Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК, пред banker.bg
Новият капиталов буфер ще "струва" на банките около 330 млн. лева
Визитка
Г-жа Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на Банка ДСК от 2005 г. С 48-годишен опит в Банка ДСК, тя олицетворява японския модел на кариерно развитие, започвайки от най-ниското стъпало, като служител „Банково обслужване“, и достигайки през всички позиции до поста главен изпълнителен директор.
Под нейно ръководство Банка ДСК се превърна в модерна банка, безспорен лидер в банкирането на дребно, с водещи позиции в частното и корпоративно банкиране, лидер по доверие и най-предпочитан от студентите работодател в България.
След сделката по придобиването на SG Експресбанк от Банка ДСК през януари 2019 г. г-жа Маринова e избрана за главен изпълнителен директор и на новата обединена банка.
През 2005 г. Виолина Маринова е удостоена с престижната унгарска награда „Андраш Фай“ за изключително високите резултати, постигнати от Банка ДСК при реализиране на трансформационната програма на Банка ОТП след приватизацията през 2003 г. Тя е председател на Управителния съвет на фондация "Атанас Буров". Носител e на множество престижни международни и национални отличия.
Банков лидер и визионер, с изключителен принос за изграждането и запазването на доверието в българските финансови институции, през септември 2013 г. Виолина Маринова стана и единственият банкер в България, удостоен с най-високото национално отличие - орден „Стара планина”, първа степен. През 2014 г. г-жа Маринова получи наградата „Златен кръст за заслуги към Унгария” за подкрепата на двустранния културен обмен и в знак на признание за приноса й в популяризирането на унгарската култура в България.
Г-жо Маринова, вдигането на банковите такси през лятото изпреварваща стъпка ли беше с оглед на въведените от 1 октомври допълнителни капиталови буфери?
- Не бива да се търси връзка между двете. Като пример мога да отбележа, че Банка ДСК винаги е подържала капиталов резерв над минимално изискуемия и преди въвеждането на новите нива на антицикличния буфер. В процеса на капиталово планиране винаги сме залагали консервативни допускания за размера на буферите, също както и при изчисленията на вътрешния анализ на капиталовата адекватност взимаме предвид възможността за увеличаване на буферите. В случая, конкретно стойностите на антицикличния буфер пряко отразяват периода на засилен темп на икономическото развитие в страната. Българската икономика е в състояние на подем с реализиран БВП от 3,7% през второто тримесечие на годината, с ниски нива на безработица и с годишна инфлация, движеща се в рамките на 3%. Във връзка с това, тенденцията за повишаване на цените в сферата на услугите е факт, като неминуемо това дава отражение и върху банковите услуги. Динамиката на развитие в последните години налага широкото използване на електронни услуги, като нашият сектор силно залага на този тип иновативни канали за обслужване като по-ефективна алтернатива както за клиентите, така и за банките. В Банка ДСК цената на основните преводи през електронната ни платформа е с низходяща тенденция през последните години.
Как тези 0.5% се отразяват на банките, за каква приблизителна абсолютна сума става въпрос? Как това се отразява на приходите и на печалбите?
- Като цяло банките в България поддържат високо ниво за обща капиталова адекватност. Към края на първото полугодие на 2019 г. средното ниво на коефициента за обща капиталова адекватност за банковата система е с около 6 процентни пункта над минималното капиталово изискване, включвайки комбинирания капиталов буфер. Поради тази причина не очаквам новият коефициент на антицикличния буфер да доведе до непосредствена необходимост от повишаване на капиталовата база на кредитните институции. Приблизителната стойност, с която следва да се покрие новото ниво, е около 330 млн. лв., което е по-малко от една десета от свободния капитал на институциите в сектора.
Има ли кредитна истерия в момента?
- Наред с благоприятната икономическа среда, атрактивните лихвени проценти по отпусканите заеми са допълнителен стимул за кредитната активност на гражданите и бизнеса.
За бизнеса последните няколко години и настоящата също,са добра възможност за инвестиции и за реализиране на планове за растеж. Годишният ръст в обема на кредитите на домакинства е около 11%, като тази тенденция е както при потребителските, така и при жилищните заеми.
Ниските лихви по заемите допринасят за по-високата стопанска активност в страната. В същото време обаче на хоризонта се появяват хипотези, в които макросредата може да постави пред нас по-сериозни предизвикателства. Затова бих казала, че независимо от благоприятните предпоставки в момента, като цяло както банките, така и потребителите следва да останат разумни в поемането на риск.
В някои среди се говори, че има сигнали за ипотечен балон. Смятате ли, че наистина има такава тенденция?
- Не смятам, че е релевантно на този етап да се правят подобни категоризации. По този въпрос мнението ми е същото, както коментирах в предния въпрос относно „кредитната истерия“. Предлаганите от банките условия по този тип заеми са благоприятни, което ги прави атрактивни за потребителите и ги улеснява при взимането на решение. Това от своя страна обяснява разширяването на строителството и предлагането на жилища в София и другите големи градове. Както вече казах, предпазливостта следва да съпътства тези процеси, което винаги е било част от политиката на банките в България, подкрепяна и от мерките на местния регулатор.
Възможни ли са в България отрицателни лихви или това е лош сигнал срещу финансовата стабилност?
- Отрицателните лихви не са нищо повече от нормална динамика на икономически параметър в отговор на съответни промени в пазарната обстановка. Както сме свикнали да реферираме към великия ум на Айнщайн – всичко е относително. Не можем да правим заключения въз основа само на абсолютната стойност на един параметър, а трябва да съпоставим тази стойност спрямо стойностите на други параметри, с които той има пряка или непряка връзка. В България не само са възможни, но частично вече има отрицателни лихви – банките плащат отрицателни лихви върху свръхрезервите си в БНБ. Но това само по себе си смятам, че по никакъв начин не дава каквито и да е индикации относно финансовата стабилност. Когато се говори за икономически фактори, нещата винаги следва да се гледат в своята комплексност и за конкретната среда. Били сме свидетели на промени във фактори, които се възприемат като негативни, но в конкретната среда са изигравали положителна роля.
Как се отразява на банките кадровата криза в страната? Как Банка ДСК се справя с проблема?
- Експертните способности и умения са безспорно най-важният кадрови ресурс в една организация. Без нужната професионална експертиза, мотивация и личностна амбиция на хората вътре, трудно може една компания да функционира ефективно „навън“, независимо за коя индустрия или бранш говорим. Респективно и в банковия сектор нещата са аналогични. Намирането на добре подготвени, квалифицирани и мотивирани за успех кадри става все по-предизвикателна задача, но в момента ние имаме едно голямо предимство. Процесът на интеграция на Банка ДСК с Експресбанк още от самото начало започна да се развива под шапката на двупосочен модел - заимстване на най-добрите практики, модели, включително и експертен кадрови ресурс - в създаването на най-голямата банкова организация. Това предопределя солидна основа и ни помага да бъдем още по-добри в стратегическото планиране и в тактическото изпълнение на банковите ни операции. При нас вече работят много добре подготвени специалисти и от Банка ДСК, и от Експресбанк, което освен че носи качествен експертен потенциал, има и индиректен ефект, тъй като ни помага да опознаем културата и философията на двете банки. Съответно това е и посланието на общата ни вътрешна кампания по интеграция – „Изграждаме успеха заедно“ – чрез много силна професионална експертиза, концентрирана на едно място, и общи споделени ценности за успех през призмата на екипността.
Разбира се, гледаме и в дългосрочен план и развиваме стратегически партньорства с Университета за национално и световно стопанство в София и с Икономически университет-Варна. Неслучайно тази година независимото проучване Graduate Survey определи Банка ДСК за най-желания от българските студенти работодател. Имаме многопосочен ангажимент към младите хора - те са бъдещите клиенти, които ще се възползват от предлагани от банката дигитални решения, но са и хората, които ще оценят работодателската марка Банка ДСК. В тази връзка до края на годината предстои да реализираме наш собствен иновативен проект, чиято цел е да ориентира младежите при избора им на работно място веднага след завършване, както и да ги привлече в банката.
Как върви консолидацията на Банка ДСК и Експресбанк? Какви са следващите стъпки и кога предвиждате края на процеса?
- Още през този месец стартираме специална информационна кампания, насочена към клиентите на Експресбанк. На нашия уебсайт ще бъде активна специална платформа с видеоматериали, с новини и възможности за обратна връзка, които ще дават нужните отговори на въпросите, вълнуващи потребителите. Целим чрез тази кампания да предоставим пълна информираност за процесите и промените, които настъпват поетапно и засягат миграцията на системите и услугите от едната банка към другата.
Ребрандирането на клоновата мрежа на Експресбанк, както и миграцията на някои от трансакционните услуги са вече факт. Банкоматите на Експресбанк са прехвърлени вече към системата на Банка ДСК, а терминалните устройства за разплащания с карти също са в процес на прехвърляне. Вече сме в персонален контакт с клиентите на Експресбанк и ги уведомяваме за следващите стъпки и за начините, по които ще получават своите банкови продукти и услуги от нас. От началото на 2020 г. ще започнем с преиздаването на банковите карти и създаването на клиентски профили за клиентите на Експресбанк в нашето електронно и мобилно банкиране. Ако всички процеси текат плавно и ефективно, планираме заедно с екипите, които работят по цялостната интеграция на двете банки, да поставим началото на новата обединена банка в средата на 2020 г.
Бихте ли теглила ипотечен кредит в момента? А бихте ли оставила пари на банков депозит? Защо?
- И на двата въпроса бих отговорила с „да“, защото, ако имам нужда от нов дом, условията на банките в момента са чудесни. От друга страна, спестяванията винаги са важна част от разумното финансово планиране и управление на домакинството, а най-сигурният начин за съхранение на спестяванията е банковият депозит. Разбира се, в зависимост от средствата, с които човек разполага, може да се помисли и за диверсификация към други алтернативи на депозита, но това вече е въпрос на личен избор и е много индивидуално спрямо финансовата култура, рисковия профил и апетит на всеки. При всички положения препоръчвам изборът да се прави с разум, с предпазливост и дори известна консервативност.
Как оценявате степента на дигитализация в Банка ДСК? Цифрите ще вземат ли хляба на хората в клоновете?
- Банка ДСК е една от първите банки на българския пазар, която въведе и продължава много амбициозно да работи по мащабна програма за дигитална трансформация на бизнеса си. Както вече споменах, ние насърчаваме нашите клиенти да използват иновативните ни предложения за лесно и бързо банкиране, тъй като те са по-ефективни и за тях. Поддържаме и постоянно усъвършенстваме собствената си технологична инфраструктура, за да отговаря тя на най-високите стандарти и механизми за банкови операции и сигурност. Имаме модерни дигитални канали, както онлайн, така и офлайн - в местата на продажба, предоставяйки персонализирани клиентски решения според конкретните потребности и предпочитания.
Работим постоянно в посока по-дигитални, по-модерни и по-ефективни процеси за клиентско обслужване и преживяване, които ще ни помагат да вървим напред в развитието ни като банкова институция.
С годините на адаптиране към високите технологии ние видяхме не само, че те водят до по-голяма ефективност, но и че те увеличават многократно оборотите на индустрията, обмена на информация, скоростта на развитие на продуктите и услугите, скоростта на въвеждане на иновации и не на последно място изискванията на потребителите. За да можем да отговорим на тези непрекъснато ускоряващи се обороти, са необходими не само машини, а и хора. Хора, които да пренасочат експертизата от по-рутинните ангажименти в ежедневните задължения към по-аналитични и иновативни дейности, гъвкавост и бързина на реакция, развиване на качества в работния процес и управлението, на които досега не беше акцентирано толкова. От друга страна, технологиите налагат все повече значението на данните в работния процес, работата с бази данни, изграждането, структурирането и съхранението им, които да подпомагат дейността и взимането на решения. Всичко това е свързано с хора. Убедена съм, че ключът към успешното развитие винаги ще остане в човешкия фактор и че технологиите само ни дават възможност да развиваме този фактор, но не и да го заменим.
