2005 г. - най-успешната за банковия сектор
Методиката за определяне и обработката на показателите, както и анализът на резултатите на банките, представени по-долу, са на Васко Рапчев - дипломиран експерт счетоводител и регистриран одитор, дългогодишен съдружник в мултинационалната одиторска фирма Deloitte и неин ръководител за България в продължение на много години. След пенсионирането си от октомври тази година е почетен председател на „Делойт" за България. Опитът му в банковия сектор включва ръководенето на десетки одити на български банки през последните 14 години, както и участието му в изпълнението на редица консултантски проекти в областта на приватизацията, придобивания, преструктурирания, финансов „дю дилиджън" и др. *** Публикуваните от БНБ предварителни резултати за състоянието на банките към 31 декември дават основание да се твърди, че в редица отношения 2005 г. е била най-успешната за банковия сектор в България през последните 15 години. Банковите активи са нараснали с близо 8 млрд. лв., което е почти 1/3 от общата им сума в началото на годината. Този ръст е внушителен и е в резултат на положителни тенденции В няколко направления. Продължаващият растеж в икономиката е една от тях, но още no-важно е увеличаващото се доверие В банковата система и вливането на все повече финансови ресурси в нея. Само срочните и безсрочните депозити са нараснали с над 3,7 млрд. лв. За илютрация - това е повече от сумата на всички депозити в Банка ДСК например. С други думи само новите депозити през годината са побече от тези в най-голямата банка. Доколкото тези огромни парични потоци надвишават „забогатяването" на икономиката и хората през периода, може да се приемат и като знак на легализиране на част от сивия сектор и спестяванията на населението. С малки изключения почти всички банки са увеличили активите си, като преобладаващите ръстове са от порядъка на 40 и повече процента, а редица банки отчитат над 50 % ръст. В по-голямата си част новите активи са вложени в кредити, макар че относителният дял на кредитите в тях остава постоянен -около 54 %. Кредитите за фирми и граждани са се увеличили с 4,3 млрд. лв. и сумата на остатъка им в края на годината е над 17,6 млрд. лв. Общият подем на банковия сектор и стабилността на финансовата система като цяло подкрепят доброто представяне на всички банки, няма нито една с губеща дейност. Отчетената норма на печалба варира в широки граници, но е забележително, че всички значими банки отчитат възвръщаемост на капитала в двуцифрени измерения, останалите - в диапазона 8-10 %. Тази продължаваща стабилност и сравнително висока рентабилност в условията на рекордна динамика на сектора направи възможно съществуването дори на най-малките банки и на практика забави консолидирането на сектора. Годината се характеризираше и със засилена конкуренция между главните играчи - условно наречените „големи" банки. За повечето от тях това беше между 3-ата и 5-ата година от придобиването им от европейски банкови институции, което обикновено е хоризонта на първо- началния бизнес план, с който се обосновават инвестиционните решения. В този смисъл феноменалните резултати се дължат на активни и добре планирани действия по преструктуриране на банките, от една страна, и на развитие на пазара, продуктите и услугите, които се предлагат - от друга. Доколкото разходите за това са били съсредоточени в първите година-две след придобиването, 2005-а беше годината на събирането на плодовете. ДСК-безспорният лидер Това беше годината на Банка ДСК, която се превърна в безспорен лидер в сектора. Активите и нараснаха с близо 40 %, което при голямата й база в началото на годината се изразява във внушителните 1,2 млрд. лв. нови активи. За илюстрация - Всички активи на Пощенска банка са все още под нивото от 1,2 млрд. лв. финансирането на този ръст е разпределено между добре балансирано увеличаване на депозитната база, на привлечени средства и на собствения капитал. Изключителните ръстове на активите са подкрепени от много добри финансови резултати. Въпреки че вече е най-голямата в страната, което предполага стабилни, но не непременно най-добри съотношения на възвръщаемост, каквито са характерни за по-малките и динамични институции, Банка ДСК е и сред няколкото банки с най-висока рентабилност за 2005 г. Нетният лихвен марж от близо 80 % наред с печалбите от другите области е осигурил 25 % възвръщаемост на капитала, което е между трите най-добри постижения за годината. Ако има недостатък в тази банка, той е в някои аспекти на структурата на активите, където все още преобладават ипотечните и потребителските кредити на населението за сметка на корпоративните, въпреки че тенденцията е към преодоляване на това несъответствие. В зависимост от аспекта на анализа обаче това може да се приеме и като силен потенциал за разрастване на дейността и активите на банката. Другата банка с шампионски резултати за периода е Обединена българска банка. В някои отношения постигнатото от ОББ надвишава дори резултатите на ДСК - като ръст от 44 % на активите на банката (близо 1 млрд. лв.!) - още повече, че структурата на кредитния портфейл и на активите на банката като цяло може да се оцени като оптимална от гледна точка на доходност и рискове. Стабилен е ръстът на депозитите - 23 %, макар че ОББ прибегна до привличането на ресурс и от международните финансови пазари чрез емитирането на дългосрочни облигации в евро. Забележителен е и нетният лихвен марж на ОББ - 83 %, което е сред най-добрите 3-4 постижения в сектора и свидетелства за високоефективно управление на активите и пасивите. В края на годината се забелязва значително, почти рязко подобряване на резултатите на HVB Биохим, изразено най-Вече в мощен ръст на активите с близо 900 млн. лв., които в края на годината се изравниха, дори с малко надминаха тези на Райфайзенбанк. В относително измерение ръстът на активите на Биохим е 44 %, което се равнява на постигнатото от ОББ. От своя страна Райфайзенбанк имаше също рекордна година, добавяйки над 800 млн. лв. към активите си, постшкение, „дублирано" и от Първа инвестиционна банка - също с много добри резултати. Като че ли единственият губещ на банковия пазар през 2005 г. беше Булбанк, която единствено от големите и една от само няколкото в сектора въобще допусна намаление на активите си. Абсолютната сума на спада е под 200 млн. лв. - немного голяма, но на фона на бурно нарастващите активи в сектора загубеният пазарен дял е в диапазона около 1 млрд. лв. С над 200 млн. лв. са намалели и депозитите на банката, докато кредитите са нараснали с над 250 млн. лв. Булбанк вече не е и най-печелившата банка, показателите й за рентабилност са no-скоро между средните за сектора. Въпреки че по цялостно състояние и представяне Булбанк остава втората банка в страната (безпардонно изпреварена от ДСК още в края на полугодието) - позиция, която вероятно ще бъде защитена най-вече от предстоящото сливане на Unicredito u HVB. Макар че по номинални показатели ОББ ще бъде готова да я изпревари още преди края на 2006 г. Наред с другото 2005 г. беше и година на първите мерки на БНБ за ограничаване ръста на кредитите Това влезе в открито и фронтално противоречие със стратегията и плановете на инвеститорите в банковия сектор и само защото повечето банки успяха някак да се нагодят към наложените рестрикции не доведе до ясно артикулиране на разочарованията в инвеститорската общност. Трябва обаче да се има предвид, че няма голямо пространство за понататъшно нагаждане на плановете и стратегиите в тази посока и още малко „пренавиване на пружината" може да доведе до отлив на инвеститорски интерес с всички неблагоприятни последствия от това. Общата сума на предоставените кредити достигна близо 18 млрд. лв., като увеличението само за годината е над 4,3 млрд. лв. или близо 25 %. Най-големият кредитор в страната с близо 3 млрд. лВ. раздадени кредити отново е ДСК, но някои от последните рестриктивни мерки вероятно ще я засегнат в по-голяма степен от непосредствените й конкуренти. ДСК пос- тигна и най-големия абсолютен ръст в кредитирането - над 750 млн. лв., представляващи 36 % ръст спрямо базата от 2004 г. 36 % е и ръстът на кредитите на ОББ, които в края на 2005 г. достигнаха 2 млрд. лв. : Две двойки банки следват лидерите ДСК и ОББ в конкуренцията на кредитния пазар. Първата е Булбанк и Биохим с по 1,5 млрд. лв. кредити, като Биохим демонстрира малко по-агресивни относителни ръстове, и Райфайзенбанк и ПИБ с по 1,3 млрд. лв. кредити в края на годината и с постигнати почти еднакви ръстове спрямо края на предходната година - около 35-40 %. От останалите банки единствено Пощенска може да застраши по някакъв начин тази група на водещи в кредитния пазар - не само защото има вече раздадени кредити за над 1 млрд. лв., но и поради забелязващата се промяна в стратегията и поведението й към по-плътно присъствие на пазара. В резюме - годината затвърди хегемонията на „големите 6" банки ДСК, Булбанк, ОББ, Биохим, Райфайзен и ПИБ, при всичката относителност на такива класации в един сравнително малък, ала много динамичен банков сектор като българския. С очакваните преструктурирания в следващите месеци и години вероятно към тях ще се присъедини Пощенска банка, която като че ли излиза от периода на относителен застой и демонстрира повече агресивност в ново и разширяващо се присъствие с клонове и продукти. От друга страна, неизбежната консолидация на сектора, както и очакваното навлизане на още първокласни европейски банкови инвеститори, ще изостри конкуренцията и няма как да не доведе до окрупняване на едни и отпадане на други. Ускорение на този процес може да даде всяко по-продължително смущение в пазара на банкови услуги, дори и някоя недобре премерена или преоразмерена мярка на БНБ. Предстоящото внедряване на новите Базелски стандарти също ще доведе до невъзможност на някои по-малки играчи да оцеляват по начините, по които го правеха досега. Дали това ще доведе до образуването на нова окрупнена българска банка, или просто играчите ще станат по-малко, но по-силни - т.е. какво точно ще бъде преструктурирането като формат, е все още трудно да се каже. Още повече, че потенциалът на нарастване на пазара като цяло е все още доста голям. Групата на средните Следва да се подчертае и доста успешното представяне на групата от средни (по българските стандарти) банки, като СИБанк, ДЗИ Банк, Експресбанк, Централна кооперативна банка, Алианц, Прокредит и някои други (изключвайки Хеброс заради придобиването й от Биохим), които отчитат много добри отделни показатели и пазарни позиции. В повечето случаи техните успехи са в поддържането и дори печеленето на пазарен дял, разширяването на кредитирането и набирането на депозити и т.н. Тези банки имат свои задачи и приоритети за развитието си, строго специфични за всяка от тях, и от успешното им решаване ще зависят много неща, включително и цената, на която ще се преструктурират, ако и когато това стане необходимо в рамките на преструктурирането на сектора като цяло. За СИБанк например това е много ниският дял на кредитите в общата сума на активите и на кредитирането като дейност въобще. За ДЗИ Банк като че ли възможностите са в подобряване на ефективността и рентабилността от банковата дейност. Подобни възможности за развитие могат да се дефинират и за другите споменати банки, чието изучаване и адресиране може да им даде нов тласък в конкуренцията помежду им и с първия „ешелон" по-големи банки. Други като Юнионбанк, Българо-американска кредитна банка, Корпоративна банка по-вероятно ще разчитат на специализация в отделни области, пазари и услуги, на база на което да осигуряват растеж и рентабилност.
