Виолина Маринова пред "Капитал"
Как оценявате банковия сектор в България през 2018 г. и какви са очакванията ви за развитието му през 2019 г.?
Банковата ни система се намира в добро състояние през последните години и посреща 2019 г. с висока капиталова адекватност, ликвидност и рентабилност, чиито показатели са над средните за европейската общност. Банките у нас поддържат всички показатели за стабилност в рамките на надзорните изисквания и лимити на Европейския съюз, като задължителните регулаторни капиталови буфери са заложени на крайно консервативни нива. Българските банки винаги са били управлявани с по-предпазливи рискови апетити и с разумни резерви за риск, а банковата ни система като цяло винаги е била регулирана по-консервативно. Тези предпоставки спомогнаха банките да преодолеят сравнително бързо неблагоприятните икономически сътресения в периода 2008 – 2012 г., да останат стабилни, надеждни и бързо да се подготвят за посрещане на възстановяването на икономиката. За съжаление стагнацията на пазара както на местно, така и на международно ниво, продължи по-дълго отколкото се надявахме. Въпреки това, през всичките тези години на свиващи се маржове и плаха икономическа обстановка, включително и на утежняващи се регулации и законодателни промени засягащи банковата дейност, банките продължиха да поддържат стабилни показатели и добра възвръщаемост. През 2018 г. усетихме вече малко по-интензивно оживление на пазара и оставаме с по-оптимистични очаквания за следващата година.
Със свръхкапитализацията и намаляването на необслужваните кредити, които в момента са на нива под 10%, както и с очаквания бъдещ ръст на брутния вътрешен продукт от около 3% годишно, аз, както и мои колеги от индустрията, очакваме позитивен и възходящ тренд на развитие не само през тази, но и през следващите една до две години. Това ще помогне значително на банковата ни система да се разтовари постепенно от натрупаната свръхликвидност и ерозия на маржовете, да налее допълнително масло в колелото на икономическата машина на страната, както е нормално да бъде взаимодействието между банки и индустрия.
След 2016 г. български банки отново са подложени на преглед и стрес тест - този път от ЕЦБ. Очаквате ли да се види различна картина и проверката ще има ли ефект върху дейността?
Както вече споменах, българската банкова система е управлявана и регулирана по-скоро консервативно. Затова би следвало натрупаните резерви и буфери да дадат достатъчен аванс за посрещане на крайните стресови сценарии, определени от ЕЦБ. Не очакваме големи изненади и нямаме притеснения в тази посока, макар че следва да се има предвид, че сценариите и ограниченията при прилагането им наистина са крайно консервативни. Европейската централна банка вече направи стрес тестове на 50-те най-големи европейски банки, сред които бе Банка ОТП, банката - майка на Група ОТП. Резултатите ѝ са повече от добри, като институцията се представя значително над нивата, предписани от регулатора. Ликвидността и капитализацията на Група ОТП я поставя в челните редици на европейските банкови групи, като дават възможност за стабилна работа и растеж при всякакви обстоятелства. Освен това кредитните политики на Банка ОТП и Банка ДСК се припокриват изцяло.
Хората трябва да знаят, че банковата ни система вече е силно интегрирана с банковия сектор на еврозоната, например по линия на собствеността върху банките и финансовите отношения с нея. Европейската централна банка ще извършва проверките по утвърдена и вече използвана методология, която е ясно описана в нейния наръчник и сме спокойни, защото сме напълно подготвени за прегледа на качеството на активите и стрес теста.
Ефектът върху икономиката на България и банковата система от присъединяването към ERM II и към банковия съюз ще бъде положителен. Страната ни вече следи пътната карта с условия на страните от валутния съюз и за целта са необходими нов преглед на банковата система и промени в законодателството за БНБ. Волята на правителството, както и влизането в тясно сътрудничество на БНБ с ЕЦБ, показва, че всички страни, от които зависи пpиcъeдинявaнeтo нa Бългapия ĸъм евpoзoнaтa, извършват необходимите действия, за да се доведе докрай процесът по кандидатстване за еврозоната и банковия съюз. Ползите от членството в групата на страните от еврозоната ще бъдат както за икономиката, така и за имиджа на страната ни в Европейския съюз.
Всеобщото очакване беше, че идва краят на рекордно ниските лихви, но сега ЕЦБ и Федералният резерв променят политиката си. Какви са вашите очаквания и какво съветвате вашите клиенти?
При сегашните икономически тенденции в краткосрочен план не очаквам съществени промени в пазарната среда, в която работим. Както споменах, банките в момента са натрупали по-високи ликвидни буфери и конкурентната среда леко изпреварва пазарните потребности. Когато ресурсът на пазара започне да се изчерпва, би следвало да започне постепенно, плавно покачване на лихвите. Това разбира се зависи и от ръста на депозитите и дали ръстът в кредитирането ще започне да изпреварва този на привлечените средства. Банките се подготвят за това. Банките винаги са се старали да адаптират изискванията си относно рисковия профил на клиентите към променящите се пазарни и икономически условия, така че клиентите да имат разполагаеми доходи да погасяват своите кредити, включително и по отношение на рисковете от изменение на лихвените проценти. Така, както банките заделят резерви и буфери за посрещане на рисковете, които поемат в своята дейност, така и клиентите трябва да разполагат с буфери в своите доходи, за да могат спокойно да обслужват своите задължения и те да им служат наистина по предназначение, а не да се превръщат в тяхна тежест. Някои банки дори активно информират клиентите си за лихвените условия и ги насърчават да правят дългосрочни разчети, в които да допускат и консервативни сценарии, за да им помогнат да се справят с рисковете от променени в средата. Затова съветваме клиентите да се вслушват в консултациите, които банките им предоставят, внимателно и коректно да декларират обстоятелствата, които участват в оценката на банката относно тяхната кредитоспособност и винаги да се обръщат своевременно към банката за консултация, в случай че срещнат затруднения или очакват такива по време на обслужване на задълженията си.
Към некредитните клиенти на банките бихме искали да се обърнем с насърчаването им по възможност да използват повече електронните канали и картовите услуги за извършване на трансакции. За клиентите те са по-удобни и по-изгодни, а за банките са по-ефективни и съответно позволяват банките да инвестират повече в подобряване на качеството на обслужване, модернизиране на продуктите и услугите.
Предвиждате ли нови сделки по сливания и придобивания в банковия сектор и през тази година или процесът е към края си?
Да, имам очаквания, че тези процеси ще продължат и през тази година на българския пазар и нека обясним защо. Големите сделки по придобиване и сливане на банки, на които сме свидетели, променят разпределението на структурата на собствеността в сектора и пазарните дялове. Пазарните условия днес изискват все по-висока ефективност от страна на участниците на пазара, което от своя страна стимулира консолидационните процеси.
По света регулаторните и надзорни органи поощряват консолидационните сделки на пазарна основа и без изкуствено стимулиране чрез регулаторни или административни средства, защото това са позитивни процеси и носят в пъти повече ползи, отколкото без тях. Става дума за ползи в макро и микроикономически аспект, които генерират преки инвестиции за управляване на растеж на частния сектор и финансова благосъстоятелност на крайните потребители.
Важно е да се отбележи, че банковият сектор у нас следва тенденциите в Централна и Източна Европа, а най-значимата от тях е консолидацията. Главна причина за нея са ниските лихвени нива през последните години, които започнаха да ерозират възвръщаемостта. Друга причина са увеличените регулаторни изисквания. Последиците от тези промени подтикват банките да търсят други пазарни методи за поддържане на ефективност и доходност. Естествен ход за сектора е консолидацията. Затова е съвсем естествено, конкретни финансови компании да се изтеглят от някои пазари и да се концентрират върху по-печелившите за тях.
Друга полза, която може да се изведе за банковия сектор, е неговата бизнес атрактивност за силни и мощни финансови групи и стратегически инвеститори, каквато е Група ОТП. Това определено има голямо значение, защото спомага за изграждането на банкови връзки с Централна и Западна Европа, а оттук има и пряка корелация с търговските и икономически отношения на страната ни.
Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?
Макроикономическите прогнози, разработени от Министерството на финансите и Централната банка, както и от Европейския съюз и Световната банка, разкриват оптимистична картина за развитието на икономиката в следващите 3 години. Растежът се очаква да бъде в границите на 3%, което ще запази позитивния тренд на икономиката в последните десетина години. Въпреки немалко песимистични прогнози за развитието на световната икономика, растеж от 3% е реалистичен за страната ни. Той се детерминира от три главни фактора, които са продължаващ ръст на доходите и потреблението, запазване равнището на инвестициите, за което важна роля ще играят обявените значими публични проекти в инфраструктурата, и стимулиране на притока на чужди инвестиции.
Инвестициите във високотехнични процеси, индустрии и технологии, които са отличителен белег за едно модерно функциониращо и съвременно общество и имат основополагаща роля за формирането на брутния вътрешен продукт, ще имат важна роля през 2019 г. в България и за целта трябва да развиваме образовани и квалифицирани кадри, според нуждите на всяка една индустрия или бизнес.
Имаме основания да очакваме добра година в банковия сектор у нас, защото икономическата и банкова среда се разглеждат в тясна взаимовръзка. За търговските банки посочената макроикономическа прогноза е благоприятна, защото запазва равнището на търсене на кредити за инвестиции, високата бизнес активност, заетостта и нарастващите доходи, което ще осигури баланса между търсене и предлагане на кредитния пазар.
Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?
Основен акцент в нашето стратегическо управление тази година ще бъде плавният процес по интегриране на вътрешните системи и процеси на Банкa ДСК и Експресбанк, за да успеем да изградим една ефективна, консолидирана мрежа от банкови операции, подчинена на най-добрите принципи, експертиза, модели и практики, използвани от двете банки до момента. В резултат на сливането на двете банки в единна, обща банкова организация, което се очаква да стане факт през 2020 г., ще подобрим ефективността и възвръщаемостта. Нашата нова обединена банкова организация ще се доближи до челната позиция по размер на активите, ще разполага с най-голямата клонова мрежа и ще бъде първа по депозити и кредитен портфейл в България.
Това от своя страна ще ни даде нужните инструменти за нови инвестиции, възможността да създадем и разгърнем най-голямата, устойчива и модерна клонова мрежа в страната по брой банкови офиси, банкомати и дигитални устройства, да разширяваме и обогатяваме продуктите и услугите си с иновативни и модерни решения, особено по отношение на дигиталните услуги в онлайн и мобилните канали за банкиране.
Двигателна сила за постигането на тези цели, са клиентите. Ние добре осъзнаваме това и ако има неща и процеси, които ще претърпят промени, то има нещо, с което няма да правим компромис. Това нещо е именно клиентското обслужване и вярвам, че високото ниво на доверие и отношения с клиентите, които и двете банки за градили през годините чрез предоставяне на качествени услуги и защита на средствата и активите, не само, че ще бъдат съхранени, но и ще бъдат изведени на още по-високо и модерно ниво за българските стандарти. Подготвяме специална информационна кампания за интеграцията и позитивните ефекти от консолидационните стъпки, която съм сигурна, че ще осигури необходимата информираност, спокойствие и увереност за бъдещите ни намерения.
Нашите ежедневни операции ще бъдат синхронизирани със стратегията ни за развитие на база консолидацията, но няма да бъдат пренебрегвани за сметка на интеграцията. Имаме начертан план за тази година, който следваме на оперативно ниво и през 2019 година планираме нови партньорства с малкия и средния бизнес, с корпоративните клиенти и финтех компаниите, разработвайки индивидуални портфейли за техните специфични нужди. По отношение на сегмента в банкиране на дребно, където исторически Банка ДСК винаги е била най-голямата банка, също работим по редица нови предложения в посока на кредитиране, транзакционни процеси, финансови пазари и инвестиции, младежки пакети и др. Изключително много ще залагаме на дигитализацията, защото виждаме много голям потенциал и имаме стремеж за развитие на банковия бизнес и нашите продукти именно в такава посока. Банка ДСК е първата голяма банкова организация в България, която въведе мрежа от офиси от ново поколение, предлагащи цялостно дигитално обслужване, и ще продължаваме да вървим по този път за развитие. Един успешен бизнес може да бъде наречен иновативен, само ако клиентите го разпознават и усещат като такъв. Дигиталната трансформация ни кара да адаптираме бизнес моделите си, да увеличаваме скоростта си и да налагаме нови тенденции в банковата сфера.
