, които предложихте, биха се случили?
-Не мога да кажа, всичко е въпрос на анализ и допълнителни дискусии. Тепърва ще се обсъждат различни варианти, за да се прецени какви биха били ефектите от тях и кога могат да се реализират във времето. Освен това някои предложения засягат промени в законодателството, които не се отнасят единствено към МФ.
- Една от идеите е да има данъчни облекчения при сделките с имоти. За какви облекчения става дума?
- Могат да се въведат облекчения към купувачите на жилища, което ще стимулира покупката на собственост, ще се подобри състоянието на пазара на недвижими имоти. Освобождаването от данък може да бъде за сравнително кратък срок - до 12 месеца. Това предложение, разбира се, трябва да се подкрепи с анализи за ефектите върху бюджета.
- Как законодателните промени, които предлагате с цел да се повиши ефективността при събиране на вземания та. ще помогнат за понижение на лихвите?
- Промените са в ГПК и Търговския закон, за да се подобри ефективността при събиране на вземания-та и съответно да се снижат разходите за това. Предла-
гаме намаляване на някои държавни, общински и съдебни такси, което би довело до намаляване на разходите. В момента тези разходи са доста високи, особено когато се отнася за вземания в по- малки размери. Като се има предвид, че длъжниците не обслужват задълженията си, разходите се поемат от банките, което допълнително оскъпява кредитите.
- Каква е ползата от това държавата да издаде евроо-блигации, което банките очевидно подкрепят ?
- Положителните ефекти са няколко. Ще се повиши имиджът на България в чужбина и в страната. Могат да се постигнат конкурентни цени, които да бъдат използвани като бенч марк на всички корпоративни издатели в България. Могат да се привлекат висококачествени инвеститори.
Тези средства могат да се използват за кредитиране на структурни проекти на правителството и за рефи-нансиране на банките чрез Българската банка за развитие.
Важно е също да се ускори процесът по изплащането на дължимите от държавата средства на бизнеса.
- Има обвинения срещу банките, че с високите лихви допълнително утежняват затрудненото финансово състояние на клиентите си, а същевременно трупат големи печалби.
- Миналата година по
препоръка на БНБ всички банки капитализираха своите печалби, а Банка ДСК от приватизацията досега винаги капитализира печалбата си. Особено в сегашните условия е много важно банките да са стабилни и това е общата ни цел. Наши клиенти са не само кредитополучателите, а и депозантите. Поддържането на стабилността на банката означава и плащане на лихвите, за които сме поели ангажимент.
Не можем едностранно да променим лихвите на депозантите,
за да постигнем условно определен процент на лихвите по кредитите. В този смисъл, взаимосвързаност-та на лихвите по кредити и депозити изисква и умерено поведение от страна на банките. Както знаете, от последното тримесечие на миналата година достъпът до външен ресурс за банките в България е ограничен и това наложи привличане на ресурс само от местния пазар на по-висока цена.
- Видя се, че обемите но-вонривлечени средства не се увеличават, явно вече се изчерпаха свободните пари.
- Няма свежи пари, дори нетният ръст на депозитите спрямо миналата година е по-нисък.
- Ако възможностите за увеличение на обема на депозитите са се изчерпали, започнете да сваляте лихви-
те.
- Следим ликвидноста на банковата система да бъде добра, защото бихме искали средствата да се съхраняват в банковата система.
- Въпреки това май вече е достигнат таванът на лихвите по депозити?
- В последните месеци лихвите не са вдигани. Когато свърши промоцията по определен депозитен продукт, нивата се намаляват. Тенденцията действително е лихвите да се задържат и да започват постепенно да падат.
- Какви нива очаквате да стигнат в следващите месеци?
- Не мога да прогнозирам, всяка банка провежда собствена политика.
- Какви са нивата на лихвите в Западна Европа?
- Там нивата спаднаха до 2-3%. защото банките могат да ползват евтин ресурс от ЕЦБ, а ние все още нямаме достъп до него.
- Освен от лихвите клиентите се интересуват и от условията за кредитиране. То все още е много свито.
- Банките извършват много задълбочен финансов анализ и преценяват риска от всеки проект, който ще финансират. В момента състоянието на фирмите у нас не *е особено добро и това е разбираемо, но все пак трябва добре да се прецени дали няма да се генерират допълнително затруднения в обслужването на задълженията.
Зад всяка добра бизнес идея трябва да стои добре обмислен вариант за нейната реализация в настоящата ситуация. Трябва в максимална степен да сме сигурните това ще се осъществи в договорените параметри и срокове, в противен случай ще се стигне до начисляване на провизии, което допълнително би оскъпило кредита.
Ето защо пак ще повторя -икономиката трябва да има възходяща тенденция, фирмите да започнат да функционират пълноценно, работещите във фирмите да имат сигурност, тогава ще се оживи кредитирането. Освен това
самите фирми и граждани станаха предпазливи
и не са толкова активни в търсенето на кредити.
- Другата теза е, че няма как да се съживи икономиката без финансиране.
- Банките не са спирали кредитирането, но го правим изключително внимателно. Прецизната преценка на риска е в основата на решението за кредитиране на определена фирма или физическо лице. Например клиент, който кандидатства за кредит за построяване на бизнес център или мол, трябва да има ясна стратегия, има ли потенциални клиенти за отдаване под наем на търговски или бизнес площи, какви приходи ще реализира и дали ще е в състояние да погасява съответно задълженията си към банката.
- Лошите кредити ли са най-големият проблем за банките?
- Да, тази година ние усилено работим в областта на управление на тези кредити. Консултираме нашите клиенти, за да намерим най-подходящия вариант за всеки, тъй като многообразието е голямо, като предлагаме различни подходи - разсрочване на кредити, въвеждане на гратисни периоди, предоговаряне. Активната страна основно сме ние, но, разбира се, разчитаме на диалогичността на нашите клиенти. Полагаме доста усилия, за да не се генерират такива кредити и за да не преминават в по-високори-скови класификационни групи.
- Смятате ли, че необслужваните кредити действително могат да стигнат 16%, каквато прогноза даде БНБ?
- Зависи от икономиката, колко ще расте безработицата, ще има ли фалирали фирми. Трябва да се сложи акцент и върху ускоряване на усвояването на еврофондове. Заложени са инфраструктурни проекти, които ще съживят сектора на строителството на пътища, пречиствателни станции и др.,коетобидовелодосъживяване на някои отрасли и създаване на допълнителни работни места .
Смятам,че всички трябва да работим в посока на съживяване на икономиката.
