новини
Новини и уведомления
News image

ВИОЛИНА МАРИНОВА, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Няма нужда от нови конкурентни битки

Хубен НЕНЧЕВ
 
ВИОЛИНА МАРИНОВА е родена през 1953 г. в София. Завършила е специалност "Финанси и кредит" във ВФСИ "Д. Ценов", Свищов, през 1977 г. Започва работа през 1971 г. като счетоводител в клон ДСК-2, а по-късно става и негов главен директор.
Цялата й кариера досега преминава в Банка ДСК. От 29 ноември 2004 г. е главен изпълнителен директор на банката. Владее френски и руски, говори арменски и английски език.
Лихвите по депозитите не би следвало да нарастват, тъй като това би оказало негативно влияние върху качеството на портфейла. За повечето клиенти едва ли високите лихви по привлечените средства са най-добрият критерий за състоянието на една банка.
Тази година в условията на ограничени външни ресурси ще провеждаме балансирана стратегия. На база обем на привлечени средства ще кредитираме стопанските субекти, като внимателно ще следим ликвидната си позиция.
Моят съвет към клиентите е да бъдат предпазливи, при възникване на какъвто и да е проблем да се обърнат към обслужващата ги банка, да разговарят със своя кредитен специалист, да преценят добре възможностите си за обслужване на кредитите в зависимост от техния семеен бюджет, състоянието на тяхната фирма, като договорят условия, които ще им позволят да обслужват задълженията си в тази ситуация.
- Г-жо Маринова, с какви нови предизвикателства ще се сблъска Банка ДСК през 2009 година?
- Банка ДСК е стара институция, създадена през 1951 г. като влогонабирателен институт, който по-късно започва да се занимава и с кредитиране на гражданите. Затова този сегмент - банкирането на дребно, си остава приоритетен за нас и в момента. Мога да посоча, че досега портфейлът ни е разпределен по следния начин - около 80% са граждани и 20% фирми. Засега ние нямаме намерение да променяме тази пропорция, поне в близко бъдеще.
Колкото до актива на банката, ние предлагаме на нашите клиенти голямо разнообразие от кредитни продукти. През последните няколко години конкуренцията между банките бе много голяма и затова се постарахме да предложим на своите клиенти такива продукти, които да бъдат сред най-добрите не само в ценово отношение, но и като съобразяване с изискванията на сегмента, в който най-вече работим. Друг съществен приоритет за мен е финансирането на малките и средните предприятия, особено сега, в условия на глобална финансова криза. Трябва да се води премерена политика по отношение на кредитирането, за да се избегнат негативните отражения върху устойчивостта на трудовите ресурси в икономиката. Във взаимен интерес е да се развива добре икономиката в страната, което ще доведе до минимизиране на съкращенията на работни места, и съответно и до поддържане на добро качество на банковите портфейли. Тази година в условията на ограничени външни ресурси ще провеждаме балансирана стратегия. На база обем на привлечени средства ще кредитираме стопанските субекти, като внимателно ще следим ликвидната си позиция.
- Това означава ли, че ще бъдат въведени засилени рестрикции към потенциалните кредитополучатели?
- Кандидатите за финансиране могат даимат прекрасни проекти, но те трябва да бъдат съобразени с макроикономическата среда. Трябва да се изясни дали рентабилността на тази инвестиция е такава, че клиентът може да си позволи да тегли кредит в тези условия. - Ценовата война между българските банки, която на моменти приемаше почти истерични форми, не ви ли притиска силно до стената, защото вие сте трезор, ориентиран най-вече към банкирането на дребно?
- Не! Ценова война между банките в областта на кредитирането няма. Всяка банка има своя стратегия за развитието на кредитирането при сегашните условия. Според мен лихвите по депозитите не би следвало да нарастват, тъй като това би оказало негативно влияние върху качеството на портфейла. За повечето клиенти едва ли високите лихви по привлечените средства са най-добрият критерий за състоянието на една банка. Ако продължим с вдигането на лихвите по привлечените средства, ние неминуемо ще вдигнем и лихвите по кредитите. Банките не могат да си позволят да привличат ресурс на по-висока цена, отколкото кредитират. Във формираната кредитна цена е включен и компонент на риск и покритие на оперативни разходи на банката. - Разиграват ли в условията на глобална финансова криза българските банки сценария всеки да се спасява самостоятелно или в рамките на Асоциацията на банките в България те се стремят да провеждат по-съгласувана политика?
- Не бих казала, че всеки се стреми да се спасява самостоятелно. Сега времето е съвсем различно, не е като през 1996-1997 г. Банкерите разбират, че всички сме в една лодка и затова трябва да гребем и в една посока. Дори една-единствена банка да има ликвидни проблеми в България, това неизбежно ще се отрази на всички останали. Затова не бих казала, че у нас има банкери, които в момента разсъждават по този начин - всеки да се спасява самостоятелно или за сметка на конкурентите си. Напротив, бих отбелязала, че сме много единни в своето убеждение, че в момента не е необходимо да се водят каквито и да са нови конкурентни битки между нас. Мисля, че няма и такъв собственик на банка, който да акцентира върху подобно пазарно поведение. Напротив, основното, върху което трябва да се концентрираме сега, е поддържането на ликвидността на банковата система и на нейното балансирано състояние. - Наблюдава ли се в Банка ДСК нарастване дела на лошите и на квалифицираните кредити в портфейла ви?
- Все още е рано да се каже, защото отражението на кризата започна някъде в края на октомври. - Добре, нека уточним въпроса така: имате ли проблеми с кредити за фирми в отделни проблемни отрасли на икономиката като строителството и туризма. Там не се ли натрупа твърде много риск?
- Ние отдавна станахме много предпазливи при кредитирането на отрасли, в които могат да възникнат проблеми. Предполагам, че това са направили и всички други банки, защото във всеки трезор има отраслеви лимити, базирани на данни, които се получавате банките от НСИ. Затова не вярвам да има кредитна институция, която да е преекспонирана към който и да е отрасъл на икономиката, защото, мисля, този риск е бил предварително оценен. Ще се измени ли в бъдеще качеството на портфейлите?
- Не знам, уверена съм, че всички банки ще положат много усилия, за да поддържат досегашното добро качество на портфейлите, което имат. Възможно е то да се промени, но това в никакъв случай няма да е драстично. Защото има обезпечения, има и възможност клиентите да предоговарят, преструктурират условията на заемите, за да не се стига до не-обслужване на кредита.
- Помага ли ви в това отношение Кредитният регистър?
- Да! Ако един нередовен длъжник влезе веднъж в кредитния регистър на банките като нередовен платец, той много трудно ще получи в бъдеще кредит. Нашите клиенти трябва да се стремят да имат добра кредитна история. След като отмине кризата, клиентът ще кандидатства за кредит и е много важно да няма просрочия по предишни свои задължения. Ако случайно са посочени в кредитния регистър като такива поради незнание на условията на някои продукти и са попаднали в различни квалификационни групи, трябва своевременно да проверят и отстранят тези пропуски, за да нямат проблеми в бъдеще.
- Възможността една банка да изкупи кредити от друга по искане на един клиент несъздавали условия за появата на кредитни гастролъори, които дълго време пазят формално чисто иначе изцапаното си кредитно досие?
- Не мисля, че в момента има подобна тенденция. В условия на не особено добра икономическа среда е трудно да се рефинансира клиент или фирма, които не познаваш добре, не знаеш характера на дейността им, както и финансовото им състояние. - Операциите с ДЦК не са ли една по-добра възможност за банките да пласират част от свободния сиресурс?
- Първо, не се емитират ДЦК. България се намира в условия на бюджетен излишък, а не на дефицит. Всяка банка притежава портфейл от ДЦК - това е изискване и за ликвидността на банките. Освен това, когато се работи със средства на бюджета, също се изискват като гаранция ДЦК. Ние също работим с бюджетни средства.
Колкото до репо-сделките с ДЦК, не мога да прогнозирам как ще се развие пазарът, но едва ли ще се намери някой, който да прави дългосрочни прогнози, при условие че нещата се променят всеки ден. Освен това много често самите анализатори са разделени в прогнозите си. Трудно е да се придържаме към някоя от хипотезите. - Промениха ли се в условията на световната стопанска и финансова криза отношенията банки-майки и банки дъщери?
- Не. Нито една банка-майка няма интерес дъщерната й компания да е зле. Напротив, тя има интерес да е стабилна, защото това е тяхна инвестиция. Никой не иска неговата инвестиция да намали стойността си. Аз говоря за нашата майка например - унгарската ОТП Банк. Не са искали някакви ресурси от нас, напротив, ние сме привлекли ресурс от майката. От момента на приватизация на Банка ДСК финансовият ни резултат всяка година се капитализира и в момента ние имаме собствен капитал над 1.2 млрд. лева. Печалбата ни за 2008 г. е над 200 млн. лева и също ще бъде капитализирана. Банка ДСК е добре капитализирана и след годишното Общо събрание ще има над 1.5 млрд. лв. капитал.
4 МИЛИОНА КЛИЕНТИ
Искам да отбележа, че имаме около 4 милиона клиенти: не сметки, а реални клиенти. Това са предимно много на брой малки спестители и кредитополучатели. Обслужваме и пенсионерите както във влогонабирането, така и в кредитирането. Тук е мястото да посоча, че точно те са и нашите най-почтени платци, независимо че най-често техните доходи са малки или много ниски. Вярно е, че те теглят значително по-малки по обем кредити, но това е обяснимо предвид размера на доходите им.

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon