новини
Новини и уведомления
News image

Топбанкерите Виолина Маринова и Левон Хампарцумян за популизма, държавните политики, предприемачеството, лихвите и за бъдещето на банкирането

Искаме модерна добре подредена държава

ЙОРДАИ МАТЕЕВ: Каква е вашата гледна точка на широко разпространеното популистко схващане, че „алчните" банкери носят вината за кризата?
ЛЕВОИ ХАМПАРЦУМЯИ: В България не алчните, а некадърните политици и финансисти през 90-те години носят вината за катастрофалната типично българска, не световна, криза през 1996-1997 г., когато фалираха 15 банки и имаше хиперинфлация. Говорим за огромна загуба на доверие в банките, след което банковата система беше пре-наредена с нови регулации, голяма част от акционерите се смениха. Така България влезе в световната криза с добре подготвена финансова система. Никой не е загубил нито лев от депозити. Банките се справиха без директна държавна помощ, което не се случи в много от развитите страни. Няма основание да търсим вина в „алчните" банкери, защото икономическите трудности са предизвикани от външни фактори и от вътрешни характеристики на икономиката - увлечение по строителство, хотели, молове, грандиозни проекти по българските стандарти.
Ние не сме спирали да даваме кредити. Търсенето на кредити днес е по-малко, но не сме изоставили нито един клиент. Разбира се, цената на кредита е по-висока и изискванията са по-затегнати, защото рискът е по-висок.
Й. МАТЕЕВ: Виждате ли опасност банките да станат изкупителна жертва за кризата?
ВИОЛИИА МАРИНОВА: В чужбина доста държавни средства се изляха за спасяване на банки. В България това не се случи. Ние не сме ощетили българския данъкоплатец с нито лев. Нямахме токсични инструменти, от които веднага да понесем загуба. Бяхме по-предпазливи, независимо че кредитирахме доста оживено и малко по-рисково. Когато кризата настъпи в България, преразгледахме нашите условия и изискванията към кредитоискателите нараснаха, тъй като рискът беше завишен.
Независимо от всичко банките сме стабилни. Капиталовата адекватност в края на миналата година беше 17.4% при изисквани от БНБ 12%. Ликвидността е 12% по наредбите и 15% по препоръките на БНБ, а средно за банковата система е над 15%. Сегашните регулации са по-високи от тези, които ще се изискват от 2017 г. по Базел 3.
Имаме доста капиталови буфери и нямаме основания да се притесняваме. Ако всички плащат 10% данък, ние плащаме 12.5%, защото държим висок задължителен резерв без лихва и плащаме на фонда за гарантиране на депозитите. Реализираме финансови резултати, които капитализираме. Казват „банките завършват на печалба". Ами ако една банка завърши на загуба, това добре ли е за държавата? Тя трябва да капитализира, да има възможност да задържи влошаването на портфейла, защото всичко е свързано с макроикономическата среда.
Й. МАТЕЕВ: БНБ обаче прие наредба за бонусите, която все пак ви ограничава.
В. МАРИИОВА: Тази наредба бе приета по директива на Европейската комисия, защото много държави подпомагат банки, които едновременно
с това си раздават бонуси. Това е неетично, не е редно да се прави.
Л. ХАМПАРЦУМЯИ: В добрите принципи на корпоративното управление на една банка много по-важна става концепцията за устойчив растеж. Премията през годината се разсрочва във времето, за да се изключи изкушението от манипулации. Вътрешните регулации на УниКредит за бонусите не са от днес и са много по-консервативни от европейската директива и българския закон. От нас се иска да осигурим устойчив растеж, добра репутация, добри отношения с клиентите. Може да има няколко кресливи популисти или хейтъри по форумите, на които банките са им криви за несполуките в живота. Но аз имам 1.4 млн. клиенти в Булбанк, Виолина има 4 млн. души в Банка ДСК. Над 5 млн. души не просто са гласували за нас, те са ни дали парите си. Ние продаваме доверие и броят на клиентите е добър израз за това доверие и би трябвало популистичните политици да се замислят колко са им избирателите и колко са нашите клиенти.
Й. МАТЕЕВ: Доста се спекулира и по темата за вноса и износа на пари от банките.
В. МАРИИОВА: Съотношението кредити депозити е над 114% средно за банковата система. Това означава, че освен привлечените средства, които имаме от местния пазар, ние сме получили средства и от външния пазар.
Л. ХАМПАРЦУМЯИ: Българският капитал е млад и е малък. Той е достатъчен в добри години да ни осигури 1-2% ръст и в лоши години не е достатъчен да буферира трудностите. Ролята на чуждия капитал в банковата система беше положителна по време на кризата, защото държахме привлечени средства отвън, които стабилизираха системата и позволиха на държавата да не взима заеми от МВФ, да не издава нов дълг и да не изхарчи резерва до дупка. Ако искаме да растем с повече от 2-3% на година, би трябвало да направим всичко възможно да привлечем чужд капитал и в индустрията и услугите, и във финансовата сфера.
Й. МАТЕЕВ: Докъде трябва да се стигне в регулирането на отношенията между банки и физически лица?
В. МАРИНОВА: Колкото по-голяма намеса има, особено когато се правят някакви популистки изявления, без банковата материя да се познава задълбочено, толкова бедите ще бъдат по-големи.
Има Закон за защита на потребителите и Закон за потребителския кредит, които защитават правата на клиента. Ние спазваме много стриктно законодателството. Но това са договорни отношения между банка и клиент. Клиентът може да прочете договора, ако не го разбира, да се консултира с банковия служител или друг експерт, на когото има доверие. Понякога клиентът започва да се вълнува при разни популистки изказвания и се оказва, че не си е прочел договора.
Винаги ще има хора, които се оплакват. Въпросът е колко са те. Процентът на хората с оплаквания е нищожен. Голяма част от жалбите са неоснователни, защото не се разбира материята.
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Административното определяне на цени е ретроградно, би ни върнало назад и би демотивирало предприемачите. Защо те трябва да рискуват капитала си, за да дадат някакви стоки под себестойност?
Кредитът или банковите услуги не са универсално право. Те са възможност човек да получи услуга, която би донесла печалба на банката и би удовлетворила клиента. Изборът е да ползваме услугата от 29 институции в България или да не я ползваме, ако е недостъпна за нас или ни се струва недостатъчно изгодна.
Й. МАТЕЕВ: Какви политики на властта ви притесняват?
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Никакви. Защото България е част от ЕС. Нашето законодателство е в синхрон с европейското. Ние нямаме фундаментални притеснения за икономиката и регулативната среда. Винаги ще има изкушен политик, парламентарист или управник, който на популистична база би променил нещо. Но обикновено тези промени не
са устойчиви. Негативната реакция на реалния бизнес обикновено вкарва нещата в ред. Никога няма да постигнем пълно съгласие, но ключът е да има добър диалог.
Едно от нещата, които бихме очаквали като държавна политика, е силна подкрепа на образованието. Ние нямаме огромни природни богатства, нямаме вътрешен пазар от десетки милиони потребители. Единственото, което можем да продаваме, са умения и знания.
В момента голямата драма е кой кого подслушал, кой бил хомосексуален, а публичният дебат трябва да бъде върху реформи за създаване на условия за по-висока конкурен-тоспособност. Всички говорят как България е най-бедна в ЕС, но никой не говори, че е с най-ниската производителност на труда в ЕС. А ние, УниКредит Булбанк и Банка ДСК, сме по-ефективни като предприятия от средните показатели за нашите банкови групи в Европа. Тоест има места, където показваме, че можем да бъдем много ефективни.
В. МАРИНОВА: Коефициентът разход/ доход на Банка ДСК е 36.5%. На общо събрание на групата местните журналисти питаха какво прави ДСК, че е толкова ефективна. Ако държавните служители работят като частници и всеки българин се интересува от ефективността на труда си, нещата ще изглеждат по различен начин.
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Въпросът не е да направим стоките и услугите евтини, защото сме най-бедни, а да създадем възможност предприемчивостта да развие икономиката, така че ние да сме в състояние да си плащаме сметките.
В. МАРИНОВА: В момента има лошо отношение към богатите. Не бива да се прави такова разграничение на хората. Трябва да променим средата така, че всички да имат възможност да получават високи доходи, а не да се нападат тези, които плащат данъци, живеят в тази страна.
Л. ХАМПАРЦУМЯН: След кризата арогантното потребление не е на мода, социално не е толкова добре прието - бентлита, ролс-ройси, самолети, яхти. Пренебрежимо малка част от националния доход се използва за това арогантно потребление от няколко десетки фамилии в България, които искат да бъдат в жълтите вестници. Но тя получава социална рефлексия през медиите несъизме-римо повече, отколкото е в действителност. И отмества вниманието на публиката в грешна посока.
Трябва да излезем от тази психология всеки успял човек да бъде подозиран в нещо криминално. Тези, които не спазват правилата, би трябвало да бъдат преследвани, наказвани, глобявани. Не знам колко пъти данъчните са обиколили с хиликоптер например Бевърли Хилс. Сигурно има и друг по-евтин начин това да се случи, през Google например. Работата на хората, които следят за спазването на законите, трябва да бъде невидима, да става видима чрез решения на съда или на административен орган, който глобява. Няма нужда от PR в тази дейност.
В. МАРИНОВА: Това поражда негативизъм, посивяване на икономиката, изнасяне на богатите хора в чужбина.
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Държавата третира всички като нарушители и след това се сърди защо външният свят ни смята за криминални типове. Ми то почва от отношението на собствената ни държава към всички нас. А в България преобладаващата част от хората са почтени и съвестни.
Искаме модерна, добре наредена държава.
В. МАРИНОВА: Това искаме, да. Л. ХАМПАРЦУМЯН: Трябва
обществен натиск това да се случи.
Й. МАТЕЕВ: В условия на криза немалко предприемачи започнаха да прилагат юридически хватки за ликвидиране на бизнеса и непогасяване на своите задължения...
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Ако се прави по
правилата, това е част от нормалния цикъл на развитието на една фирма. Но злоупотребите, изкуствените фалити са криминализирани и аз се надявам, че ще видим хора, които ще отидат в затвора за злоупотреба с правата, които законът за несъстоятелност дава на длъжника да се защити от кредиторите си.
Й. МАТЕЕВ: Защо банките не продават голяма част от обезпеченията по лоши кредити?
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Няма голямо
търсене, а и ние нямаме интерес да сложим всички обезпечения едновременно на пазара, което би довело до допълнителни загуби на стойност. Ако обезпечение би могло да се реализира на прилична цена, ние нямаме никакъв интерес да го задържаме. Но ако вярваме че за 1-3 години стойността ще нарасне, бихме го направили.
Й. МАТЕЕВ: Това означава ли, че сте оптимисти за развитието на икономиката през следващите няколко години?
В. МАРИНОВА: Аз лично да.
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Хората имат собствените си стремежи да живеят по-добре, те ще имат нужда да произвеждат, да купуват, да се женят. Вкарано в подходяща икономическа среда, това ще доведе до растеж.
Й. МАТЕЕВ: Виждате ли у предприемачите промяна в настроението и в оптимизма им?
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Не виждаме някакъв огромен ентусиазъм. Не използваме кризата за необходимите реформи в различните сфери - образование, здравеопазване, юридически системи, полиция, военни - които са големи потребители на публични средства с недостатъчно добра ефективност. Няма насърчаване на предприемчивостта и предска-зуемост на средата. А предприе-
мачите са плашливи. Обикновено когато оптимизмът им започне да спада трайно, очаквайте криза и обратното, когато той започне да се повишава, това е по-доброто статистическо доказателство, че кризата е свършила.
Й. МАТЕЕВ: А физическите лица?
В. МАРИНОВА: И те са доста предпазливи, почти не желаят да теглят кредити. Ако бяха убедени, че икономическата среда ще бъде по-добра, те биха теглили кредити.
Й. МАТЕЕВ: Къде са сферите с потенциали за растеж, които сте готови да кредитирате?
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Ние не търсим потенциала за растеж, защото той може никога да не се реализира. Търсим предприемачи, които имат ясна идея как този потенциал ще бъде реализиран от тях. Трябва да ни убедят, че са прави.
Й. МАТЕЕВ: Какво правите, за да намерите хората с идеи?
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Търсим ги непрекъснато. Например миналата година заедно с ЕБВР кредитирахме КЦМ-Пловдив със 130 млн. евро, което ще го превърне в най-модерното предприятие в света поне за известно време. Това е успешна история с предприемчиви и грамотни хора, които знаят какво правят.
Й. МАТЕЕВ: Как ще се движат лихвите?
В. МАРИНОВА: Лихвата се формира от цената на ресурса, който придобиваме, цената на риска и постоянните разходи. Според мен цената в момента е разумна и е такава, каквато средата може да позволи.
Л. ХАМПАРЦУМЯН: На изхода от кризата може да очакваме инфлация, защото в света напечатаха много пари. Когато централните банки преценят, че са овладели кризата, ще почнат да вдигат основните лихви, за да противодействат на инфлацията. Да очакваме устойчиво понижение на лихвите в средносрочен план е наивно. Трябва да се научим да живеем с относително по-високи лихви.
Инфлацията има и други ефекти, например възнагражденията ще тръгнат нагоре. Най-лошият сценарий е инфлация, която идва отвън, и нисък икономически растеж, което би означавало относително обедняване спрямо останалия свят. Не защото е имало конспирация срещу България, а защото не сме намерили точния път.
Й. МАТЕЕВ: Какво бихте посъветвали
предприемачите?
В. МАРИНОВА: Ако има проблеми в сферата, в която работят, да търсят ниши, а не да чакат да се подобри средата, да бъдат гъвкави, да търсят начини да развиват своето производство в различни посоки.
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Ние не се съревноваваме със собственото си минало, спрямо което сме постигнали огромни успехи, а със света. Трябва да бъдем разумни като индивиди, общество, политици, икономика, банкери, за да ускорим максимално този процес. И за това няма рецепта. Има всекидневно предизвикателство, конкуренция със света, с другите, необходимост да работиш повече от другите, за да ги догониш.
Й. МАТЕЕВ: Какво е бъдещето на банковата система?
В. МАРИНОВА: Трябва да се развиват
електронните разплащания, да се избегнат кешовите транзакции и посещенията на банковите клонове, което оскъпява ресурсите. Банки-рането от вкъщи или по телефона е по-удобно, пести време и пари. И сега се предлагат такива продукти, но масовият клиент предстои да се научи да се обслужва сам. Тези продукти ще бъдат доразвити и в бъдеще ще има много по-голямо многообразие.
Л. ХАМПАРЦУМЯН: Технологиите ще дадат лесен достъп до финансови продукти на много хора, ще дисциплинират пазара и ще позволят по-голяма прозрачност на поведението на клиентите.
В един момент ние най-вероятно ще продължим да печелим добре, но ще предлагаме за същите пари много повече.
***
Накратко: Виолина Маринова и Левон Хампарцумян
Кариерата на Виолина Маринова в Банка ДСК започва преди над 30 години като счетоводител в клон на държавна спестовна каса. през 2004 г. става главен изпълнителен директор на приватизираната банка. председател е на Асоциацията на банките в България, член на Съвета на директорите на „Банксервиз" и на Надзорния съвет на пенсионно-осигурителното дружество ДСК Родина. Завършила е финанси и кредит във ВФСИ „Д. Ценов" в Свищов. Председател е на Управителния съвет на фондация „Атанас Буров" и е член на настоятелството на Държавен музикален театър „Стефан Македонски".
По образование Левон Хампарцумян е инженер-химик, но голяма част от професионалната му кариера минава във финансовия сектор. Застава начело на „Уникредит Булбанк" през 2001 г. и оттогава е неин главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет. Зам.-председател е на КРИБ. Член е на Управителния съвет на Института за пазарна икономика и на настоятелствата на Висшето училище по застраховане и финанси и на City University of Seattle в България. Бил е зам.-министър на икономиката и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon