новини
Новини и уведомления
News image

Виолина Маринова, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България:Отказваме кредити при неплатени осигуровки

 
Цвета ДИНКОВА
 
-Г-жо Маринова, какви са основните промени, които ще настъпят във взаимоотношенията между банки и клиенти след приемането на новата евродиректива за потребителското кредитиране?
- Законът за потребителския кредит се приема в съответствие с европейската директива в тази област. По него се работеше съвместно в БНБ и в Асоциацията на банките в България. Промените се отнасят основно до информираността на кредитополучателите. Освен това се регламентира, че в 14-дневен срок след сключването на договора, клиентът може да се откаже от ползването на кредита. Отново има такса за предсрочно погасяване на задължението, регламентирана при фиксирана лихва - един процент върху предсрочно внесената сума. Ако срокът на кредита е над една година таксата е 0.5 на сто. Това в общи линии са основните неща. Проектът е съгласуван с нас преди да се внесе в парламента и ние сме дали своите бележки по него.
- Освен това се увеличава максималната сума на потребителския кредит.
- Да, от 40 000 тя става 146.700 лева.
- Това на практика означава, че с потребителски кредит, тоест без ипотека, можеш да си закупиш имот.
- Да, принципно става възможно да закупиш имот с потребителски кредит. Въпросът е дали банката ще е съгласна да отпусне такъв кредит. В днешната ситуация обаче трябва първо да докажеш доходите си.
- С това е свързан и следващият ми въпрос. От гледна точка на кредитоискателите какво се промени по време на кризата? Как се затегнаха условията за отпускане на кредити?
- Първо, спираме предлагането на рискови продукти без доказването на доход или без обезпечение. Този тип продукти в условията на криза ни създават проблеми със събирането на дължимите суми. Освен това се завиши изискването за остатъчния доход. Ние искахме по-нисък остатъчен доход, когато кредитирахме бурно. Днес обаче условията са съвсем други. Сега не сме сигурни, че хората ще запазят работните си места. Затова държим след погасяване на месечната вноска по кредита да остава по-висок остатъчен доход на член от семейството. Освен това ние финансирахме в по-голяма степен стойността на жилището, което взимаме като обезпечение при ипотечните кредити. Сега обаче сме ограничили степента на финансиране. Това зависи, разбира се, от вида на строителството и местоположението на имота.
- Все пак, какъв е максималният процент от стойността на имота, до който кредитирате?
- Текущите нива са между 60 и 80 на сто от стойността на имота в зависимост от вида на строителството. Преди време, когато кредитирането се увеличаваше с бързи темпове,
финансирахме до 90 процента от пазарната цена на недвижимото имущество.
- Признавате ли доходите по авторски договори или изискването е задължително
кредитоискателите да работят по трудов договор?
- Признаваме и авторските договори, но както казах, изискваме по-висок остатъчен доход. Вече проверяваме в НОИ и осигурителния доход на потенциалния кредитополучател, защото статистиката показва, че има значително намаление на платените осигурителни вноски. Това означава, че както работодателите, така и самооситуряващите се, спират да ги плащат в условията на криза.
- Вече задължително ли е изискването за поръчители при отпускането на кредит.
- В повечето случаи изискваме и поръчители, но зависи и от сумата на заема. Не сме фиксирали категорично такова условие, работим индивидуално с всички клиенти. Зависи къде работи човекът, в какво състояние е предприятието и дали то е наш клиент. Ние познаваме фирмите, с които имаме взаимоотношения. Знаем, например, с какъв процент дружеството смята да свие производството през тази година и дали ще съкращава хора или ще ползва други, гъвкави схеми.
- С колко средно се увеличи лихвеният процент по ипотечните и потребителските заеми в сравнение с миналото лято, когато все още у нас не се усещаха ефектите от глобалната криза?
- Да уточним, че говорим за новодоговорените кредити. Ще направим сравнение спрямо май 2008 година. По ипотечните кредити от 8.9 на сто лихвата се е повишила до 9.9 процента. Данните са усреднени за цялата банкова система. Тоест в рамките на година цената на кредита се е увеличила с 1%. При потребителските кредити за домакинствата лихвеният процент от 10.9 на сто преди година е нараствал на 12.2 процента общо за банковата система. Това означава, че увеличението е 1.3 на сто.
Специално за Банка ДСК лихвата по ипотеките се е увеличила от 8.5 % на 10.4 на сто, а при потребителските заеми от 10% на 13.5 процента.
- Колко е реалната лихва по депозитите? Според ваши колеги на практика тя не надвишава 4 процента, въпреки широко рекламираните растящи лихви.
- Средната лихва по всички привлечени средства от клиенти наистина не надхвърля 4 процента, така че твърдението на колегите е абсолютно вярно.
- Отварянето на маржа между лихвите по кредитите и депозитите ли е основната мярка за "сигурност" на парите, която прилагат банките в момента?
- Не може да се говори за отваряне на маржа в лихвите по кредити и депозити. Лихвите
по кредитите поскъпнаха точно с толкова, с колкото се увеличи цената на ресурса, който ние ползваме. В нашата банка дори наблюдаваме свиване на маржа в сравнение със същия период на миналата година с 0.3 процента. Нека да обясним малко по-подбробно защо се получава така. Когато ние обявяваме промоция, го правим за точно определен сегмент и за точно определен срок, защото целим проникване именно в този сегмент. Като цяло цената на ресурса се определя от целия портфейл от депозити, който имаме -разплащателни сметки, спестовни сметки на фирми и граждани, където лихвения процент е значително по-нисък. Оттам, в зависимост от обемите на тези портфейли, се
определя средната цена на ресурса. В нашата банка средната цена на този ресурс за март 2009 г. е 3.63 процента. Мит е, че понеже вдигаме лихвите по депозитите, затова и кредитите поскъпват. Сами виждате, че спрямо същия период на миналата година маржът в лихвените нива не само не се е "отворил", но се е и свил. Това съвсем отговорно го заявяват моите колеги, които се занимават с планиране и анализи в Банка ДСК.
- Как затихва кредитирането в България? Какъв е ръстът на потребителското, ипотечното и бизнес кредитирането от началото на тази година?
- Общо за банковата система за първите десет месеца на 2008 година средномесечният ръст при кредитите е 2.9 процента. За последните два месеца на миналата година вече се отчита спад и средно на месец ръстът е 0.5 на сто. За януари и февруари тази година ръстът е едва 0.2 процента средномесечно. При потребителските заеми средномесечният ръст за последните четири месеца, за които имаме даннни - от ноември 2008 г. до февруари 2009 г., е дори отрицателен. Той е минус 0.5 на сто, докато за първите десет месеца на 2008 година е бил 2.3 процента.
При ипотечното кредитиране картината е подобна. Средномесечният ръст на заемите от 3.1 на сто за първите десет месеца на 2008 г. е спаднал до 1.3 процента за ноември и декември на миналата година. Тенденцията за спад се запазва и в първите два месеца на 2009 година. През януари и февруари е отчетен нулев растеж на ипотечното кредитиране.
При бизнес кредитите положението е аналогично. Средномесечният ръст пада от 2.7 на сто за периода януари -октомври 2008 г. на 0.9% за ноември и декември на миналата година. През януари и февруари 2009 г. ръстът вече е отрицателен - минус 1.7 процента.
- Какъв е обаче ръстът на
т. нар. "лоши кредити" ? Какви са основните причини те да се увеличават?
- Намаленото кредитиране като цяло е една от причините лошите кредити да се увеличават като процентно изражение в портфейлите на банките. Този вид заеми са нараснали с 1.4 процента. За една година като обем лошите кредити са се увеличили повече от двойно. - Според
Вас, това развитие превръща ли се в застрашителна тенденция?
- Всичко зависи от това колко дълго ще продължи кризата. Аз си мисля, че промяната на Наредба 9 от страна на БНБ даде възможност на добросъвестните клиенти на банките да разсрочват и предоговарят вече взетите заеми, така че да се облекчат месечните им вноски и да не се влошава допълнително финансовото им положение. Много зависи и от това как ще се развиват стопанските субекти. Напоследък безработицата започна плавно да се увеличава, забелязва се нередовно и намалено изплащане на възнагражденията в някои сектори, които са пряко засегнати. Не на последно място фактор се явява и психологическото въздействие на обстановката върху населението.
Нас кризата ни удари през октомври. Причината е, че финансовият ресурс, който ние получавахме от международните финансови пазари или беше ограничен, или изцяло спрян. Тогава постоянно получавахме информации за поредната банка, която е била национализирана поради използване на неподходящи инвестиционни инструменти, от които бяха реализираха големи загуби. След това започнаха да се затварят кредитни линии и да не се разрешава отпускането им в страните от Източна Европа. Де факто ние останахме без ресурс и трябваше да си го набавяме от вътрешния пазар, който не е в кой знае колко различна ситуация.
- В тази връзка, как се представят източноевропейските поделения на големите западни банки в сравенение с тези в Западна Европа? Защо западните майки отрязаха финансирането именно за най-успешните си клонове, които се намират в нашия регион и които доскоро излизаха с най-голям ръст на печалбата?
- Финансирането от банките - майки се ограничи, защото и при тях осигуряването на ресурс беше значително затруднено. Критериите, за да се започне да се работи по някоя кредитна линия, се завишиха. Появиха се условия например какъв трябва да бъде рейтинга на държавата и на банката-майка.
През октомври силно се ограничи достъпа до ресурса и съответно цената му стана различна.
Имайте предвид, че всичко това рефлектира върху увеличаването на безработицата в страната. За това говори и самият факт, че качеството на банковите портфейли се влошава. Това се случва не защото клиентите на банките не искат да си обслужват задълженията, а защото нямат възможност. Някои сектори са наистина много засегнати.
- Все пак кои клонове се представят по-добре - източните или западните?
- Това е много индивидуално, но мога да кажа, че нашата банка се представя изключително добре в рамките на нашата група. След ОТП ние сме най-голямата банка в групата, както н най-ефективната. Мога да ви кажа, че аз не планирам да съкращавам хора.
- Обсъждат ли се антикризисни мерки в рамките на Асоциацията на банките в България /АББ/? Какви законодателни промени са обект на дискусия сред членовете на асоциацията на фона на значителните промени, които се подготвят в Европейския съюз?
- Ние участваме в антикри-зисния съвет към министър-председателя. Там даваме становища по някои предложения, които се правят от непра-вителствени организации и които касаят банковата общност. Имаме отношение и към законодателните промени. Тук в България се предвижда въвеждането на SEPA разплащателна система, която да съответства на европейските директиви в тази област. По този въпрос се работи в БНБ и в асоциацията.
- Вие току що се върнахте от Общото събрание на банкова група ОТП в Будапеща. Как се бори ОТП с кризата?
- ОТП със сигурност до края на тази година, а вероятно и през следващата, ако кризата продължи, ще юди балансирана политика. Специално в Унгария банката ще
кредитира малки и средни предприятия, защото получи финансиране от правителството в размер на 1.4 милиарда евро
- А каква е стратегията на Банка ДСК в България?
- В България ние ще кредитираме разумно в рамките на ресурса, с който разполагаме от местния пазар. Разбира се, ако успеем да привлечем средства от Европейската банка за възстановяване и развитие, както и от Европейската инвестиционна банка, също ще го използваме. Ще търсим и допълнителни източници за кредитен ресурс, но кредитиране не означава това, което банките правехме преди година. Ще отпускаме кредити при много
добра преценка на риска, защото в момента непрекъснато се казва: "Дайте пари на банките да кредитират!". Въпросът обаче вече не опира само до средствата за финансиране. По-важно е какъв риск носи фирмата, която кандидатства за кредит - кой е нейният отрасъл, какви са й договорите за реализация на продукцията, какви са паричните й потоци. Според нашите експерти, които се занимават с оценка на риска, българските фирми отчитат около 30 на сто спад на оборотите си. Това е красноречиво свидетелство, че ние не можем да кредитираме в размерите, в които фирмите имат желание.
Да кажем нещо и за резултатите на Банка ДСК. Нямаме ръст по кредитите за текущо потребление. Това обаче не означава, че не кредитираме. Първо исканията за кредит значително се намалиха т.е самите клиенти са по предпазливи в условия на криза.
Второ:В нашата банка кредитите се одобряват централизирано, според резултатите от информационната система, се оказва, че много кредитоис-катели не отговарят на завишените условия за получаване на заем.
Отчитаме ръст в жилищното кредитиране.
Това е в унисон и с балансираната политика, която водим. Банка ДСК ползва привлечени средства предимно от местния пазар. Ние не връщаме ресурс на банката-майка, но и съответно не ползваме финансиране от нея. Затова и цялата ни печалба за 2008 г. -
над 260 милиона лева беше капитализирана.
Това положение, в което се намираме сега обаче, не е статично. Ако икономиката отчете по-благоприятно развитие, ние ще смекчим условията за отпускане на кредити. В момента сме пренасочили служители, които консултират клиентите при предоговаряне или разсрочване на задълженията им, за да обслужват своите кредити и за да не попаднат в групата на лоши кредитополучатели. Кризата все някога ще отмине, но ако те влязат в кредитния регистър като такива, ще им бъде трудно отново да получат заем.
- Да се върнем на депозитите. Споделяте ли модерната напоследък теза, че растящите лихви по депозитите заплашват банковата система с декапитализация? Мислите ли, че лихви по депозитите от над 10 процента представляват заплаха?
- Не. Лихвите по депозитите в един свободен пазар са израз на цената на ресурса на този пазар. Ако привлеченият ресурс на такава цена може да бъде използван разумно, така че тази цена да се възвръща, това няма как да застраши стабилността на банката. В противен случай този ресурс просто няма да е необходим и банката няма да се възползва от него. Всичко зависи от разумното управление на структурата на баланса на една банка. Засега на пазара не се предлагат масово продукти, които да са с ефективна лихва над 10% за година.

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon