новини
Новини и уведомления
News image

Виолина Маринова, председател на Асоциацията на банките в България: Очакваме спад на лихвите в края на годината

Мария ИВАНОВА
 
- Какво е състоянието на банковия сектор в момента и какви са тенденциите?
Банковата система е стабилна. Капиталовата адекватност към края на юли е 17.6%, което означава, че стабилността на банките е налице. Знаете, че изискваната капиталова адекватност е 12%. Ликвидността също е много добра, тя е 20.7%. Освен това напоследък се забелязва и тенденция на съживяване на кредитирането. Всичко това означава, че вместо да инвестираме свободните парични средства на междубанковия пазар, където лихвите са значително по-ниски, по-добре е да кредитираме при по-ниски лихвени нива, като трябва да бъде много добре преценен рискът за тези физически или юридически лица, които ще кредитираме. По мои наблюдения в нашата банка около 30% от постъпилите искания за кредити на физическите лица са отказани поради това, че, от една страна, те не се осигуряват, т.е. доходите, които те декларират, се разминават с базата за осигуряване. И второ – в кредитния регистър са отбелязани задължения, в това число и стари. Не бихме искали допълнително да се утежнява тяхното положение, защото виждаме, че безработицата също нараства. В момента по регистрация в България към края на месец юли има над 282 хиляди безработни, но това са само регистрираните, а реалната безработица е по-висока. Това, че хората не се осигуряват, означава също, че икономиката посивява. Как да кредитираме такива физически лица? От друга страна са фирмите – както отбелязах, ликвидни сме, но кредитираме такива проекти, които не крият висок риск. Защото трябва да сме сигурни, че това, което ще финансираме, ще има възможност да се реализира, тази продукция, която се произведе – да се продаде на пазара, защото виждаме, че и потреблението е паднало, че външните пазари са затворени за нашите фирми износители. Така че трябва да бъдем много предпазливи. Рискът е доста висок, кредитиране на всяка цена няма да има.
- В каква посока ще вървят лихвите по кредитите?
Тенденцията е през четвъртото тримесечие да има спад на лихвените проценти по депозитите по две причини – първо заради това, че имаме ликвидност, и второ заради това, че рисковата надбавка за страната падна с 2.5 до 3 процентни пункта, а когато беше разгарът на кризата, тя беше 12%. Това ни дава основание да смятаме, че ресурсите, които бихме ползвали от международните пазари, биха били на по-ниска цена и това ще ни даде основание да кредитираме на по-ниска цена. Но на първо място трябва да се подобри икономическата среда, за да се търси от банките оживено кредитиране. Трябва много добре да е ясно, че лихвените нива няма да се върнат на онези стойности, които са били преди кризата. Доста време ще мине до затихване на кризата, да се стабилизира икономическата обстановка в страната, за да се кредитира на едни разумни нива. По отношение на качеството на портфейла това, че не се обслужват задълженията, за банките означава заделяне на провизии – на 180-ия ден се заделят 100% провизии. До края на юли за цялата банкова система редовните експозиции са 88%. Извън редовните са останалите 12%, като тези, които са класифицирани над 90 дни, са в размер на 5.7%. Това е един не толкова тревожен, но и не толкова успокояващ процент на качеството на портфейла и затова банките предприемат доста мерки, имат и специални програми, с които предлагат на своите клиенти разсрочване и предоговаряне. Но и от двете страни трябва да има желание това да се случи. Трябва да се знае, че лихвените проценти в момента са по-високи от тези преди кризата, но това е в резултат на цялостната икономическа среда. Напоследък някои доста активно съдействат, говорят и приканват хората да не си плащат задължението, което е много вредно. Защото при забава клиентът ще попадне в кредитния регистър като некоректен платец и няма да може да ползва кредити после, тъй като кредитната му история няма да е добра.
- Доколко е заплаха за стабилността на банките увеличаването на лошите кредити и съответно на заделяните провизии?
Имаме спад на печалбата и това е обяснимо, но заделяме провизии, защото такива са изискванията. Засега положението не е успокоително, но не е и особено рисково. Има влошаване на кредитните портфейли, но то не е толкова драстично.
- Ще помогне ли включването на небанковите компании за потребителско финансиране в кредитния регистър от 1 октомври?
Това ще ни даде по-добра информация за задлъжнялостта на клиента не само към банките, което е добре. Когато правим анализ на кредитната задлъжнялост, ако например става въпрос за фирма, гледаме баланса и отчета й, за да видим дали има задължения към държавата, неплатени данъци и т.н., проверяваме общата кредитна експозиция към всички банки, но не знаем останалите задължения. Сега през кредитния регистър ще получаваме допълнителна информация, която ще бъде много полезна за нас, защото ще предотвратим някои рискове, които биха възникнали впоследствие. Разбира се, най-прекрасният вариант е да виждаме всичките задължения на всеки един, на гражданите в страната, но това не е толкова лесен процес, защото става дума за информационни системи, които са различни в различните институции.
- Как бихте коментирали предложението на бизнеса да се премахне възможността на банките да променят едностранно лихвените проценти и други условия по кредитите?
Никога банките едностранно не променят договорите си по кредитите. Когато се подписва договор за кредит, трябва внимателно да се чете, защото ако се подпише, без да си го прочел и осмислил внимателно, след това се появяват тълкувания, че банките едностранно променят договорите. Банките не променят едностранно договорите. Там, където променят, са записани клаузи, които дават основания да се промени някое от условията. Разбира се, не може да се сложат под общ знаменател, всички кредити, които съществуват в банките. Има договори за кредит, които са свързани с EURIBOR плюс надбавка и когато той пада, трябва изричното съгласие на клиента и анексиране на договора. Тоест казвам, че никога и по никакъв повод банките не променят договорите едностранно. Просто трябва да се внимава, когато се подписват договорите за кредит. Нали клиентът го подписва в крайна сметка – не можем да му хванем ръката да подпише насила. Освен това договорът се прави в два екземпляра – нищо не пречи клиентът да си вземе екземпляра и да го проучи. Така поставен въпросът, излиза, че банките го карат бързо да подписва. Договор се подписва, след като внимателно си осмислил всички условия по него. Всяка банка си има сайт и в него ги има описани всички продукти, които се предлагат – кредитни, депозитни, разплащателни и всякакви други услуги. В нашия сайт например при описанието на всеки продукт е прикачена и тарифата, в която може да се види какви са лихвените условия, таксите и комисионните, да си направиш сметка колко ще трябва да плащаш по този кредит. Тоест предварително може да се получи информация каква е цената на това, което се купува.
- Какъв е проблемът с предвидената от проекта за нов закон за потребителския кредит възможност клиентът да се откаже от договора за заем?
Разпоредбата не е спорна – все пак това е изискване на европейската директива за потребителския кредит. Искаме обаче да бъде абсолютно ясна формулировката. Не сме против тази възможност, но трябва да бъде ясно, че прекратяването на договора става с акта на погасяването на задълженията по него, и то в сроковете, които са указани. Защото, когато клиентът се откаже в 14-дневен срок от ползването на кредита, с това действие на отказ не се прекратява договорът. Той се прекратява, когато в 30-дневния срок клиентът погаси своето задължение. Тоест трябва да има добра формулировка на този текст на закона.
- Иначе нямаме особени възражения по проекта. По отношение на ипотечните кредити в директивата няма изискване по тях също да се обявява годишен процент на разходите (ГПР), но се съгласихме да бъде включена такава разпоредба, защото това повишава информираността на клиента. Приехме го и нямаме възражения за това – колкото по-информирани са клиентите, толкова по-добре би било и за двете страни.
- В общественото пространство има предложение да се обявява подобен показател и за депозитите, чрез който да може да се сравнява доходността по тях – как бихте коментирали?
Такова изискване няма. Естествено, когато определяме цената на ресурса си, тя е различна в различните банки, тъй като всяка банка има различен портфейл от депозитни продукти – по-голям процент на разплащателни сметки, по-малък на спестовни и т.н., които са с различни цени. Средната цена на ресурса не е тази, която гледаме в рекламата на една или друга промоция. Просто промоция се прави за точно определен сегмент, за точно определено време, при точно определена цена и тя не определя цената на целия портфейл от депозитни продукти. Ако клиентът иска да сравни какви са лихвените нива по депозитите, трябва да се обърне към сайтовете на банките – там са описани всички продукти, включително и промоционалните. И към всеки от тези продукти има тарифа – каква е лихвата, каква е тарифата за обслужване и т.н. Това може да се направи и за останалите банки. Няма обаче информация на едно място. Продуктите са много и разнообразни и е невъзможно да се направи на едно място сравнение.
- А ще започнат ли да намаляват лихвите по депозитите?
Ако забелязвате, през последните три месеца няма скок по лихвените нива. Отдавна казвах, че сме стигнали прага на качването на лихвените проценти, защото то не е полезно за банките. Първо, защото тези, които се възползват от депозитните лихви, са хора с пари, а не са масата от хора, и те използват това в коя банка ще получат по-висок лихвен процент. Аз ги наричам депозитни туристи, защото като свърши една промоция, отиват в другата банка, на друга промоция да печелят от лихвите. Това обаче не допринася за увеличаване на паричната маса в банковата система и е излишно да се прави, защото след това ще се увеличават лихвите и по кредитите, което пък в настоящата ситуация на криза не е желателно. Затова ние преустановихме този процес. Говоря за нашата банка, но както виждам, и останалите банки се ръководят от този разумен принцип. Освен това нарастват провизиите – а все пак банките трябва да имат възможност да покриват тези провизии, които се начисляват заради кредитите. Тоест казвам, че лихвените нива по депозити ще започнат малко по малко да спадат. Същото ще се случи и с кредитите, но няма да се кредитира всеки, който е почукал на вратата на банките, както беше преди. Тук ще отворя една скоба – преди кризата, ако си спомняте, бяхме много критикувани за таксата за предсрочно погасяване, която сега по директивата съществува в определени размери и която беше премахнаха миналата година изцяло. Според мен това беше популистко, защото банките бяха въвели тази такса с цел да не се рефинансират от една банка в друга кредити; това се прави сега по депозитите. Защото клиентите теглеха кредит в една банка, на следващия месец отиваха в съседната банка и теглеха кредит при по-ниски лихвени нива, но увеличаваха размера му, за да погасяват кредита в първата банка, и по този начин се увеличаваха задълженията им. Има хора, които по този начин са увеличили първоначалната сума на кредита поне два-три пъти като стойност. Така че таксата за рефинансиране беше, за да спрем този процес, което според мен не е било грешно, особено сега, като имаме предвид клиентската задлъжнялост и обслужването на задълженията. Затова в момента сме много предпазливи – защото е трудно събирането на кредитите. Банковата система също работи в условия на криза и се стреми да запази стабилността си и да работи гъвкаво.
- Докъде стигна проверката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за картел при лихвите по депозитите?
Нямаме информация. Искам да кажа, че Асоциацията на банките не е орган, който може да влияе на банките и на тяхната ценова политика – по никакъв начин. Конкуренцията е много висока – няма цени, които да си съвпадат, те са винаги различни, защото всеки трябва да предложи нещо по-добро, за да привлече тези клиенти при себе си. Не мога да уеднаквя условията по всички кредитни и депозитни продукти, които предлагам, с останалите банки и да искам да съм по-добър от тях – това е просто невъзможно. Но както и да е – КЗК е в правото си да извърши проверка. Какво ще се случи и кога ще излязат резултати не знам.
- Как ще коментирате доклада за президента и заключенията му за банковата система?
Мисля, че г-н Искров много добре се изказа за банковата система, за стабилността й и за всички мерки, които са взети миналата година. Кризата у нас дойде като криза на доверието. Медиите отразиха кризата, която се случваше навън, и когато се появиха сигналите за фалити на банки на Запад, тук в България започна много силно да се шуми, а нямаше основание за притеснение, поне в началото. Обаче хората са предпазливи, страхуват се да не се случи нещо с техните пари и през октомври миналата година от банковата система излязоха 2 млрд. лв. Благодарение на това, че БНБ взе гъвкави мерки и намали минималните задължителни резерви, се запълни онази празнина на ликвидност, която съществуваше в банковата система. Бих казала, че всички тези мерки, които БНБ предприе, са в подкрепа на банковата общност, така че тя да бъде стабилна и ликвидна. Зад тази ликвидност обаче се крие висока цена на привлечения ресурс.
- Колко дълго ще продължи кризата в България, кога ще се подобри икономическата среда, ще спре ли нарастването на безработицата – това са въпроси, на които не знам дали някой може да отговори еднозначно. Има мерки от правителството, които ми дават основание да смятам, че ако те се случат, икономическата среда ще се подобри. Имиджът на България също трябва да се подобри. В момента страната с какъв имидж се слави сред държавите от Западна Европа – нараснала престъпност, корупция – кой ще вярва на такава страна!? Сега обаче се забелязва известно подобрение – самият факт, че рискът на страната е намален, означава, че започва да се възстановява това доверие, което е липсвало в България. Това, че банките сме много силно регулирани и че продължаваме да бъдем внимателни и предпазливи, е допринесло, за да бъдем сега стабилни – въпреки че имаме проблеми, които се стремим да решим максимално безболезнено.
- Атрактивен ли е още банковият сектор за навлизане на нови играчи, или може да се очаква някакво консолидиране?
Според мен все още доверието не се е върнало към България и към страните от Централна и Източна Европа. Трябва да се възстанови това доверие, страната да е стабилна, с добра икономическа среда, с добро законодателство и спазване на това законодателство. Когато това доверие се възстанови, тогава и инвеститорският интерес ще се увеличи. Колкото до процеси на навлизане или консолидация – няма засега някаква такава информация.
- В доклада за президента се предлагаше промоционалните депозити да не са гарантирани, за да се спре покачването на лихвите. Какво смятате за тази мярка?
Това не може да се постигне по този начин в условията на конкуренция – озаптяването на лихвите ще дойде от банките. Целият процес на увеличаването им започна през септември-октомври миналата година, когато излязоха публикациите за банкови фалити по света и хората започнаха да си теглят депозитите масово. Но срещу тези депозити ние сме кредитирали, срещу този пасив има актив – т.е. ние започваме да изпитваме ликвидни затруднения. Какво можем да направим като ответна реакция, като от Запад ограничиха средствата, нямаше пари от финансовите пазари, майките също не бяха в цветущо състояние, за да ни помагат. Освен това следяха под лупа дъщерните си компании, защото и те самите свиваха разходите си. Намалили сме максимално разходите на самата банка, съотношението ни на разходи към приходи (cost/income ratio) е 36%. Общо за банковата система към юли този показател е 50%, което също е много добро. Но все пак има един санитарен минимум, под който не може да се слезе. Така че трябваше да намерим финансови средства от вътрешния пазар, т.е. да увеличаваме лихвените нива по депозитите и да поддържаме добра ликвидност. Но да се премахне гаранцията по промоционалните депозити не е решение.

- Профил
Виолина Маринова е председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България от пролетта на 2008 г.
Над 30-годишната й кариерата в банковия сектор започва през 1971 г. като счетоводител в клон ДСК-2, след което заема различни позиции във финансовата институция. През ноември 2004 г. е избрана за главен изпълнителен директор на Банка ДСК.
Завършила е "Финанси и кредит" във Висшия финансово-стопански институт "Димитър А. Ценов" (днес Стопанска академия "Д. Ценов") в Свищов. Специализирала е "Комплексно банково обслужване на населението от ДСК" в Университета за национално и световно стопанство, както и "Мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации; финанси и счетоводство" в Института по мениджмънт и маркетинг, София.
Владее френски, руски, арменски и английски.

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon