Виолина Маринова, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Очаквам ръст на кредитирането, макар и все още предпазлив
Валентина ИЛИЕВА
С 62-годишната си история Банка ДСК впечатлява. По времето на социализма тя е практически единственият досег на обикновения човек с влогове и заеми и досега в спомените на по-възрастните хора е като синоним за банка. Преминава през различни преобразувания - създадена е като Държавна спестовна каса, впоследствие става банка - еднолично акционерно дружество с държавна собственост, а през 2003 г. е приватизирана и продадена на чужд инвеститор - най-голямата унгарска банка OTП. Банка ДСК е с най-големия портфейл в банкирането на дребно, с най-много депозити и сметки на домакинства, като след приватизацията й активно навлиза в корпоративното банкиране и обслужването на малки и средни предприятия. Според размера на активите е втората по големина в сектора - 8.7 млрд. лв. към края на миналата година.
И в класацията на "Капитал" банката заема водещи позиции в различните групи критерии, които сумарно я изкачват до лидерското място като общ резултат. В отделните категории, според критериите в тях, Банка ДСК се движи между първото - за ефективност и рентабилност, и третото място - за стабилност и риск. Показателите в отделните групи, които й тежат, са такива като ръст на активите, според който банката е на 17-та позиция, както и стойности на маржа на нетния доход от такси. Цената на кредита на банката я поставя почти в дъното - на 21-во място. Към челните позиции я изстрелват показателите, които дава за съотношението на приходи и разходи, което я прави най-ефективната банка, както и възвращаемостта на активите и на капитала.
- Как оценявате изминалата година за българските банки - кои бяха основните предизвикателства и как се справиха с тях?
- Несъмнено трудната икономическа среда през 2012 г. влияеше неблагоприятно върху качеството на активите и доходността на банковата система у нас. Макар че нашата икономика отбеляза някакъв растеж, неговият темп бе слаб, не позволи осезаемо подобрение на икономическите възможности на досегашните и/или потенциалните кредитополучатели и така не стимулира по-голямо търсене на нови банкови кредити.
Същевременно и през нелеката 2012 г. банковата система на България съумя да съхрани своята устойчивост благодарение и на високите си буфери, които са спирачка пред евентуален капиталов и ликвиден натиск. Минимално изискваната ликвидност по наредба на регулатора следва да бъде 12%. Банкитеу нас обаче спазват стриктно предписанията от БНБ ликвидността им всеки ден да не бъде по-малка от 25%. В случая с Банка ДСК този процент е дори 26%. Нещо повече -всяка банка в страната трябва да поддържа минимален задължителен резерв в БНБ -10% от средствата, които привличаме от граждани и фирми, която сума за сектора възлиза на общо около 9.45 млрд. лв. Много висока по европейските и световните стандарти остана през 2012 г. и капиталовата адекватност на банковия сектору нас. Делът на необслужваните експозиции с просрочие над 90 дни нарасна, но със забавящ се темп. От друга страна, през изминалата година отново се увеличиха спестяванията на домакинствата у нас на годишна база. Безспорно банковата система в България с чест се справи с основното предизвикателство и кардинална задача пред себе си - да остане най-важната опора за финансовата стабилност на страната. Така България остана и през 2012 г. една от малкото членки на Европейския съюз, в която на държавата не се наложи да отпусне средства нито от държавния бюджет, нито от централната банка, за да подпомогне някоя търговска банка. Уверена съм, че и в бъдеще няма да се наложи подобна помощ. Смятам, че големият принос на банковия сектор за поддържането на макроикономическата стабилност на България трябва да се оцени по достойнство от всички.
- Какви са очакванията ви за развитието на сектора през 2013 г.?
- Банковият сектор е, образно казано, кръвоносната система на икономиката. В условията на все още стагнираща икономика в България 2013 г. няма да бъде лесна и безпроблемна година и за банките. Настоящата година е изборна. Този факт крие рискове от евентуални опити за политизиране на теми, свързани с банковия сектор. Възможни са нападки както от амбицирани политици, така и от търсещи популярност "експерти", както срещу отделни банки, така и срещу системата като цяло.
В България една от най-стабилните и вдъхващи сигурност системи е именно банковата. Тя е добре регулирана, дисциплинирана и ръководена прагматично от висшия си мениджмънт с цел устойчивото развитие на сектора. Такъв той ще остане и през 2013 г. Смятам, че и през тази година най-сигурният начин за съхранение на спестяванията на граждани и фирми ще остане депозирането на средства в банките в България.
- Кои са трите най-важни тенденции за банковия сектор в България през 2013 г?
- Не съм макроикономист, но имам предостатъчен опит в банковото дело и достатъчно реалистичен поглед, за да преценя, че за голямо съжаление излизането на България от икономическата криза ще става по-бавно и по-продължително от желаното от всички нас. Още повече годината е изборна и на новото правителство ще му трябва естествено поне малко време, докато завърти на ефективни обороти управленското колело. Кризата и нейните последствия дават неминуем и силен отпечатък и върху нашия сектор. Ще се запази и продължи тенденцията на нарастване на депозитите както от граждани, така и от фирми. Нашите клиенти се въздържат да поемат инвестиционни рискове и смятат, че депозирането сега (въпреки спадналия лихвен процент) е най-сигурният начин за съхранение на техните финансови средства за подобри времена.
Друга тенденция е известното, макар и частично, оживление на кредитния пазар. За това спомага и гъвкавата лихвена политика на банковия сектор у нас. Не всички забелязват, други пък като критикуващите ни често безпочвено "експерти" се правят, че не забелязват факта, че сегашните лихвени нива по кредитите са по-ниски от тези преди навлизането на България в кризата. Като прибавим и различните промоции, се вижда, че банките у нас правят това, което е по силите им за съживяване на кредитирането. Те никога не са спирали да финансират добре обосновани проекти - с добри перспективи и прозрачни доказуеми финансови потоци. Банка ДСК например ще продължи и през 2013 г. да кредитира реалната икономика и в частност корпоративния сектор, без обаче да прави компромиси с качеството на своя кредитен портфейл и без да излага на риск парите на своите вложители. Очаквам ръст на кредитирането, макар и все още предпазлив. Трета тенденция е задържането и забавянето на темпа на нарастване на необслужваните експозиции с просрочие над 90 дни. С преструктурирания, разсрочвания и предоговаряния банките в България успяха да ограничат натрупванията от лоши кредити. Тази тенденция се забеляза още миналата година и ще продължи още по-отчетливо през 2013 г. Разходите на банките за провизии спряха да нарастват. В края на 2012 г. те възлизаха на 1.21 млрд. лв., или с 80 млн. лв. по-малко, отколкото през 2011 г.
- Върху какво е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?
- Цел на Банка ДСК е и в бъдеще да запази своята водеща позиция в банкирането на дребно и да продължава най-добрите практики в кредитирането. Ще се стремим да се утвърдим като най-надеждния партньор при финансирането на малките, средните и микропредприятията, да засилим позициите си в корпоративното банкиране, да разширим и развием сегмента на частното банкиране.
Наша задача и през 2013 г. продължава да бъде изграждането и поддържането на високи стандарти в банкирането, предлагането на най-ефикасни финансови услуги за нашите многобройни клиенти - близо 3 млн. души, обслужвани в най-голямата клонова мрежа - 381 точки на продажба. Фокусът на нашата дейност ще продължава да бъде клиентската удовлетвореност и предлагането на високотехнологични банкови решения и тяхната адекватна комуникация. Ще продължаваме да бъдем най-разпознаваеми като марка, лидер по доверие сред потребителите на банкови и финансови услуги в страната.
