Виолина Маринова, председател на Асоциацията на българските банки и главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Банките у нас могат да понесат още лоши заеми
Людмила КУЮМДЖИЕВА
Нямаме интерес да задържаме ипотекирани имоти, защото това е загуба за нас
Виолина Маринова е председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Родена е през 1953 г. в София. Завършила е специалност финанси и кредит във ВФСИ "Д. Ценов", Свищов, през 1977 г. Специализирала е комплексно банково обслужване на населението от ДСК (1986 г.) в УНСС, София, и мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации; финанси и счетоводство в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Владее френски и руски език, говори арменски.
- Г-жо Маринова, една година от началото на кризата докъде стигна състоянието на българската икономика и можем ли да очакваме отраженията й да се задълбочават? Кои биха били сигналите за устойчиво възстановяване?
- Ние, банкерите, чрез банковите портфейли получаваме достоверна информация какво е състоянието на икономиката, какво е нивото на безработицата, защото тези индикатори се отразяват на качеството на портфейлите. Според статистиката на БНБ в края на миналата година фирмите, които са експортно ориентирани, вече са се оттласнали от дъното и се забелязва оживление. Това е добре, защото част от договорите им са подновени или са сключени нови контракти, което е позитивно, защото тези хора за известен период от време бяха прекратили договорите си, бяха съкратили персонал, а сега ще трябва отново да наемат.
Въпросът е, че същото раздвижване трябва да започне да се наблюдава и при компаниите, които са насочени към вътрешния пазар и към производството на продукция за страната. Ние, банкерите, очакваме това да се случи скоро, защото Министерството на финансите, на регионалното развитие и Строителната камара подписаха споразумение, че дължимите средства ще бъдат изплатени януари, февруари и март, и това ще даде възможност малко свежи пари да влязат в компаниите. Когато банките се уверят, че фирмите наистина произвеждат и има къде да реализират продукция, ще разширят и кредитирането. Не мога да кажа, че съвсем бързо ще се възстанови икономическата среда и не в този вид, в който е била преди кризата. Според мен известно оживление евентуално може да се забележи в края на тази година, но това зависи от нивото на безработицата, която в момента е 9,1%, а прогнозата е за 11%. Аз лично разчитам на това, икономиката да се развива и хората да имат работа.
- Според последните данни на БНБ за декември лошите кредити са стигнали вече около 10% от общия портфейл на заемите. Този резултат притеснителен ли е?
- 10% е наистина голям процент на лошите кредити, но банките са в стабилно състояние. Трезорите са ликвидни, капиталовата адекватност е добра. Това е до голяма степен резултат на нашите инициативи за диалог с клиентите, за разсрочването и предоговарянето на заеми, така че да дадем възможност клиентите да преодолеят по-меко кризата. Нашата цел е да подпомагаме клиентите, да им даваме възможност да развиват дейността си, така че да могат да обслужват задълженията си. Смятам, че портфейлът няма да се влоши значително, но това зависи от икономическата обстановка. Относно притеснителния дял на необслужвани заеми не мога да се ангажирам с конкретен процент, защото всичко зависи от балансите на самите банки. Това, което мога да споделя, е, че капиталовата адекватност на банковата система сега е 17%, при изискуеми 12% у нас и 8% в западноевропейските държави, което означава, че ние сме стабилни и можем да понесем още лоши заеми.
- Агенции за недвижими имоти прогнозираха, че имотният сектор през 2010 г. ще зависи от поведението на банките и решението им дали да пуснат на пазара изгорелите ипотекирани жилища. Какво е вашето мнение и наистина ли трезорите държат толкова много имоти, че да сринат пазара?
- Съществува процедура по реализиране на имоти - обезпечения по необслужвани заеми. Банките не са спирали да обявяват за публична продан имоти, като обяви за същите сме публикували и на сайтовете си. За да се стигне до публична продан на недвижим имот, това означава, че сме изчерпали всички възможности за извънсъдебно споразумение с длъжника и това задължение е със закъснение над 180 дни. Ние нямаме интерес да задържаме ипотекирани имоти, защото това е загуба за нас. Друг е въпросът, колко бързо се продава и колко успешно, защото самите клиенти се колебаят да купуват имоти, чакайки цените да паднат още. Няма логика в твърдението, че ще залеем пазара на недвижими имоти и той ще се срине, тъй като банките продължават да продават на пазарни цени, а не по-евтино.
Дори в момента банките правят промоционални кампании за ипотечни жилищни заеми, но въпросът е какъв е интересът на хората да купуват жилища, при условие че в публичното пространство постоянно се твърди, че имотите ще продължават да поевтиняват.
- Имаме ли някакво движение на ипотечните кредити в посока нагоре?
- Движението нагоре има, но е незначително. За да има нетен ръст, това означава отпуснатите кредити да превишават стойността на месечните погашения. Банка ДСК не е спирала да отпуска кредити, нито потребителски, нито ипотечни или фирмени, но въпросът е колко кандидатстващи за кредити отговарят на изискванията.
- Има една клиширана фраза, че „банката никога не губи“. В последната година станахме свидетели как лихвите по депозити се сгромолясаха по-бързо, отколкото тези по кредити и обратното - когато процентите вървяха нагоре, тези по заемите скочиха много по-бързо от влоговете. Защо и какво ще бъде средното ниво на лихвите по заеми и влогове тази година?
- Какво ще бъде средното ниво на лихвите по заеми и влогове, не мога да кажа, защото лихвената политика е част от стратегията на всяка една банка и всяка банка има специфики на структурата на депозитния и кредитния си портфейл. От средата на миналата година банковата система започна плавно да намалява лихвените си проценти по депозитите и съответно на новоразрешените кредити. Все пак не бива да се забравя, че банките са длъжни да поддържат добра ликвидност. Нека си припомним последното тримесечие на 2008 година, когато от банковата система се изтеглиха 2 млрд. лв., без да има някаква основателна причина. Нашите клиенти са доста предпазливи и всяка негативна информация ги принуждава да пристъпват към изтегляне на техните спестявания. Банките защитават интереса както на депозантите, така и на кредитополучателите. Ние намаляваме лихвите за новоотпуснати кредити и за нови депозити.
- А защо банките не свалят лихвите по стари заеми?
- Мисля, че на всички им е ясно, че старите кредити са много по-рискови като цяло. Всяка от банките прилага своя политика на управление на риска. В Банка ДСК например при одобряване на кредитите има скоринг система, която оценява платежоспособността на клиента, като се правят проверки и на осигурителния доход – това се е правело и преди кризата, и сега.
Вие сами виждате какво е качеството на портфейлите на необслужваните стари кредити и тъй като все още няма ясно изразени индикации за подобрена икономическа среда, нямаме и основание да мислим за промяна на лихвените нива на този портфейл.
- Има ли перспективни, качествени проекти за кредитиране? Досега се твърдеше, че свитото кредитиране не е заради липса на ресурси, а заради липса на проекти, които да убедят кредитора, че могат да бъдат финансирани?
- Ние не сме спрели и няма да спрем да кредитираме. Това е функцията на банката - да набира депозити и да отпуска заеми. Въпросът е доколко са защитими проектите, които ни се представят. Анализите, които извършваме, са по отношение на контрагентския риск, финансовия риск, паричните потоци, възможностите и потенциала на една компания да развие проекта в бъдеще. Има добри проекти, които и сега финансираме. Имаме фирми, които сме кредитирали преди кризата, например в строителството, и в зависимост от състоянието на съответната фирма взимаме решения да продължим финансирането, защото партньорството ни е дългосрочно. Разбира се, при тези условия клиентът ни залага на възвръщаемост на инвестицията и при по ниска норма на печалбата, отколкото при предходни периоди.
- Какви са предизвикателствата пред банките сега?
- Според мен сега най-важното за банките е да запазят качеството на портфейлите си на това ниво, на което бяха през 2009 г., и да се съживи кредитирането – да има субекти, които да кредитираме с удоволствие, при които независимо от временно влошеното им финансово състояние има индикации за възстановяване. Да отсееш тези, които въпреки кризата са успели да се задържат на повърхността и са се насочили към разработване на нови ниши, това е е най-голямото предизвикателство.
