новини
Новини и уведомления
News image

Хората се страхуват да теглят кредити

 
Разговора води Петър ИЛИЕВ
 
Виолина Маринова, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на „Банка ДСК", пред в."БАНКЕРЪ"
Ликвидните ни средства са милиард и половина лев
- Г-жо Маринова, бурните събития във финансовия свят направиха изминалата година изключително трудна за прогнозиране. Така или иначе обаче тя вече е зад гърба ни. Какви са очакванията ви за започналата 2012-а?
- Труден въпрос. Вече на всички трябва да е ясно, че България изключително много се влияе от процесите в Европейския съюз. И доколкото в ЕС няма перспективи за благоприятно развитие на икономиката, то и у нас не може да се очаква сериозен икономически ръст. Според мен 2012-а няма да се различава като макропоказатели от 2011-а. Дори смятам, че те ще са малко по-лоши.
Бизнесът като цяло пък е много зависим от потреблението и от износа. А според данните за последното тримесечие на 2011 -а износът е намалял, което е логично на фона на състоянието на пазарите в Европа. Ето защо не може да се очаква оживление в икономиката, нито пък има индикации за намаляване на безработицата и увеличаване на рентабилността на бизнеса. Друг е въпросът, че дори в такава ситуация хората не бива да униват и винаги да работят с положителна нагласа, защото ако и тя изчезне, шансовете за излизане от кризата намаляват чувствително.
- А банките? И пред тях ли перспективата не е оптимистична?
- Когато икономиката върви надолу, няма как банковият сектор да отчита каквито и да е било ръстове. Не очаквам увеличаване на кредитирането, тъй като още от края на 2011-а се забеляза едно отдръпване на клиентите от ползването на пари назаем. Хората са притеснени от неизвестността дали ще запазят работните си места и дали няма да намалеят доходите им, независимо че няма да бъдат уволнени. Това обяснява защо не смеят да теглят кредити. Такова е прякото ми впечатление от обиколката на клоновете, която направих в края на миналата година. Нещо повече, гражданите използват всеки удобен случай предсрочно да погасят вече взетите заеми - особено по-дългосрочните. В момента, в който продадат някакъв имот или пък, да кажем, си получат субсидията по селскостопанската продукция, незабавно си погасяват кредита или каквато могат част от него. Изпаднали сме в ситуация, в която не можем да преодолеем месечната амортизацията на кредитния портфейл, а какво остава за някакъв ръст.
- Всичко това за хората или за фирмите се отнася, или и за двете?
- Досега говорих за заемите, теглени от граждани. Но и при фирмите ситуацията не е много по-различна. Миналата година за първи път от много време насам видях да се появяват пари по сметки и депозити на малки и средни предприятия. Това означава, че и тези компании предпочитат да държат парите си на малък, но сигурен доход в банката, отколкото да ги влагат в несигурни инвестиции. Това е много тревожно, що се отнася до развитието на бизнеса. И за да се промени тази ситуация, трябва да има спокойствие, позитивизъм и държавата да проведе такива реформи, които ще подпомогнат бизнеса. Ако това не се случи, фирмите няма да имат стимули да поемат риска и да инвестират. А компаниите, които искат кредити и отговарят на изискванията на банките, са малко. И тук въобще не става дума само за обезпеченията. Разбира се, те са важен съществен елемент, когато се взема решение дали един заем да бъде отпуснат, или не. Но много по-важно за нас е какви са входящите и изходящите парични потоци на дружеството, дали то може да акумулира приходите, необходими му както да финансира дейността си, така и да погасява задълженията си навреме. Ако това липсва още в самото начало, е ясно, че обезпечението, което ни се предлага от кандидата за заем, ще трябва след време да го приберем и да се занимаваме с осребряването му, което е свързано както с допълнителни главоболия, така и с разходи за банката.
- При това положение как си обяснявате воплите, че банките не давали заеми?
- Зависи колко са и кои са онези, които надават тези вопли. Аз правя една аналогия с жалбите, които получаваме в банката. Ние имаме четири милиона клиенти, а жалбите, които идват при нас, са около две хиляди и четиристотин годишно. Не коментирам колко от тях са основателни и колко не са. Две хиляди жалби са пренебрежимо малък процент на фона на четири милиона клиенти. Но пък за сметка на това оплакващите са изключително гласовити и създават впечатление, че се случва нещо страшно. Е, същото е и при фирмите, които тръбят, че банките не кредитирали. Това са ограничен брой лица, като повечето от тях не отговарят на каквито и да е критерии за отпускане на заем. Обикновено това са компании, а също и граждани, които имат ниски доходи, кредитната им история е лоша, а на някои ужасна - висят с по две-три вече необслужвани задължения и искат нов заем, т.е. свръхзадпъжнели са. Клиентите може би не знаят, но банките винаги проверяват в кредитния регистър дали кандидатите имат и други задължения. А пък ние в „Банка ДСК" си имаме отделни, да ги наречем „черни списъци", с хора и фирми, които през времето са били некоректни платци.
Има и още нещо - при нас идват много хора, които вече имат един-два заема, но искат и трети. Ние виждаме, че ако го отпуснем, доходите им няма да стигнат за погасяването на всички натрупани задължения. Е, как да дадем такъв кредит? Че той в момента, в който бъде предоставен, има опасност да стане проблемен. Така че повечето лица, които се оплакват, че не получават заеми, просто не отговарят на критериите. Разберете, че в момента няма банка, която да откаже заем на платежоспособен клиент. Нашите служители имат планове, от чието изпълнение зависи възнаграждението им. Те трябва да продават кредити, за да получават добри пари. Е, как си мислите, че биха върнали някого, чиито доходи са високи и могат да бъдат проверени.
- Казахте, че държавата трябва да се намеси и да подпомогне бизнеса. Защо?
- Казах, че държавата трябва да направи необходимите реформи, за да създаде по-добри условия за работа на бизнеса...
- Какви реформи?
- Ами например, нали помните от колко време настояваме да бъдат направени такива промени в законите, които да не позволяват на фирмите - некоректни длъжници, да ощетяват банките, като изтеглят назад във времето датата на неплатежоспособността. Говоря за онези случаи, когато компании искат от съда да ги обяви в несъстоятелност и антидатират датата на неплатежоспособност преди отпускането на кредита, така че да обезсилят обезпечението. Ако се предприемат законови мерки срещу подобни рецидиви, това би облекчило отпускането на заеми и би намалило цената им, защото ще намали риска не само на банките, а и на всички останали кредитори. Само че по тези наши искания не бе направено почти нищо.
- Нека поговорим по един друг въпрос. „Банка ДСК" е собственост на най-голямата кредитна институция в Унгария „ОТП Банк" Унгария обаче преживява сериозни политически и финансови проблеми. Как те се отразяват на „ОТП Груп" и имат ли макар и косвено негативно въздействие върху „Банка ДСК"?
- Да, в Унгария като цяло нещата наистина не вървят добре, но „ОТП Банк" в частност и групата на „ОТП" като цяло не само са най-голямата финансова институция в страната, но са и изключително добре капитализирани и с много висока ликвидност. По капиталова адекватност през миналата година „ОТП Банк" бе на първо място в Европа според направените стрес-тестове. Казвам това, за да е ясно, че моментното състояние на собственика ни не привнася каквито и да е проблеми в „Банка ДСК". Освен това „ОТП Груп" никога не се е намесвала в управлението на паричните потоци и в оперативната дейност на „Банка ДСК" като цяло. Специално „Банка ДСК" има капиталова адекватност от 23% при минимално изисквана по закон 12 процента. Препоръчаният коефициент на ликвидност от БНБ е 15%, а „Банка ДСК" има винаги по-висок процент. Това показва, че ние разполагаме с изключително висока ликвидност. Не сме ползвали парични средства от „ОТП", но имаме одобрени кредитни линии, които, ако ни се наложи, можем да активираме. Ние обаче не се нуждаем от тези средства, защото аз по всяко време разполагам с около 1 млрд. лв. свободни средства, които са инвестирани в бързоликвидни инструменти и по всяко време могат да бъдат ползвани за текущи разплащания към клиенти на банката. Дори към 6 януари тези ликвидни средства са милиард и половина. Така че можем спокойно да посрещнем всякакви изненади, без да има напрежение в банката.
- Добре де, тази голяма ликвидност не носи ли загуби на банката?
- Ами загуби силно казано, но със сигурност влияе негативно на рентабилността й. Само че в тази ситуация ние не можем да си позволим лукса да не поддържаме висока ликвидност. Защото само един негативен и неверен слух може да подплаши хората и те да тръгнат да теглят депозитите си. Нали си спомняте как заради неверни информации по медиите през 2008-а, че имало банки с финансови затруднения, хората се подплашиха и изтеглиха около 2 млрд. лв. от финансово-кредитната система. Вярно е, че тогава положението бе овладяно, но това стана благодарение на факта, че банките нито за миг не забавиха плащане. Само дето клиентите, които изтеглиха депозитите си, загубиха дохода си от лихвите по тях. И за да можем да се справяме с подобни екстрени ситуации точно при сегашната несигурна конюнктура, ние нямаме друг избор, освен да поддържаме тази висока ликвидност, за която ви казах.


 

Още новини

Последни новини

Свържете се с нас

010 010

Запазете час

за консултация

Call center Call center

Обратна връзка

Ние ще се свържем с теб

012 012

Намерете клон

Вижте нашата мрежа от офиси и банкомати

chatbot icon