новини
Новини и уведомления
News image

Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК, пред в. "БАНКЕРЪ": Уволнявам измамниците, съдът ги връща

 
   
Г-жо Маринова, ще започна интервюто си с вас със същия въпрос, с който започвам разговора си с всички ваши колеги в банковия сектор - оптимист ли сте за българската икономика през тази година?
- Умерен оптимист съм...

Защо умерен? Това ми звучи като прикрит песимист?
- Не, аз по принцип съм оптимист. Оптимизмът е функция от икономическата среда. При подобряването й това ще се отрази и върху качеството на портфейлите ни, и върху продажбите на банкови продукти във всички сегменти. За съжаление не виждам такива индикации на подобряване на качеството както при корпоративните кредити, така и при тези за гражданите. Има слабо задържане на ръста на проблемните заеми, но не мога да прогнозирам дали това е тенденция, или моментно състояние. Опасенията ми са породени от факта, че българската икономика все още няма високи ръстове спрямо предходни периоди, и е зависима и от външни влияния. Износът наистина расте, но потреблението се свива, икономиката доста трудно ще излезе от състоянието, в която се намира. Това личи и при анализа на отделните сектори, при които не се наблюдава съществено положително изменение. Наблюдава се намалено търсене на потребителски и ипотечни кредити; през януари и февруари търсенето им е много малко, което се дължи, от една страна, на сезонност, тъй като по исторически данни през януари се изповядват по-малко сделки по жилищни и ипотечни кредити поради инвентаризацията на съдилищата, и, от друга страна, от нерешителността на потенциалните потребители на тези продукти. Днешните сделки са насочени основно за задоволяване на лични, семейни нужди, а не за спекулативни цели. В същото време е известно, че има голям брой сгради, чието изграждане е финансирано от банките, но собствениците им не могат да намерят купувачи за изградените апартаменти или офиси. Казано по друг начин, няма търсене, тъй като дори и платежоспособните клиенти са несигурни в бъдещето и имат съмнения дали ще разполагат със сегашните си доходи и през следващата година, които ще им позволяват да обслужват един ипотечен заем. Няма пред-сказуемост, а това води до несигурност сред фирмите и гражданите. Трябва да се предприемат някои стратегически решения, които да водят до подобрение на общата икономическа картина.

Това, че нещо не е наред, е ясно. Кое според вас обаче е въпросното нещо или неща, които трябва да бъдат поправени?
- Според мен трябва да се направят промени, които безспорно са много болезнени - в образованието, здравеопазването, осигуряването...
Трябва да са ясно очертани отраслите, които ще се развиват в следващите години.

Да, но банките постоянно декларират, че отпускат заеми за земеделието, за малките и средни предприятия. Това ми дава основание да мисля, че вие сте определили своите приоритети. Прав ли съм?
- За мен земеделието е един от отраслите, които трябва да се развива.

Само че то нещо не се развива, независимо че в сравнение с другите отрасли ползва най-големи данъчни и финансови преференции. Защо е така?
- Преференциите са необходимо, но недостатъчно условие, за да имаме развито земеделие. През изминалите години хората, особено младите, просто не получиха мотивация да се занимават със селско стопанство. Избягаха към градовете. А без образовани и амбициозни млади хора, които желаят да обработват земята, никакви преференции не могат доведат до развитието на този сектор. Трябва да има политика, която да върне хората при земята.

Вашите корпоративни клиенти от какви проблеми най-много се оплакват, когато идват при вас с молба да им разсрочите кредитите?
- Например в строителството - от слабото търсене. Както вече ви казах, имаме немалко кредити, които са обезпечени с ипотеки на напълно завършени сгради. Поради неравно-мерност на паричните потоци и невъзможност да обслужват по договорения погасителен план лихва и главница, се налага кредитите, в зависимост от закъснението, да бъдат или предоговоряни, или разсрочвани.
Банките се опитват по всякакъв начин да стимулират активността на купувачите, като постоянно предлагат промоции по новите ипотечни заеми, но раздвижването на този пазар е незначително.

А, като стана дума за промоциите. Много хора се оплакват от това, че предлагате по-ниски лихви по новите кредити, а не намалявате лихвите по вече отпуснати заеми. Защо постъпвате така?
- Не сме в състояние да намалим приходите си от лихви по целия кредитен портфейл. Разходите ни за провизии по кредити със закъснения се увеличават поради завишен риск и ние генерираме провизии според дните на просрочия; това рефлектира върху цената, която се променя заради рисковата надбавка.
Когато се говори за лихвените проценти по кредитите и клиенти, които са теглили кредити, сякаш се забравя, че клиентите на банките са и депозантите, към които ние трябва да бъдем коректни и да спазваме ангажимент за доходност, който сме поели при сключване на договори с тях.
Постигането на положителни финансови резултати от банките допринася за увеличаване на тяхната стабилност и създава възможните буфери при евентуално влошаване на кредитните портфейли.

Не мислите ли, че банките също носят вина за сегашната трудна ситуация, тъй като в годините на икономически растеж кредитираха прекалено агресивно? Лесният и евтин достъп до заеми не създаде ли един вид кредитна наркомания сред фирмите и гражданите?
- Както знаете, аз работя от дълги години в банковата система, и ако се върна 10-12 години по-назад, ще кажа, че тогава банките бяха критикувани, че не кредитират достатъчно населението и фирмите. Коя е правилната рецепта? След това в условията на растяща конкуренция и шумни рекламни кампании в стремежа си да запазим пазарните си дялове наистина и ние, но и нашите клиенти, се поддадохме на това, което вие наричате „кредитна наркомания".
Много хора търсеха кредити със спекулативна цел за покупката на второ и трето жилище - за да реализират високи приходи, като го отдават под наем, или в един по-късен етап при повишаване на цените да ги реализират с печалба. Може би не трябваше толкова да се поддаваме
на тази инерция. Все пак тази криза ни накара да бъдем по-предпазливи и по-внимателно да преценяване рисковете; тоест всяка трудност калява и от нея можем да извлечем изводи в бъдеще -както ние, така също и нашите клиенти. Все пак ние сме в една „лодка".

Обвиняват банките, че предлагат заеми на нива, които са непосилни за бизнеса. Толкова ли не можете да свалите лихвите, така че компаниите да могат спокойно да обслужват задълженията си?
- Първо, лихвите по кредитите за фирмите не са особено високи. Второ, ако трябва да сме откровени, когато говорим за заемите за граждани, лихвените нива у нас не са най-високите в Европейския съюз. В Чехия, в Естония, в Латвия, в Румъния годишният процент на разходите по потребителските кредити е много по-висок, отколкото в България. Освен това равнището на лихвите зависи от цената на ресурса, с който работим. Знаете, свободният европейски финансов пазар е затворен за нас или поне е много труднодостъпен. Ползваме, разбира се, ограничено количество кредитни линии от чужбина, но те са далеч по-малки като обем в сравнение със сумите, до които имахме достъп преди кризата. Разчитаме основно на депозитите на гражданите и фирмите, но този ресурс е сравнително скъп. Постепенно намаляваме цената му и това намаление веднага се отразява в по-ниските лихви по про-моционалните условия по кредити, които обявяваме.

Напоследък по медиите отново се появиха случаи на измамени банкови клиенти. Отчитате ли ръст на опитите за банкови измами?
- За съжаление да. И тук говорим както за опити за външни измами, така също и вътрешни, например с фалшиви пълномощни и фалшиви лични карти.
Банките полагат доста усилия, за да създадат системи за контрол, за да се предотвратяват такива опити, но може би трябва да се мисли за по-съвременни способи за обмен на информация със съответните институции.
Независимо че правим всичко възможно да усилим системата за контрол и проверка, такива случаи на измами съществуват. Когато установим такива нарушения, извършени от наши служители, ги уволняваме и подаваме сигнали до прокуратурата.
По-неприятното е, че след като сме прекратили трудовото правоотношение поради уволнение (това го правим, за да не даваме възможност да започнат работа в друга банка, където биха извършвали също измами), тези служители завеждат дела за отмяна на уволнението. Обикновено трудово правните спорове се решават в полза на служителите и се получава парадоксът, че независимо че извършват измами, то те трябва да бъдат възстановени на работа по съдебен ред ! Разбира се, ние като работодател обжалваме тези решения. В същото време по сигнала, който сме изпратили до прокуратурата, все още няма яснота какво е развитието на случаите.
Според мен тези посегателства трябва да бъдат много бързо решавани, тъй като за всяко престъпление трябва да има и наказание в зависимост от престъплението, трябва да има много ясна и бърза процедура на съдебното производство. Ако това не стане, хората, които посягат на парите на клиентите, ще живеят с мисълта за ненаказуе-мост и лошият им пример ще стане опасно заразителен.

Какво могат да намерят хората, които са потърпевши от такива некоректни служители?
- Ако не са участвали в схемата за измама, сумите им се възстановяват от банката. А след това на свой ред банката ги търси по съдебен ред от извършителя на престъпното деяние. Това е част от така наречения оперативен риск, който ние поемаме и за покриването на който заделяме част от капитала си.

А когато става дума за хора, с чиито откраднати лични данни е взет кредит, за който те научават едва когато той стане необслужван? Тогава какво да направят тези измамени граждани, които неволно са се превърнали в длъжници, без дори да са видели парите, които трябва да връщат?
- Ние имаме един такъв случай в Хисаря. В основата на измамата там е банков служител. Но веднага трябва да кажа, че клиентите също имат принос за това престъпната схема да стане факт.

Как така?
- Да, така е. Когато вътрешният контрол извършва проверка на кредита, клиентите потвърждават тегленето му, а когато сезираме прокуратурата и започва съответната проверка, същите тези хора отричат, че
не са подписали договора за кредит. И знаете ли какво всъщност се е случило? В малките населени места хората се познават и служителят е използвал познанствата и убеждава познати да теглят кредити в негова полза, като същият се ангажира да ги погасява редовно до издължаването им. Но при установяване на измамата, уволнение на служителя и подаване на сигнал до прокуратурата спира обслужването на кредита и нещата се променят. Логично, банката търси погасяване на задълженията от лицата, които са титуляри по договора за кредит.
И едва тогава те се сещат да си търсят правата, като се жалят, че всъщност не те са теглили заема. Това, според вас, коректно поведение ли е? Освен това трябва да знаете, че повечето подобни измами се установяват от вътрешния контрол на банките. Но какво от това, след като няма бърза процедура по решаването на тези дела.

На финала ще ви попитам, ако икономическата среда не се подобри, колко още могат да издържат банките?
- Е, надяваме се ситуацията да се подобри и делът на лошите кредити поне да се запази и да не нараства. Но в случай че това не стане, според мен секторът ще остане устойчив дори ако необслужваните кредити достигнат 20% от общия размер на кредитния портфейл..
Тук е мястото да отбележа, че българският банков сектор има един от най-високите коефициенти на капиталова адекватност в Европа - над 17 процента. Това е много сериозен буфер. Пък и, както вече споменах, нашите чуждестранни собственици винаги са готови да ни подкрепят.

Разговора води Петър Илиев

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon