Новината на месеца безспорно е приемането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II и това е своеобразна повратна точка за страната ни, която идва в условията на политически дисбаланси и неблагоприятна и несигурна икономическа обстановка. Общата нестабилност, породена от разпространението на COVID-19, все още води до задълбочаващ се икономически риск в резултат на възможни нови антиепидемични мерки и пречки пред определени бизнес сектори.
Така приемането на България в чакалнята на Еврозоната бележи началото на един нелек процес, съпътстван от предизвикателствата на макроикономическата и политико-социалната среда. От оперативна гледна точка България се присъединява с курса, фиксиран от валутния борд, 1 евро за 1,95583 лева. Според правилата по време на престоя в чакалнята курсът може да варира в диапазон от плюс или минус 15%. Освен това страната ни вече е член на Европейския банков съюз и Единния надзорен механизъм, който също е част от ЕЦБ, която ще поеме директен надзор над значимите банки в България от 1 октомври 2020 г. Наред с това за тези институции Единният съвет за преструктуриране ще има функцията на орган за преструктуриране, като ще наблюдава също така процеса по рисково планиране и на по-малките банки.
Пазарът на труда отчете позитивна тенденция през юни, като за пръв път след началото на Ковид кризата броят на започналите работа през месеца е по-голям от новорегистрираните в бюрата по труда. Нетният спад на активно търсещите работа е над 22 хил. души, като към края на юни техният брой е 273 367, което води до отчетена безработица от 8,3% или с 0,7 пп по-ниска от предходния месец. По оценка на Агенцията по заетостта през месец юни на старите си работни места – преди COVID-19 кризата, са се върнали 35,2% от безработните.
Месечната инфлация в края на юни отново e отрицателна, минус 0,4%, като бележи месечен спад от 0,1 пп и генерира годишна стойност на показателя от 1,6%. Инфлацията от началото на годината е минус 1,0%.
Общият показател на бизнес климата през юли 2020 г. нараства с 2,5 пункта спрямо предходния месец. Това се дължи на ръста с 8,2 пп в сектор „Услуги“ и в сектор „Търговия на дребно“, където е отчетен ръст от 6,4 пп спрямо предходния месец. През месеца е отчетен лек спад в сектор „Строителство“ в резултат на влошените очаквания на участниците в строителният бранш през следващите шест месеца. Като основни предизвикателства в сектора се посочват увеличението на броя на клиентите със закъснения в плащанията, несигурната икономическа среда и недостигът на работна ръка. В промишлеността тенденциите в бизнес климата се запазват непроменени в сравнение с предходния месец.
Държавният дълг към края на май възлиза на 23 186 млн. лв. или 20,9% от прогнозния БВП. В сравнение със същия период на предходната година дългът нараства с 2 138 млн. лв. (10,2%). Салдото на консолидираната фискална програма е положително, в размер на 1 313 млн. лв. (1,2% от прогнозния БВП).
Разгледайте макроикономическия бюлетин тук.
