Главният изпълнителен директор на "Банка ДСК" Виолина Маринова пред в. "БАНКЕРЪ": Приехме измененията за успокоение на клиентите
Силвия Сотирова
Лихвите няма да са по-лесни за разбиране
-Г-жо Маринова, дълго време гражданите настояваха за промени в ипотечното кредитиране, но сега изглежда, че много от новите регулации няма да бъдат в тяхна полза. Как приетите изменения в Закона за потребителския кредит ще се отразят върху крайната цена на кредита за клиентите?
- Еднозначно не мога да отговоря дали банките ще го оскъпят, или няма да го оскъпят, просто методиката за определянето на цената на кредита е променена. Всяка банка, разбира се, ще си определя лихвите според своята стратегия, своята политика и според източниците, от които привлича ресурс. Но едно е ясно: че ако мотивът е да се променят досега съществуващите формули на банките, за да бъде по-ясно на клиентите, това няма да се случи. Защото малко хора знаят какво е ЮРИБОР, какво е ЛИБОР, какво е СОФИБОР, какво е статистиката на БНБ или на Националния статистически институт, защото в закона е записано така: да се използват пазарните индекси и/или комбинация от тях. Това означава, че всяка банка ще си изготви своята методика и своите формули, които ще включват отделни елементи. Например, в момента ЮРИБОР е 0.25, но ние знаем, че тенденцията е към увеличаване. И ако приемем, че финансирането ще става при ЮРИБОР, който сега е 0.25 плюс една постоянна надбавка, непроменлива през целия период на кредита, значи такава ще е цената. ЮРИБОР-ът обаче ще скача, което означава, че и лихвеният процент ще се променя в тази посока. Освен това той може да се променя много по-често, отколкото останалите индекси. Докато, ако примерно се стъпи на средната цена на ресурса според статистиката на БНБ, лихвените проценти примерно ще бъдат формирани върху средната цена, която е по-висока от ЮРИБОР -а и една на надбавка, която няма да бъде толкова висока, защото все пак в момента ние се конкурираме като банки и всеки ще се старае неговата цена да бъде конкурентна. Средната цена на ресурса, според статистиката на БНБ, се движи надолу, което означава, че лихвеният процент, определен на тази база, ще пада в сравнение с останалите. Не знам дали това, което ви обяснявам, е ясно на клиентите, защото тази цена, за която говоря (от статистиката на БНБ) се променя ежемесечно, а това означава, че и лихвените проценти се променят. А когато те се променят, се променят и месечните вноски, т.е. движението ще бъде много по-ускорено, отколкото е сега. Това, което ви обяснявам обаче, е ясно за нас, банкерите, и за финансистите, които имаме представа за това какво представляват тези индекси и как те се променят. Те са зависими от различните европейски икономики, но ние все още не сме в еврозоната. И не знам доколко това ще е в облекчение за клиентите. Докато в европейската директива е казано, че клиентите трябва да имат ясна информираност предварително за годишния процент на разходите (ГПР), който включва лихви и такси. И тогава клиентът би могъл да сравни ГПР-то на всяка една банка и да си представи колко ще му струва кредитът в едната или другата банка. Това беше досега. Оттук нататък не знам как ще се прави тази съпоставка, защото формулите на банките ще бъдат различни. И клиентите ще трябва да имат достатъчно финансови познания, за да разберат какво означава това.
-Какво ще се случи с т.нар. анюитетни вноски и погасителни планове?
- Те ще се променят, защото пазарният индекс ще се променя, а надбавката е твърда. Ако приемем примерно, че сега е 0.25% плюс надбавка 6.25%, но утре ЮРИБОР скочи на 0.50%, надбавката ще остане непроменена, но вноската ще се промени нагоре, т. е. ще се повиши. Ако цената на кредита се формира например от 3.0% средна цена на ресурса плюс надбавка 6%, която остава постоянна, тази средна цена на ресурса следващия месец може да бъде 2.50%, защото ние сме ликвидни и цената на ресурса пада. Това означава, че отново, даже и да пада, лихвеният процент пак се променя. Зависи какви комбинации ще направят банките, защото в закона е записано и/или комбинация от тях.
-Има ли нагласа в банковата общност точно кои индекси да се изберат?
- Аз не мога да кажа кой как ще формулира лихвите. В момента се обсъжда.
-От банките се очаква, ако лихвите станат прекалено високи, да понижат фиксираната надбавка. Има ли законова пречка за това?
