новини
Новини и уведомления
News image

В. Маринова: Все още няма ясна тенденция за намаление на лихвите

Мариян ЙОРДАНОВ
 
Във връзка с последните тенденции на кредитния и банков пазар у нас, разговаряме с Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Г-жа Маринова е родена през 1953 г. в София. Завършила е специалност "Финанси и кредит" във ВФСИ "Д. Ценов", Свищов, през 1977 г. Специализирала е "Комплексно банково обслужване на населението от ДСК" (1986 г.) в УНСС, София, и "Мениджмънт, Маркетинг, Бизнес комуникации; Финанси и счетоводство" в Института по мениджмънт и маркетинг, София. Владее френски и руски език, говори арменски, а понастоящем учи английски език.
Виолина Маринова има повече от 30 години опит в банковото дело, изцяло в Банка ДСК. Започва работа през 1971 г. като счетоводител в клон ДСК-2, а по-късно става главен директор на клон ДСК-2 (1985 - 96 г.), и зам.-председател на Управителния съвет на Банка ДСК и изпълнителен директор (1996 - 2001 г.). От септември 2001 г. до 2004 г. е член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Банка ДСК, а от май 2004 г. е началник на Управление "Вътрешен контрол и одит" на банката. С решение на Надзорния съвет на Банка ДСК от 29 ноември 2004 г. Виолина Маринова е избрана за главен изпълнителен директор на Банка ДСК.
- Г-жа Маринова, вече се забелязва плахо намаление на лихвите по кредитите за нови кредитополучатели, очаквате ли по-отчетлива тенденция за намаление и след колко години ще видим нивата от 2007 г., особено ако през 2013 г. влезем в еврозоната?
- Статистически погледнато, не мога да твърдя, че в момента има ясно изразена тенденция в посока на намаляване на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити. Има съвсем слаби индикации през последните 2-3 месеца, но за тенденция още не можем да говорим (например за потребителските кредити намалението на средната лихва по новоотпуснати кредити е в рамките на 0,3 процентни пункта (п.п.) за 2 месеца, същото се наблюдава и при жилищните кредити, но такива отклонения са нормални и за пазар, в който общата тенденция на лихвите остава стабилна).
Също така не бих се ангажирала да давам каквито е да е прогнози (дори и в рамките на 6 месеца), особено в сегашните динамични икономически условия. Както казах, определянето на нивото на лихвата е сложен процес, комбиниращ множество фактори. Но мога да ви уверя, че лихвите по кредитите в банковата система в България ще си останат пазарни и пазарно определени, както винаги са били.
Българската банкова система е ликвидна, но в момента приоритет има кредитирането на такива проекти, които не крият висок риск. Трябва да сме сигурни, че фирмата и съответно продукцията, която тя ще произведе с кредита, ще може да се реализира, ще може да се продаде на пазара. Това не е лесно с оглед на свитото потребление у нас и чужбина.
Когато цялостната икономическата среда се подобри, то лихвените проценти по кредитите ще започнат да падат. Убедена съм обаче, че онези цени на кредита, които имахме преди кризата, от 2007 година, няма да се върнат. Дори нещата да потръгнат и се развият много добре, не е възможно лихвените проценти в скоро време да бъдат рязко намалени. Те обаче ще бъдат на едни разумни нива.
Приветствам идеята да се ускори изпълнението на критериите за влизането на Република България в преддверието на еврозоната ЕRM 2. Разбира се, не трябва в никакъв случай да се премахва преди това валутният борд, защото би се стигнало до колебания на валутния курс.
- За август банковата система отчете 80% спад на печалбата на годишна база до най-ниските месечни стойности от над 3 години, очаквате ли положението да се влоши и за някой месец банките да отчетат месечна загуба?
- При условията на световна криза, започнала с финансова и още по-точно с банкова криза в САЩ, и в днешния взаимосвързан свят, е напълно логично кризата да засегне и банковата система в България, вече член и на ЕС. Напълно нормално е затова и нашата банкова система да отчете спад на печалбата. При влошено качество на портфейла банките генерират провизии, съгласно наредбата на БНБ, при всяко закъснение на погасяване на кредитите – над 30, над 60, 90 и над 180 дни. Към средата на тази година лошите кредити, над 90 дни, вече са 4,6%, а тези кредити, които са извън редовните, т.е. от 30 дни до 180 дни, вече представляват 10,2%. Зад тази цифра се крие значителен обем от провизии, които банките са начислили.
Един от механизмите за изход от тази ситуация е да се търси диалог между клиентите и банките, за да се извърши разсрочване, или предоговаряне на дълга, за да се преодолее по-плавно проблемът в период на криза. Логично следствие от тези процеси, както и от ограниченото кредитиране, е спадът в печалбата на банките годишна база.
Не очаквам положението на банките у нас да се влоши. Капиталовата адекватност през третото тримесечие на 2009 г. бе 17,6% , при положение че изискваната от БНБ е 12%, а на Запад- долната й граница е още по-ниска. Ликвидността на банките у нас също е много добра, тя е над 20%. Затова казвам, че банковата система в България е стабилна. Освен това напоследък се забелязва и тенденция за известно съживяване на кредитирането.
- Какви преструктурирания извърши Банка ДСК в последната година, за да намали ефекта от кризата и какво предстои да направите?
- Основната ни цел в работата по проблемни кредити е да помогнем на клиенти, загубили временно работа и доходи. Целта е Банка ДСК като партньор на своите клиенти да им предложи начини и форми за обслужване на кредитите, вкл. преструктуриране, предоговаряне, въвеждане на гратисни периоди, така че месечните вноски да бъдат според техните възможности в момента.
Банката ориентира до голяма степен политиката си към диалог с клиентите, към оказване на подкрепа на хората с временни проблеми в заетостта, и съответно във възможностите да погасяват месечните вноски по задълженията си. Банка ДСК работи по т.нар. Програма за защита на клиентите В края на миналата година 200 души кредитни инспектори бяха пренасочени в дейности, свързани с проследяване и събиране на просрочени кредити. Увеличиха се функциите и интензивността на работа на нашата централизирана структура, предназначена за осъществяване на директен контакт с клиентите и уведомяването им за евентуално настъпване на просрочия, както и за консултиране по различните възможности за постигане на оптимални условия за двете страни.
- Подобно на философския въпрос за “кое е първото, кокошката или яйцето”, кое е първото, кредитирането или възстановяването на икономиката?
- Приматът на реалната икономика над банковата дейност е добре известна като теоретична постановка в икономическата мисъл. Несъмнено за да се желае и търси от банките оживено кредитиране, най-напред трябва да се подобри икономическата среда. Надали обаче някой би могъл да отговори еднозначно колко дълго ще продължи кризата в България, ще спре ли нарастването на безработицата у нас (тя според мене е над 10% и краткосрочно ще продължи да расте), кога ще се подобри икономическата среда. Несъмнено правителството взема и ще взема мерки за подобряването на икономическата среда.
Трябва обаче да се подобри също имиджът на България, да престане нейното име да се свързва на Запад с негативни обществени процеси, с нерационално използване на еврофондовете и т.н. Светъл лъч е, че неотдавна рисковата надбавка за страната падна с 2,5 до 3 пункта, след като в разгара на кризата беше 12%. По този начин паричните ресурси, които бихме ползвали от международните пазари, биха били на по-ниска цена и съответно кредитирането от нас ще стане по-евтино.
- Насочвате ли усилията си към считаните за перспективни в момента сектори като селското стопанство, инфраструктурата и възобноявяемите енергийни източници, предвид факта, че има евросубсидии, насочени към тези сектори?
- Да, разбира се, при това много преди да започне глобалната икономическа криза. Ще дам пример с Банка ДСК, на която съм председател на УС и главен изпълнителен директор. Накратко, ние отпускаме инвестиционни кредити за земеделски производители, които отговарят на условията за предоставяне на финансова помощ по програмата САПАРД, също и на земеделски производители с одобрени проекти по оповестени национални програми на Държавен фонд „Земеделие”.
Банка ДСК кредитира също така закупуването на стопански машини и инвентар от „Фермер 2000” ООД. От няколко години кредитираме малки и средни предприятия и микропредприятия, които отговарят на определението на ЕС за МСП. Заемите са в лева и евро и са предназначени за реализиране на бизнес идеи. Също много добре известни са и дори са добили гражданственост като „дограма кредити” кредитните линии, в които участва и Банка ДСК , за подобряване на енергийната ефективност у дома и бита, за газификация - за изграждане на вътрешни газови инсталации, покупка, доставка и монтаж на газови уреди и съоръжения съгласно споразумение между Банката и “Овергаз Инк” АД и т.н.
- Бидейки в близък досег с бизнеса, как оценявате летния туристически сезон, ще доведе ли той до масово просрочие по кредитите? Как оценявате пазара на жилищни имоти в големите градове и във ваканционните комплекси по морето и в Банско, Боровец и Пампорово? Има ли надежда за текстилната и шивашка промишленост?
- От наблюденията, които имам като гражданин и потребител на туристически услуги, мога да оценя изминалия летен туристически сезон като не особено успешен. Трудно би могло и да бъде иначе в условията на криза, когато хората се стараят да пестят от всичко, което не е от първа необходимост. Другата причина е презастрояването на нашите черноморски курорти с неуютни хотелски конгломерати, силното намаляване на зеленината. Затова и хората, които биха могли да си позволят летен отдих на море, отиват в съседни държави при по-добри условия и дори по-разумни цени.
Тепърва ще установим как слабият туристически сезон ще се отрази на просрочието по кредитите.
Нормално е да има застой на пазара на жилищни имоти в големите градове и ваканционните комплекси в условията на криза, след като години наред се радваше на бум на продажбите. Нормален е и спадът в техните цени, след като години наред бяха невъобразимо увеличени и нормата на печалба в строителството беше твърде висока. Тези цени трябва да достигнат до разумен оптимум.
Много ми се иска да вярвам, че за текстилната и шивашката промишленост в България – традиционно силни отрасли за нас - да има надежда. Моите аргументи са най-вече добрите традиции и висококвалифицираната работна ръка, извоюваният вече авторитет.

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon