HR Лидерите на България: Радослава Кроснева пред Economy.bg

За пътя до настощята позиция, най-големите предизвикателства и какво я мотивира днес, споделя носителят на наградата „HR мениджър на годината“ за 2021 в Годишните HR награди на БАУХ Радослава Кроснева.

Радослава, Вие спечелихте наградата. Какво означава за Вас спечеления приз от Годишните HR награди на БАУХ 2021?

Тази награда означава много за мен и ме изпълва с радост. Тя е признание за целенасочената работа, ангажираност, упоритост и амбиция през всичките години. Това е награда за целия екип „Човешки ресурси“ и екипа на банката, както и за всички, които ме подкрепяха в трудните моменти и бяха до мен в моментите на радост и удовлетворение от добре свършената работа. Предизвикателството по време на интеграция и трансформация беше голямо и без съдействието на моите колеги, нямаше да мога да постигна това, което имаме днес – силен и споделящ единни ценности екип на банка с устойчиви традиции, съчетани с дигитализация и иновация.

Според Вас кое е конкурентното Ви предимство, което Ви изведе на върха сред най-добрите в HR общността?

Предполагам, че на първо място, мащабите на банката, тъй като е изключително трудно да се постигне цялостна трансформация в културата и нагласата на служителите, а ние го правим – с много упоритост и постоянна комуникация. Чувството, когато постигаш промяна, е магическо, а това усещане се засилва още повече, когато голяма част от служителите подкрепят трансформациите и оценяват това, което правим.

Сега нека научим малко повече за Вашия път дотук. Разкажете ни за Вашето образование и първата Ви работа.

Завършила съм IV Френска езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ в родния ми град Варна. Магистър съм по международни икономически отношения, имам следдипломна квалификация по журналистика, както и MCIPD към Institute for personnel development, Лондон. В момента уча коучинг към Erickson International School в Милано. Обичам да се предизвиквам постоянно и да надграждам уменията си. Първата ми работа в живота започнах, когато бях на 16 години. Явих се на конкурс за репортери към радио, което беше част от The Voice of America – Europe и ме избраха. Бях най-малката сред репортерите, но това не ме изплаши, напротив, мотивира ме да бъда смела, за да мога да бъда на нивото на останалите, по-зрели и опитни колеги. Това време беше вълнуващо и незабравимо, тъй като имах възможността да се срещна с много интересни и известни хора от цял свят, като всеки един от тях ме учеше на нещо ново. Никога няма да забравя този период от живота си.

Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?

Имам няколко значими периода, които бележат моята кариера, като например първата ми работа в сферата на човешките ресурси. Тогава бях на 23 години и започнах като асистент на директор ЧР в „Девня Цимент“ – международна компания в сферата на циментовото производство. Там научих много неща и постепенно се развивах кариерно, като в един момент започнах да отговарям и за интересни международни проекти в сферата на човешките ресурси. Спомням си участието ми в едно международно обучение за лидерски умения. Бяха ни събрали мениджъри от целия свят, поставиха ни за задача да разрешим истински съществуващ проблем в производството на филиала ни в Египет. Предварително получихме обучение от INSEAD Business School по управление на проекти и вземане на решения. Екипът, който сформирахме, беше от различни националности и професионални роли като мениджъри. Трябваше за много кратко време да предложим решение за подобрение на собственика на компанията. Мисията ни беше успешна и направеното от нас предложение получи инвестиране и така проблемът беше решен. Имам много живи спомени оттогава – колегите, с част от които сме приятели и до днес, усещането за принадлежност към международен екип, както и самите процеси на производството, които бяха изключително интересни.

Пазя жив спомен и от първата ми работа в сферата на човешките ресурси във френска банка с изградени традиции и натрупан международен опит – „Сосиете Женерал Експресбанк“. Беше много различно да се пренеса от света на циментовото производство в банковия сектор, но това допринесе още повече за моето развитие и за разширяване на мирогледа ми. Времето, прекарано в „Сосиете Женерал Експресбанк“ е много ценно за мен, защото научих много за банкерската професия, участвах в международни проекти, бях ментор на колеги, занимаващи се с човешки ресурси от други филиали, имах прекрасен екип, споделяхме и тежките, и щастливите моменти, учихме се от грешките и празнувахме успехите си заедно.

Последният много жив за мен спомен е интеграцията между „Сосиете Женерал Експресбанк“ и Банка ДСК. Този момент ще го помня винаги, тъй като беше исторически значимо за мен събитие. Процесът по интеграцията премина доста успешно, бих казала „като по учебник“ благодарение на подкрепата, която имах от ръководството тогава и обективните процеси по оценка на хората, които въведохме по това време. Не беше никак лесно предвид големия брой служители (над 5000) и факта, че станахме най-голямата ритейл банка в България с над 2,5 милиона клиенти. Благодарна съм за преживяното, защото научих много, най-вече как се управлява мащабен проект, как се работи синхронизирано в голям разнороден екип и как се постигат резултати за кратко време. По отношение на личностните ми качества се научих да бъда по-търпелива, да бъда устойчива в критични ситуации, да вземам бързи решения, когато се налага, както и да се вслушвам във всички гледни точки и да се отнасям с всеки един от служителите в организацията с уважение и разбиране.

Как започнахте в ДСК банк?

Имах щастието и късмета да бъда избрана за директор ЧР по време на интеграцията на двете банки – Банка ДСК и „Сосиете Женерал Експресбанк“. Така започнах в банката през февруари 2019 г. Отговарях за процесите по сливането по отношение на екипите и хората. Фактическата интеграция се случи една година по-късно – през май 2020 г. През този период и след това беше от изключителна важност да се установи единна корпоративна култура и плавни процеси във всяка една област. Мисля, че го постигнахме по възможно най-добрия начин.

Какви са Вашите отговорности днес?

Днес отговарям за всички процеси по отношение на управлението на човешките ресурси в Банка ДСК. С времето функцията се превърна в стратегически партньор на бизнеса, като нашата роля е да подпомагаме промените, които се случват в банката, а именно дигиталната и културната трансформация. Нашата роля като бизнес партньор все повече се установява, като днес спокойно мога да кажа, че мениджърите от всички нива ни търсят и постоянно се консултират с нас – това е много голямо постижение за екипа за последните три години.

Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариера и какво научихте от тях?

Най-голямото предизвикателство бе по време на интеграцията, когато се опитвахме да задържим ценните за нас служители. Не беше лесно, но до голяма степен успяхме. Освен това обикновено процесите по интеграция са свързани и с раздели с хора, което за мен беше най-тежкото човешко изпитание. Спомням си, че трябваше да съобщя на един мениджър, че сме взели решение да се разделим с него. Вечерта преди това не можех да заспя, изживявах го, сякаш това се случваше с мен. Всяка една раздяла е свързана с много чувства и емоции, но това е нашата професия и понякога въпреки вътрешното ни желание, трябва да действаме професионално. От всичко, което преживяхме тогава, научих, че е много важно да градиш доверие във взаимоотношенията си с хората, което означава да бъдеш открит и откровен в разговорите си с тях. В действителност за това се изисква много смелост и решителност. Научих, че ролята ми до голяма степен е да изграждам доверие в моя екип и сред всички колеги – грижейки се за тях, изслушвайки ги, спазвайки обещанията си и подкрепяйки ги в промените.

Сигурни сме, че Вашият екип е от съществено значение. Как го формирате? Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?

Екипът за мен е всичко. Затова посветих наградата си на тях. Считам себе си за отговорна да създавам среда, в която хората от екипа могат да бъдат истински себе си, в която се чувстват свободни да говорят открито, да търсят и получават признание, да признават грешките си, да поискат помощ или дори ако имат нужда да споделят лична радост или проблем. Това, на което държа в екипа, са интегритетът, честността, целеустремеността в работата и стремежът към постоянно усъвършенстване. Избирам за екипа си точно такива хора, които в един момент да станат по-добри от мен. Тогава ще знам, че съм си свършила работата добре. Някъде бях чела, че целта на един ръководител е да стане ненужен. В дългосрочен план това изисква постоянна грижа за хората от екипа и желание за споделяне на знания и умения.

С какво не бихте направили компромис?

Не бих направила компромис с човек, който е злоупотребил – със закона, с правилата, с морала и етиката, с доверието.

Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява днес служителите в голяма компания?

На първо място, автентичност – да бъде пример за подражание, да умее да води и вдъхновява хората, да им дава криле да летят, творят и да мечтаят. Мениджърът трябва да бъде и професионалист – да разбира това, което прави, и да предава знанията и опита си. Не на последно място, трябва да умее да анализира всяка ситуация и да взема навременни решения, както и да носи отговорността за тях, особено в критични ситуации. Най-общо казано, мениджърът трябва да е лидер – да има вътрешна увереност, мотивация и енергия, да вярва в това, което прави. За мен лидерът трябва умело да съчетава в себе си вяра, мотивация, разум и сърце.

За успешния лидер е важен балансът работа – почивка. Вие как релаксирате и какво Ви зарежда?

Зареждат ме природата, музиката, книгите. В свободното си време рисувам, пътувам, свиря на пиано, чета. Обичам постоянно да се самоусъвършенствам и всяка стъпка в тази посока ми дава смисъл да продължавам напред.

Кои са Вашите източници на вдъхновение?

Източник на вдъхновение за мен са пътуванията и срещите с различни хора, култури и навици. Проявявам изключително любопитство към хората като цяло, към различните нации, раси и религии и всичко ново в тази посока ме зарежда. Професионалното любопитство и развитието в моята сфера също.

От позиция на днешния си опит, бихте ли променили нещо по пътя на Вашата кариера?

Може би ако не бях тръгнала по пътя на управлението на човешките ресурси, щях да бъда журналист, но със сигурност отново професията ми щеше да бъде обърната към хората.

Как си представяте развитието на HR функцията през следващите години?

Представям си HR функцията като силно подкрепяща стратегията и бизнеса, боравеща с база данни, които са отправна точка за много анализи. Едновременно с това мисля, че в тези нелеки времена нашата функция трябва да бъде много обърната към хората, да има индивидуален подход и да бъде в тяхна помощ. Вярвам, че личните разговори, менторингът и коучинг подходът ще придобиват все по-голяма значимост. Все още човешкото отношение е безплатно, само трябва да го намерим вътре в себе си и осъзнато и неосъзнато да го даваме на хората около нас.