новини
Новини и уведомления
News image

Рейтингът на страха

Петър ИЛИЕВ
 
Всички знаят поговорката „Страх лозе пази". Заради развилнялата се световна финансова криза обаче тази народна мъдрост е на път да получи своето продължение, тъй като вече със сигурност може да се твърди, че „Страх лозе пази, но и пазари затрива !" Поне що се отнася до международните рейтингови агенции това продължение важи с пълна сила. След като допреди година и половина необосновано високите им оценки красяха проспектите за пласиране на акции и облигации на големи компании, които по-късно фалираха, сега агенциите са подгонени от страха да не сгрешат. Ето защо те вече се презастраховат и масово намаляват рейтингите на де когото сварят. Както казва бившият директор на управление „Банков надзор" на БНБ и настоящ главен изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов: „Откакто започна кризата, бих казал и по инерция, рейтинговите агенции понижиха без кой знае колко подробна аргументация оценките на хиляди институции по цял свят".
Е, точно това се случи и с някои от българските банки. През последната седмица широк отзвук получи „новината", че „Муудис" е намалила кредитния рейтинг на „Банка ДСК" и на Първа инвестиционна банка - според едни медии, а според други, че ги е поставила под наблюдение. Ако се вярва на международната финансово-информационна агенция „Блумбърг", „Муудис" е понижила оценката си за дългосрочните депозити в местна валута на „Банка ДСК" от Ваа1 на Ваа2 и е поставила под наблюдение ПИБ, като очакванията са и нейният рейтинг да бъде понижен. По принцип тази прогноза няма кой знае какво значение, но по неясни причини събуди голям и доста нездрав интерес сред медиите. При това много от електронните ни събратя я изнесоха напред в емисиите си, сякаш става дума за някаква ексклузивна новина. Други пък направо оплетоха конците, съобщавайки, че „еврото поевтиня спрямо долара за пръв път от седем дни, след като рейтинговата агенция „Муудис" понижи прогнозата си за две български банки...". И какво излиза - че двете нашенски кредитни институции са толкова могъщи, та чак влияят на курса на еврото спрямо долара в световен мащаб. Подобни странни информации са признак за „компетентността" на онези, които се опитват да си вадят хляба, пишейки и говорейки за финанси. Но това е друга тема.
По-важното е кой дава кредитните рейтинги, какво показват те и трябва ли да ги приемаме толкова сериозно, особено след фалита на мастодонтите, които се кичеха с отличните си оценки?
Международният пазар за оценки на платежоспособността на банки, фирми, застрахователни компании и прочее дружества е разпределен между три компании -„Стандарт енд Пуърс", „Муудис" и „ФИТЧ Рейтингс". На практика компания, която желае да получи външно финансиране - при възможно най-изгодни условия, трябва да притежава оценка от две от тези три агенции. Между другото, дори в Закона за БНБ е записано, че Централната банка е длъжна да инвестира валутните резерви на държавата в инструменти, „оценени с една от двете най-високи оценки на две международнопризнати агенции за кредитен рейтинг". Така че цитираните три институции през годините са се утвърдили като структури от международна величина и значение.
Но същата тази света троица се издъни изключително грубо и не без основание много анализатори я сочат като един от причинителите на сегашната глобална финансова криза.
Докато международните пазари бяха в процес на небивал подем, и трите агенции се надпреварваха да дават и да поддържат възможно най-високите рейтинги на световни финансови групировки и индустриални конгломерати. Само преди година и половина структури като „Мерил Линч", „Сити Груп", „Дженерал Мотърс", „Америкън Интернешънъл Груп" притежаваха възможно най-високите кредитни рейтинги. Американската инвестиционна банка „Лиймън Брадърс" пък притежаваше най-високата оценка от „AAA" дори когато бе обявена в неплатежоспособност.
Днес „Мерил Линч" и „Лиймън брадърс" вече не съществуват в правния мир. „Мерил" бе погълната от „Бенк ъф Америка", а „Лиймън" фалира през септември миналата година. Щатската администрация пък притежава солидни дялове в „Ситигруп" и „Ей Ай Джи".
Тези и много други случаи показаха, че рейтингите, присъждани от „Стандарт енд Пуърс", „Муудис" и „ФИТЧ Рейтингс", меко казано, са заблуждавали инвеститорите. Разбира се, шефовете на трите агенции се опитаха да докарат от девет кладенеца вода, за да убедят публиката, че не носят вина за тези гафове. Но какво значение има това, след като дори в Европейската комисия и на международните инвестиционни форуми започнаха да се обсъждат схеми за регулиране на дейността на рейтинговите агенции? За да изчистят името си, те обърнаха политиката си на 180 градуса, като сега масово понижават оценките си. Или, както отбелязва Петър Андронов по случая: „Нормална реакция е, ако си изпуснал събитията, да създаваш привидност, че ги изпреварваш". Само че по-ниският рейтинг води до поскъпване на заемите
Казано по друг начин, когато оценката за платежоспособността на една банка бъде намалена, цената, по която тя получава финансиране, се повишава. Респективно и лихвите по кредитите, които банката отпуска, се покачват. Ето затова понижаването на присъжданите рейтинги влияе негативно на бизнеса на кредитните институции и на техните клиенти, което не значи, че има опасност те да спрат да плащат.
Какви обаче са причините, поради които оценката на „Банка ДСК" е намалена, а Първа инвестиционна банка е поставена под наблюдение? Специално за „Банка ДСК" аргументите на „Муудис"- са странни. Първо, агенцията не е правила оценка на самата банка. Това е абсолютно сигурно. Интересно е тогава как може да се произнася за финансовите й перспективи? Анализаторите на „Муудис" били намалили оценката си за „Банка ДСК", тъй като понижили кредитния рейтинг на нейния едноличен собственик - унгарската ОТР Bank. На пръв поглед звучи логично, но кой е казал, че ОТР Bank е закъсала?
Да, взела е финансиране от държавата, но това направиха почти всички големи чуждестранни финансови структури в повечето европейски държави - включително и във Великобритания, Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия... да не изреждаме по-нататък. Сториха го дори банки, които не бяха обявили, че имат нужда от подобна помощ (само те си знаят дали е така). Въпреки това взеха държавните пари и гордо заявиха, че така ще са по-конкурентоспособни.
Има и още нещо - най-новата финансова история на България е показала, че дори чуждестранният собственик да фалира, неговата дъщерна институция може да остане платежоспособна и да се развива. Такъв бе случаят с „Демирбанк (България)". През 1999 г. турската „Демирбанк", изпадна в неплатежоспособност, но българската й „дъщеря" продължи да обслужва клиентите си без проблеми, да развива бизнеса си и след време успешно бе продадена на друг инвеститор, който смени името й на „Търговска банка Д". Всичко това е възможно, защото от средата на 1997 г.
в България съществуват едни от най-стриктните правила за работа на банките, които БНБ строго следи да бъдат спазвани. „Банка ДСК" работи именно по тези правила, при това дори леко се престарава в изпълнението им. Колко кредитни институции в Европа и в САЩ могат да се похвалят, че имат обща капиталова адекватност от 23% и адекватност на първичния капитал от 15 процента? Дори най-големите банки по-света са щастливи, ако могат да отчетат 8-9% адекватност на първичния капитал. Което означава, че „Банка ДСК" е достатъчно стабилна и разполага с ликвидни средства, за да посрещне задълженията си. Къде е тогава логиката да се намалява рейтингът й? При това този в местна валута? Ще излезе, че анализаторите на „Муудис" гадаят по звездите и черпят вдъхновение за анализите си, когато настъпи пълнолуние.
Какви са мотивите по отношение на ПИБ, която е поставена под наблюдение? Ако се вярва на авторитетните информационни агенции, експертите на „Муудис" смятат, че световната рецесия ще увеличи опасността от корпоративни фалити, което ще доведе до по-големи просрочия на фирмените кредити. А нарасналата безработица и намаляването на цените на жилищата ще предизвикат проблеми при обслужването на потребителските и ипотечните заеми. Дотук добре. Само че експертите от „Муудис" не знаят или не си спомнят, че българските банки по принцип заделят провизии дори по кредити, които се обслужват редовно, а имотите, които държат като обезпечения, са приети на 60-70% от стойността на отпуснатия заем. Така че в момента кредитните институции, в това число и ПИБ, са в състояние да посрещнат евентуално влошаване на портфейла си от заеми, без това да им създава проблеми с платежоспособността. Какъв е изводът? Че от наблюдението на „светата троица" има смисъл, но не и когато изпраща към инвеститорите неточни послания.
Както е известно на финансистите, рейтингът на нито една институция или кампания не може да бъде no-висок от този на държавата, в която работят. Ако трябва да коментираме риска на България
страната ни все още е една от малкото в Европа, която отчита бюджетен излишък. Външният държавен дълг е 3.98 млрд. евро и може да бъде изплатен наведнъж от резервите на правителството в БНБ, които са 7.72 млрд. лв., или около 3.98 млрд. евро. Колко държави в Европейския съюз могат да се похвалят с подобни съотношения? Нито една.
Освен това БНБ разполага със специален резерв от 3.13 млрд. лв. - депозита на управление „Банково", които може незабавно да насочи за спасяването на която и да е кредитна институция в страната. Парите са абсолютно достатъчни за осигуряване не на една или две, а на повече големи банки в България. Въпросът е трябва ли да се паникьосваме излишно само защото „Муудис" и другите две рейтингови агенции, подгонени от страха да не допуснат отново грешките, които сринаха имиджа им, сега отиват в другата крайност? При всички положения прекалено консервативната им прогноза е точно толкова невярна и вредна, колкото и свръхоптимистичната.


 

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon