Предизвикателства при разпределението на ресурсите за ИТ или фактори, които подсказват, че големите промени предстоят
Юрий ГЕНОВ - изпълнителен директор в Банка ДСК с ресор „ИТ и операции“
Темата за комплицираните ситуации, които възникват при разпределението на ИТ ресурсите, е толкова многопластова, че едва ли може да бъде обхваната в рамките на една статия. Ресурсите в ИТ са доста широко понятие - те включват както всички инфраструктурни елементи (предопределящи производителната мощ с която разполага всяка организация), така и финансовите възможности за развитие на ИТ и не на последно място, човешкия фактор, който е решаващ при управлението на критичните ситуации. Също така много интересни импликации върху работата на ИТ звената ще се получат, ако се Заемем да разглеждаме целокупната им дейност от гледна точка на ресурса „време".
Прекалено амбициозно би било да се опитаме да изясним всички тези аспекти наведнъж. Затова тук ще се спрем само на една близка до практиката ситуация, при която се налага адекватно да реагираме на нарастващото потребление на едни или други ИТ услуги от законните потребители на тези ИТ услуги.
Казусът
Често се случва, че за да отговори на нормалните си потребности, организацията използва изчислителни ресурси с определен капацитет (да го определим като X), но редовно възникват ситуации, в които са необходими значително повече ресурси и необходимият капацитет може да нарасне go 5Х или дори 10Х. В днешно време разумните ИТ потребители, с цел да получат висока ефективност, ограничават съотношението на свободния ресурс на системата до 20% от типичното за работния ден натоварване. Обикновено организациите разполагат с капацитет 1,2Х до 1,5Х. Такава добра ефективност се постига постепенно при добро познаване и оптимизиране на системите. Хубавата картинка обаче се разваля от редица процеси, които имат месечна цикличност - например изплащането на трудови възнаграждения - и които водят до нарастване на броя на Заявките през различните канали до 3 пъти над стандартното ниво. Още по-сложни могат да са Зависимостите, предопределени от вътрешноведомствените процеси. Допълнителен „шум" идва от подреждането на празниците в календара и наслагването им върху производствения ритъм на фирмата или предприятието.
Какви са възможните решения?
Вариант 1 е например поддържане на резервни мощности до капацитет 4Х, който да се използва през 1/30 част от времето. Очевидно това е прекалено скъпо удоволствие.
Вариант 2, който традиционно се прилага, е в проблематичния период от време към производствените изчислителни мощности да се добавят ресурси, пренасочени от тестови среди или среди за развой. Не винаги обаче предизвикателствата могат да бъдат разрешени по този начин - понякога не са налице необходимите технологични възможности, понякога допълнителният капацитет, привлечен по този начин, може да не е достатъчен, и т.н.
Вариант 3 се свежда до модерния подход за използването на ресурси от аутсорснати cloud системи, каквито се предлагат от Microsoft и Amazon, а също и от български доставчици.
Но изпълнението на една от тези „рецепти" е само първата стъпка, защото оттук нататък трябва да може както да измервате и наблюдавате активността на потребителите, така и да прогнозирате поведението на системите и необходимия им за удовлетворяването на SLA с потребителите ресурс.
Същността на проблема
Всъщност модерният модел на разгръщане на информационни системи предполага, че всяка ИТ услуга е реализирана така, че не само да осигурява съответна функционалност, но и да подлежи на управление. Ако този идеален модел е реализиран на практика, бихме могли в момента, в който дадена ИТ услуга се окаже по-важна от друга, да преподредим в съответен ред приоритетите за обслужването им и съответно значителна част от ИТ ресурсите си. Към момента обаче в общия случай организацията не разполага със средства за измерване на активността на потребителите и прогнозиране на поведението на системите и съответно, не знае какви допълнителни ИТ ресурси биха били необходими, ако възникне ситуация, в която нормалният ИТ капацитет няма да бъде достатъчен. Обичайна практика е, когато такава ситуация възникне за първи път, да се провалим, при втори подобен случай - да се научим как да действаме, а при третия - евентуално да се опитаме да преразпределим ИТ ресурсите.
Този подход на пробите и грешките обаче в никакъв случай не е оптимален, нито дори задоволителен, а ако става дума за облачни услуги, е съвсем неприложим.
Всичко това подсказва, че разрешаването на предизвикателствата при разпределението на ИТ ресурсите изисква правилно адаптирани приложни системи, с възможности за измерване на потреблението, наблюдение на заетите и свободни ресурси и управлението на отпуснатия им капацитет При това (моля, обърнете внимание) споменатите възможности за измерване и наблюдение трябва да са налице не на ниво система, а на ниво услуга.
Да, правилно предполагате, че за да постигнем описания идеал, ще трябва да пренапишем всички системи, с които разполагаме. Да, прави сте и като отбелязвате, че такова пренаписване и преправяне на системи не е имало от 1999 г.!
Перспективите
Казаното дотук звучи доста невероятно, но нека отчетем и други фактори, които подсказват че големите промени предстоят:
През 80-те и 90-те години на XX век 95% от изискванията при създаването на една система се свеждаха до нейните функции.
30 години по-късно на функционалността на системата се отреждат скромните 25% - останалите изисквания са свързани с:
1. Потребителския интерфейс
2. Подсистемата за наблюдение и анализ на работата на потребителите
3. Подсистемата за наблюдение и анализ на работоспособността и наличността на системата
Има много (понякога успешни, а обикновено неуспешни) опити точки 2 и 3 да се решат със системни средства (външни системи, които обикновено наблюдават инфраструктурни елементи), но в момента, в който става ясно, че резултатите от работата на подсистемите за наблюдение и производителност са необходими, за да се прогнозират и управляват ефективно наличните ресурси, и че резултатът трябва да се оценява от гледна точка на скоростта на изпълнение на бизнес операция, ефективното решение естествено се търси по пътя на вграждане на модули в приложните системи.
Очаквайки написаното по-горе да предизвика повече възражения и дискусии, отколкото одобрителни коментари, бих искал да спомена и няколко думи по още една много важна тема - управлението на човешките ресурси.
Това, което наблюдаваме напоследък, са два противоположни процеса:
От една страна, сложността на системите на всички нива предопределя появата на все повече служители, които са тясно специализирани - такива ИТ професионалисти не могат да се натоварят ефективно във фирмите, чиято основна специализация не е в областта на ИТ. Тесните специалисти стават все по-скъпи и това довежда до прехвърлянето им и съсредоточаването им в ИТ компаниите, които могат рационално да ги натоварват и да ги използват ефективно. От друга страна, фирмите със специализация извън сферата на ИТ не могат да си позволят лукса да разполагат с отделен специалист за всяка компетенция, която им е необходима - те търсят универсални специалисти, които да могат да управляват ИТ промените в различните бизнес процеси, съществуващи в организацията.
Бих казал, че ако до преди 2-3 години за ръководителите в ИТ структурите основен приоритет бе да поощряват сътрудниците да задълбочават знанията си, сега ситуацията е по-различна. Преди, когато определен служител покажеше, че е успешен при решаването на задачи от даден вид, неговият ръководител съвсем естествено Започваше да му възлага все нови и нови задачи от този вид. При такъв подход мениджърът, от една страна, стимулира задълбочаването на компетенциите на конкретния служител в дадена сфера, но от друга, лишава другите служители от възможността да развиват компетенции в решаването на задачи от дадения вид. Следствие от това поведение на ръководителите е все по-голямата разпокъсаност на Знанията - често за обсъждането на един интердисциплинарен проблем е необходимо да се съберат 5-6 специалисти, за организирането на комуникацията между които са необходими още двама. Напоследък може да се наблюдава друга тенденция. Ръководителите в сферата на ИТ все повече са принудени да обръщат внимание на споделянето на знанията в екипа и не само се ориентират към стимулирането на успешното изпълнение на задача от даден вид, но и търсят кой от служителите след успешното изпълнение на задачата най-ефективно и пълно ще сподели наученото, „придобито" знание със своите колеги от екипа.
В заключение
С всичко казано дотук очертахме само част от актуалните предизвикателства при разпределението на ИТ ресурсите. Така или иначе, за "не-ИТ фирмите" използването на външни ИТ ресурси във все по-голяма степен се превръща в ежедневие. Това променя изискванията и към приложните системи, и към ИТ специалистите. Наблюдението, измерването и анализът на използването на ИТ ресурсите вече е задача от първостепенно значение, а корпоративните ИТ подразделения търсят универсални (широкопрофилни) ИТ специалисти, които да са в състояние да използват (управляват) привлечени за решаване на конкретна задача външни тесни ИТ специалисти.
***
Юрий Генов е част от екипа на Банка ДСК от 1999 г. През годините е заемал позициите директор на дирекция „Дългосрочно планиране и общобанкови проекти" и началник на управление "Развитие и внедряване на ИТ системи", а от 2014 г. е член на УС и изпълнителен директор на банката. Преди да се присъедини към Банка ДСК, Генов е работил в ТБ Биохим - първо като експерт, а после като началник на отдел „Приложни системи", бил е и аспирант в Института за космически изследвания към БАН. Член е на клуба на ИТ мениджърите в България. Носител е на престижната награда "ИТ мениджър на годината" за 2009 г.
