News image

Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Очакванията за 2018 г. са за връщане на махалото и леко повишаване на лихвите

в. Капитал Специално издание

Валентина ИЛИЕВА

- Как оценявате банковия сектор в България през 2017 г. и какви са очакванията ви за развитието му през 2018 г.?
- Банковият сектор в България премина през поредната си година на стабилност и добри финансови резултати. Банките затвърдиха позициите си на сериозни и сигурни партньори на гражданите и бизнеса и това укрепи още повече доверието между нас и клиентите. Икономическият растеж, генериран през 2017 г. в страната, е обусловен и от дейността на кредитните институции - той се дължи до голяма степен от повишеното потребление на населението, а дял в това потребление имат и заемните средства от банките. Ръстът на потребителските и жилищните банкови кредити, устойчивото нарастване на спестяванията, както и растящият пазар на труда създават предпоставки за оживление в икономиката. За съжаление дисбалансът между нарастването на кредитите спрямо нарастването на депозитите в полза на спестяванията се запази през 2017 г. Очаквам това да продължи и тази година, като можем да се надяваме на забавяне на темповете. Но акумулирането на ликвидност в банковата система ще продължи и през 2018 г.
Към края на 2017 г. балансовото число на банките достигна рекордните 97.8 млрд. лв., като основен източник за това все още беше ръстът на депозитите на местния пазар. Едновременно с това обаче наблюдавахме значително оживление и на кредитния пазар, което ни дава повод да бъдем оптимисти в средносрочен план.
Капитализацията на системата също остава висока - банките държат 4.5 млрд. лв. повече капитал от минималните изисквания. В системата са изградени значителни капиталови резерви, които могат да се ползват при наличието на допълнителен натиск от макроикономически характер. Качеството на кредитните портфейли също се стабилизира, като банките си оставиха разумни покрития с обезценки. Всички тези положителни динамики се дължат на разумната политика и стратегия, които банките в България водят и които определят профила им на дейност.
Печалбата на банковата система за 2017 г. е 1.2 млрд. лв., което е ръст от 9% спрямо 2016 г. Може да се каже, че това е изключително успешно постижение за цялата система предвид условията на свиващи се маржове и отрицателни лихви, в които банките оперират вече твърде дълго време. Повече от 5 години банковата система трупа свръхликвидност при ограничени възможности за пласмент. Едновременно с това изострящата се конкуренция в кредитирането води до натиск и върху лихвените проценти по заемите. Съчетанието на всички тези фактори логично доведе до значително свиване на маржовете, но въпреки това банковият сектор в България остана стабилен и с добра възвращаемост.
Предизвикателствата пред българския банков сектор продължават да бъдат пазарната волатилност, намаляващите лихвени маржове и необходимостта от повишаване на ефективността.
- Какви са новите пазарни и регулаторни предизвикателства пред банките и как ще се справяте с тях?
- 2017 г. се характеризира с тежката задача, поставена пред банките в подготовката им за въвеждането от 1 януари 2018 г. на новия Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9). Процесът по адаптиране ще продължи и през 2018 г., тъй като промените са комплексни и имат отражение в много аспекти от отчетността. Съществени усилия и ресурси и в момента се инвестират в промените в оперативната дейност на банките, свързани с въвеждането на по-строгите мерки, приети с Директивата за пазарите на финансови инструменти и Общия регламент за защита на личните данни. Друга регулаторна промяна, която засяга най-вече по-големите банки на пазара, е въвеждането на капиталовия буфер за друга системно значима институция.
От друга страна, предизвикателствата, които възникват от пазарната оперативна среда, продължават основно да се определят от ерозирането на доходността вследствие на свободната ликвидност вусловията на отрицателни междубанкови лихвени индекси в комбинация с намаляващи лихвени проценти по новите кредити в резултат на острата конкуренция на кредитния пазар. Въведеният МСФО 9 в началото на годината беше предшестван от много задълбочена подготовка и сериозни инвестиции от страна на кредитните институции по оптимизацията на информационните системи на банките за прилагането на този стандарт. Върху банковата дейност и по-специално върху развитието на кредитирането ще повлияе и въвеждането също от 1 януари 2018 г. на новия капиталов буфер за значима институция, каквато е и Банка ДСК. C това ще се повиши с още 0.5% изискването за минимална капиталова адекватност за банка като нашата.
- Всеобщото очакване е, че идва краят на рекордно ниските лихви. Какви са вашите очаквания и как подготвяте вашата институция и вашите клиенти за предстоящото покачване?
- В средносрочен план не очакваме съществена промяна в нивата на лихвените проценти. Такива са и сигналите, които излъчва ЕЦБ. Дори и да има обрат в тенденцията, първо ще трябва да се преодолее зоната на отрицателните стойности. Доколко такъв обрат ще има отражение върху цените на кредити и депозити на пазара зависи изцяло от ликвидните буфери, които банките са натрупали, и конкурентната активност, както и самата макроикономическа среда в страната. По своята същност кредитните институции задължително управляват чувствителността към промените в лихвените проценти и в този смисъл те са длъжни да бъдат подготвени във всеки момент за очаквани или стресови промени на пазара. От гледна точка на своите клиенти те са един от най-важните активи на банката и ние смятаме, че в годините, в които сме минали и през добри, и през критични периоди на икономически условия, Банка ДСК е доказала, че е достоен партньор на своите клиенти и оправдава доверието им. Лихвените нива се влияят както от икономиката на страната, така и от финансовите и икономическите процеси в ЕС Фактът, че ЕЦБ не предприема никакво движение по отношение на лихвите, не може да бъде пренебрегнат и у нас. Илюстрация за това са и данните на БНБ - в последните месеци, както и през цялата изминала година, все още продължава трендът към понижаване на цената на ресурса. Причините са високата ликвидност в българската банкова система и силната конкуренция между институциите. Все пак при доходността по депозитите ниските нива се стабилизираха, което е прелюдия към обръщането на тренда. Затова очакванията за 2018 г. са за връщане на махалото и леко повишаване на лихвите на първо място на кредитите. Това обаче ще е бавен процес предвид все още недостатъчния растеж на икономиката на страната. Този факт е определящ - все пак икономиката задава тенденциите, а банките я следват. Банка ДСК се подготвя за такъв тренд, като следи внимателно развитието на своите клиенти, както и на секторите в икономиката, в които те развиват бизнеса си.
- От години в сектора се говори за консолидация, но вече има реални сделки. Какво може да ускори този процес и вашата банка има ли конкретни интереси за участие в придобивания и сливания?
- Импулсът за консолидация логично следва определени пазарни и икономически закономерности. Консолидационните процеси в банковия сектор биха имали както позитивен репутационен ефект, тъй като солидни банкови институции проявяват интерес към банките в България, така и ефект за крайния потребител, тъй като биха довели до намаляване на цената на услугите. Сливанията и придобиванията биха били алтернатива при съществуващата свръхликвидност. Повишаването на цените на недвижимите имоти и увеличаването на трудовите възнаграждения са механизъм за пазарен натиск върху банките и ускоряват процесите на консолидация в условията на ниски лихви и свиването на маржовете. Всъщност ключовите думи за настоящата ситуация в сектора са повишаване на ефективността на отрасъла чрез конкурентност, иновативност, дигитални решения. Банковите мениджъри в България планират вътрешно реструктуриране и оптимизиране на процесите на банките - това показват резултатите от традиционния Барометър на банките в България на консултантската компания „Ърнст енд Янг България" (EY Bulgaria).
Не е тайна, че и най-голямата унгарска кредитна институция - OTP Bank, собственик на Банка ДСК в България, има апетит за покупки на банки в следващите години. България също е включена в тази стратегия, като имаше участие в някои от вече реализираните сделки на нашия пазар.
- Ще има ли допълнителна активизация на банките да продават необслужвани кредити и какви нива очаквате в края на годината?
- Смятам, че последните години показаха много добри тенденции на стабилизиране в динамиката на качеството на портфейлите, което означава, че банките добре управляват този процес и вероятно не би имало нужда от такава „допълнителна" активизация. Банките и в момента продават необслужвани кредити, като това е фаза от добре организиран процес по управление на проблемни кредити, който преминава през различни етапи и се прилагат различни мерки. Не очаквам през годината да има промени в тези динамики. Още повече че прогнозите за макроикономическата среда са положителни и при един активизиращ се пазар на кредитната дейност се предвижда положителен ефект и в качеството на портфейлите.
- Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?
- Тенденцията за устойчивост на ръста на икономиката се очаква да остане стабилна. Засилва се както инвестиционната активност, така и вътрешното потребление, които се надяваме да запазят темповете си, подкрепяйки позитивното развитие на икономиката и през 2018 г. Безработицата също следва положителна посока и достигна до най-ниски нива след началото на кризата. В средносрочен план положително влияние върху българската икономика ще продължават да оказват ниският държавен дълг, който се явява добър буфер на правителството срещу неочаквани икономически шокове, както и съществуващият валутен борд, който е доказано добра среда за трайна ценова стабилност. Все пак притеснителни остават все още колебливите и сравнително ниски нива на инвестициите въпреки факта, че България е част от ЕС, което гарантира улеснен достъп до европейските пазари, и въпреки ниските разходи за труд.
- Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?
- Стратегия на банката е да продължи да следва разумната и балансирана политика, която води досега и която се доказва успешно в дългосрочен план. Като лидер в банкирането на дребно един от основните приоритети на Банка ДСК е защитаването на пазарните й позиции в този сегмент, но също така и затвърждаването на участието й на пазара с предприятия. Банка ДСК се стреми непрекъснато да подобрява ефективността на предлаганите услуги, качеството на обслужване и продуктовата гама. Като най-голямата банка в банкирането на дребно на българския пазар тя има особено висока отговорност пред своите клиенти за постигане на високи резултати в тези посоки, за да може своевременно и адекватнода посрещне потребностите на клиентите, които стават все по-динамични и комплексни. Това винаги ще бъде един от основните фокуси на Банка ДСК. Включително и тази година продължаваме да работим по проекти с такава насока, включващи подобряване на процеса по управление на отношенията с клиенти, дигитализация на услугите. Дигиталната трансформация кара банките да адаптират бизнес моделите си, да увеличат скоростта си и да бъдат в крак с „новите" конкуренти - финтех компаниите, които освен конкурент са и естествен съюзник. Клиентите на Банка ДСК освен от широката гама дигитални услуги в онлайн и мобилния канал могат да се възползват и от разнообразни дигиталниустройства в клоновата мрежа - подпис на документ с дигитална писалка, консултация за онлайн или мобилно банкиране, внасяне на пари. Всичко гореизброено е в контекста на повишаването на киберсигурността, която винаги е била основен приоритет за Банка ДСК.
***
Сливанията и придобиванията биха били алтернатива при съществуващата свръхликвидност.
***
Предизвикателствата пред сектора продължават да бъдат пазарната волатилност, намаляващите лихвени маржове и необходимостта от повишаване на ефективността.
***
Банка ДСК е създадена преди 67 години като Държавна спестовна каса. След 1951 г. тя става единствената влогонабирателна и кредитна институция за населението. През 1998 г. е преобразувана в търговска банка, като до 2003 г. е държавна. През есента на 2003 г. след приватизация става собственост на унгарската OTP Bank. Тя е втора по големина в сектора според размера на активите й (12.2 млрд. лв. по данни на БНБ към края на миналата година). Тя е лидер в банкирането на дребно - с най-голям кредитен портфейл към домакинствата и най-много привлечени депозити от тях. В тазгодишното издание на К10 банката заема първа позиция, макар да не оглавява нито една от подкласациите. Традиционно е в лидерските места по ефективност благодарение на ниското съотношение разходи към приходи и силните показатели за рентабилност. При измерителите за стабилност й тежи относително скъпото кредитиране, което е донякъде обяснимо с това, че тя е лидер в обслужването на домакинства, където лихвените проценти са по-високи.
***
Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Има над 40 години опит в банковото дело, които изцяло преминават в институцията. През 1971 г. започва работа като счетоводител в клон ДСК-2, а по-късно става главен директор на клона, заместник-председател на управителния съвет на банката и изпълнителен директор. Била е началник на управление „Вътрешен контрол и одит" на банката. От 2004 г. е главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Под нейно ръководство преминава трансформацията на банката от държавна в частна след приватизацията й през 2003 г. и продажбата й на унгарската OTP Bank. Към момента е заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България.

Още новини

Условия на “Бисквитки”

Страницата на Банка ДСК използва бисквитки (cookies) за подобряване на своята ефективност.

Продължавайки използването на сайта, Вие се съгласявате с "Политика за използване на бисквитки (cookies)" на интернет страницата на Банка ДСК - dskbank.bg.

Приемам