Христо Сугарев пред БНТ: Печалба по време на криза: Какви предимства и рискове крият инвестициите в капиталовите пазари?

Интервю на Светозар Костадинов с Христо Сугарев, ръководител отдел “Управление на активи”, и Иван Димитров, главен икономист и портфолио мениджър


През 2021 г. българите са обеднели* с 4%, а инфлационният натиск, който се ускори през изминалото полугодие, вероятно ще продължи тази тенденция. Това повиши интереса към инвестиции в недвижим имот с цел преодоляване на обезценяването на лева.

Но защо закупуването на ново жилище сякаш остава единствената алтернатива за парите в брой? Към какво друго може да насочим част от финансовите си средства и какви са рисковете при инвестиции във финансови инструменти? Отговорите потърсихме от представители на две от големите банки у нас - Христо Сугарев, ръководител отдел “Управление на активи”, и Иван Димитров, главен икономист и портфолио мениджър.

Защо българите предпочитат да инвестират в недвижими имоти, а не във финансови инструменти?

Иван Димитров: Българинът е консервативен инвеститор и затова обича да инвестира в активи, които са лесни за разбиране и управление. С нарастването на финансовата култура на потребителите обаче забелязваме, че все повече се търсят възможности за спестяванията, които са отвъд традиционните депозит и покупка на недвижим имот. Капиталовите пазари предлагат удобна алтернатива, която евентуално може да реализира по-добра доходност от депозита и е доста по-ликвидна от недвижимия имот - понякога продажбата на апартамент може да отнеме месеци.

Христо Сугарев: България е на едно от водещите места в Европа по дял на населението, обитаващо собствен дом, т.е. има ясен и силно изразен приоритет към недвижимата собственост в страната. Човек влага парите си в това, което е най-познато и важно за него. От друга страна, алтернативите, които предлага финансовият пазар, като акции, облигации, борсово-търгувани фондове и др., се популяризират и намират почва у нас активно едва в 21-и век, за разлика от развитите пазари, където има функциониращ капиталов пазар от над 200 и повече години. Но въпреки че проникването на алтернативите на финансовия пазар е все още ниско сред населението, се забелязва устойчива и ясна посока на увеличение. Тук е и ролята на финансовия сектор в страната по-целенасочено да информира и обучава клиентската си база.

Лесно ли е да инвестираме на капиталовите пазари?

Иван Димитров: Да, става все по-лесно да се инвестира на капиталовите пазари. Преди време това е било достъпно само за по-заможните, но вече експозиция към финансовите пазари може да получи всеки, при това със сравнително малко разходи. В България има голям брой инвестиционни посредници, банки и управляващи дружества, които предоставят възможност за инвестиции директно на фондовите пазари или чрез участие в колективна инвестиционна схема (фонд). Много важно е да отбележим, че за да се избегнат измами и злоупотреби, потребителите трябва да ползват услугите на лицензирани дружества – списък има на страницата на Комисията за финансов надзор.

Христо Сугарев: Достъпът до капиталовите пазари от гледна точка на свързаност е по-лесен от всякога досега. Ускореният темп на глобализация през последните 30 години, съчетано с технологичния напредък, направи възможно човек да участва на глобалните пазари без значение в коя точка на света се намира. Изобилието от платформи и възможността за дистанционно идентифициране правят нещата достъпни „на мига“. Но с лесния достъп идват и предизвикателства, пред които се изправя дребния инвеститор:

- Претоварване с информация – медиите, традиционни и интернет, изливат „експертна“ информация, която много често си противоречи, изказват се разнопосочни и противоположни мнения за пазара, което обърква неопитните инвеститори;

- Прекомерна диверсификация – голяма част от инвеститорите имат разбирането, че трябва да инвестират във всички налични инструменти, за да се изолират максимално от риска. Но подобна стратегия често възпрепятства портфейла предвид разходите, свързани със самия процес и не добре изследваната корелация между инструментите в портфейла;

- Неподходящ момент – не малка част се включват на финансовите пазари в момент на всеобща еуфория, когато потенциалът за ръст е вече изчерпан. Неминуемо следват загуби, които обезкуражават инвеститорите. Рискът в подобна ситуация може да бъде смекчен със стратегията на осредняването, при която се инвестират малки суми периодично и по този начин се управляват по-резките движения в цените на финансовите инструменти;

- Недостатъчна подкрепа и съдействие – винаги е по-рисково, когато човек стартира без предварителна консултация.

Инвестирането във финансови инструменти носи риск за вложителя. Затова Сугарев съветва преди вземането на каквото и да било инвестиционно решение първо да се проучат характеристиките на продукта, в който ще се инвестира. Някои популярни финансови инструменти са:

- Колективни инвестиционни схеми: борсово-търгуван фонд (популярен с английската си абревиатура ETF) и взаимен фонд. “Първите са на регулираните пазари и имат постоянна цена купува/продава по време на търговската сесия, докато при вторите цената е ясна обикновено в края на работния ден на издателя на фонда.”, разяснява Сугарев. “Фондовете представляват готова, вече изградена „кошница“ от предварително подбрани активи, те са и сравнително по-малко рискови”, изтъква Димитров.

- Облигации - те биват два вида: корпоративни - издавани от частни компании или държавни - съответни емитирани от съответните национални институции - държавни ценни книжа (ДЦК). Наднационални структури като Международния валутен фонд или Европейската банка за възстановяване и развитие също издават облигации. При облигациите, “особено при ДЦК, инвеститорът си осигурява прогнозируем паричен поток и фиксирана доходност при значително по-нисък риск от неплатежоспособност на емитента.” подчертава Сугарев. Но подобно на акциите “облигациите излагат инвеститора на по-голям риск (ценови риск, както и при липса на диверсификация) и затова не се препоръчва за начинаещи инвеститори”, посочва Димитров.

- Акции на частни компании. “Акциите са най-рисковия инструмент от изброените, защото представляват инвестиция в дял от собствеността на дадена компания, докато облигацията е част от дълга на дадена компания. Понеже дългът се изплаща с предимство, облигационерите са сравнително по-защитени от акционерите – последните биха получили дивидент само, ако след обслужването на дълга, остава от печалбата на компанията за собствениците.” обяснява Димитров. Сугарев допълва, че “Инвестицията в акции е съпроводена с риск от фалит на компанията поради редица причини, но също така инвеститорът е съсобственик, има право на дивидент, а в някои случаи и право на глас. При добър мениджмънт и продукт има потенциал за неограничен ръст в цената.”

Какво движи капиталовите пазари в момента?

Христо Сугарев: В настоящата ситуация наблюдаваме транзита от един суперцикъл на намаляващи и ниски лихви (период от близо 40 години), чийто край беше сложен след неконтролируемия ръст на инфлацията в глобален мащаб. Преходните периоди, образно казано, са съпроводени с трусове, в случая с повишена нестабилност. В подобна среда печелившите сектори и лидери в последните години бързо губят позиции, за сметка на пренебрегвани преди това. Освен зараждащата се нова икономическа реалност, пазарите са под влияние и на геополитическата ситуация, характеризираща се с временно отслабване и отдръпване на глобализацията.

Иван Димитров: В момента надделява страха, като се има предвид икономическата и геополитическата обстановка. Войната в Украйна, галопиращата инфлация и политиката на множество централни банки по света на увеличаване на лихвите, оказват натиск върху представянето на пазарите – затова и резултатите на почти всички развити пазари са отрицателни от началото на годината. В следващите 12 до 18 месеца ние очакваме промяна в положението. С укротяването на инфлацията и спиране на затягането на паричната политика, фондовите пазари би трябвало да се върнат към растеж и да реализират положителна доходност за инвеститорите.

Експертите споделят, че в момента хранителните компании, както и тези в секторите: здравеопазване, фармация и енергетика, особено компании с дейност в изкопаемите горива, са сред добре представящите се на капиталовите пазари в САЩ и Европа. Затова има обяснение:
“Ако икономиката излиза от криза и расте, секторите, които се очаква да се представят добре са тези на суровините и материалите, промишлеността, финансите и трайните потребителски стоки. Ако обратно – предстои влошаване на икономиката и криза, в която повечето акции ще спаднат, тогава по-голяма устойчивост могат да предложат акциите на компании от комуналните услуги (ютилити), хранително-вкусовата индустрия и потребителските стоки от първа необходимост”, уточнява Димитров.

Но ако инвестиционния хоризонт е по-голям, то тогава картината изглежда различна. Сугарев дава пример с технологичния сектор:
“Погледнато за период от 10 г. назад, технологичният сектор, въпреки рязкото поевтиняване за последните девет месеца, е лидер със среден годишен ръст от над 18%, изпреварващ значително енергийния сектор.”

Какви финансови инструменти могат да компенсират нарастващата инфлация и да защитят спестяванията ни?

Христо Сугарев: Най-добре представящите се сектори по време на инфлация са енергийният, недвижимото имущество (особено отдавано под наем, но повишаването на лихвените нива заради инфлацията, намалява търсенето на ипотеки, затова исторически цените им падат), благородните и индустриалните метали. В периода 1965 - 1982, характеризиращ се с ясно изразена инфлационна среда, златото (като индикатор за индустриалните суровини) се представя значително по-добре от рисковите активи.

Иван Димитров: Акциите и фондовете в акции са инструментът с най-голям потенциал за растеж от традиционните финансови инструменти. В нормална пазарна обстановка, представянето на акциите би трябвало лесно да надминава годишната инфлация, особено в дългосрочен план. Облигациите обикновено реализират по-ниска доходност от акциите, но за сметка на това са по-нискорискови и затова действат стабилизиращо, като са включени в балансиран портфейл с акции.

Какво трябва да вземем предвид, когато правим първите си стъпки на капиталовите пазари?

Иван Димитров: Най-важно е да се диверсифицира – това означава да не се поставят всички яйца в една кошница. Диверсификацията позволява инвестициите да се разделят на няколко части и да се вложат в различни по вид инструменти. Допълнително предимство на разделянето на инвестицията на части е, че при влизане на пазарите в различен момент от времето, може да се осредни цената на покупка при падащ пазар и така да се подобри възвръщаемостта от инвестицията.

Христо Сугарев: Най-добре е клиентът да се информира и да пробва с малка част от средствата си – личният опит заедно с допълнителната литература дават много по-добра перспектива и усещане за пазара. И, разбира се, консултациите с професионалист с експертен опит в областта.

Настоящият материал е с информационен характер и не съдържа инвестиционен съвет или пряка или непряка препоръка за покупка или продажба на един или повече финансови инструменти. Предоставената информация не представлява резултат от проведено регулирано пазарно проучване и не може да се счита за достатъчна за определяне на текущата или бъдеща стойност на конкретен финансов инструмент или пазарен индикатор.

*Според годишния доклад “Минимални заплати през 2022 г.” изготвен от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд - тристранната агенция на Европейския съюз предоставяща знания за разработването на по-добри социални политики и такива в областта на заетостта и труда