- Това е политика на всяка една банка, ние сме конкуренти и пазарът ще определя цените. И ако поначало хипотетично се стремим да сложим едни и същи нива, това означава да се върнем към плановата икономика и повече няма да говорим за конкуренцията. Конкуренцията определя цената.
-Ако кредитите са в евро и се приеме за база ЮРИБОР -ът, той се променя всеки ден?
- Ще го променяме.
-Всеки ден ще обяснявате на клиентите?
- Ние няма да обясняваме. Законът трябва да дава отговора на въпроса. Не ние предлагаме измененията в закона. Ние само ги спазваме.
-Какъв ще е ефектът на новите регулации върху търсенето на жилищни кредити?
- Търсенето и в момента не е особено оживено, има стагнация на пазара. Хората теглят кредити, когато са сигурни в доходите си, в работата си, защото все пак този кредит трябва да се обслужва, нали? Банките не са най-същественото звено в икономиката. Ние сме трансмисията на икономиката. Ние бихме подпомогнали икономиката, защото имаме достатъчно ликвидни средства, но за да се случва това, хората трябва да бъдат спокойни, да имат предвидимост какво ще се случва с тях във времето. Но не звучи добре, когато толкова често се променят закони.
-Как ще се промени стойността на кредита, ако един клиент подпише договор, с който се съгласява, в случай че спре да го обслужва, банката кредитор да продаде обезпечението по дълга и повече да не търси нищо от него?
- Това ще се договаря оттук нататък. Това означава, че банките много внимателно ще преценяват, защото все пак рискът е 30-годишен. Ние кредитираме днес, но кредитът ще се изплати след 30 години.
Обикновено клиентите искат максималния размер на сумата за имуществото, което ще придобиват. Ние обаче няма да го кредитираме на такава висока стойност, а ще бъде на много по-ниска. Второ, ще се преценява рискът. Не мога да кажа точно как ще се случи, но това ще е основното. При всички случаи, когато придобива жилище, клиентът ще трябва да разполага с по-голяма част собствени средства.
-Опасявате ли се, че премахването на наказателната лихва след първата година ще доведе до "кредитен туризъм" и клиентите ще се местят от една банка в друга банка, която им предлага по-изгодни лихви?
- Ние бяхме сложили тези такси за предсрочно погасяване именно заради това. Защото това движение от банка в банка, не забравяйте, че обременява клиентите с допълнителни разходи, защото това са недвижими имоти, преучредяват се ипотеки и т.н., това са допълнителни разходи. Не знам дали те си дават сметка за това.
Срещу всяка такса стои конкретна услуга. Всички цени са пазарни и не са измислени от банките,защото така искат, а защото просто има регулации. Има Базел III, капиталови изисквания и хиляди други регулации, които ние трябва да спазим. А всичко това е разход. И, както казах, ние сме особен вид търговец, плащаме за Фонда за гарантиране на влогове, поддържаме 10% минимален задължителен безлихвен резерв. И не сме ощетили държавата с една стотинка по време на кризата, за разлика от другите западноевропейски банки. Типично българска черта е да премълчаваме позитивите и да говорим само за негативите. Но трябва да видим тези негативи какви и колко са?
-Ще помогнат ли законодателните промени за справяне с кризата на доверие между банка и клиент?
- Откровено, моето мнение е, че няма да помогнат. Откакто аз работя, в продължение на много години, никога не е имало пълно щастие и винаги е имало недоволни клиенти. И винаги ще има. Едно и също нещо се говори, но всеки го разбира по различен начин.
Обикновено хората, които се оплакват, са хора, които са имали и имат нередовни задължения. Не казвам, че във всички случаи банките са абсолютно прави. Всеки случай трябва да се разглежда индивидуално и да се разисква по него. Ако има грешка в банката, тя трябва да се коригира, но това означава диалог между банка и клиент. Примерно "Банка ДСК" има 3 милиона клиенти, за миналата година имахме 4000 жалби, от тях около 2-3% са основателни. Това включва жалби за картови разплащания, разплащателни и депозитни сметки, не са единствено от длъжници. Относителният дял на хората, които се жалват, не е висок.
Ние приехме тези законови изменения да се направят, ако това ще доведе до успокоение на хората, на нашите клиенти, защото нито една банка не желае да загуби своите клиенти или да не привлича нови клиенти. Няма такава банка в България. Всички ние се борим за клиентите, които не са безумно много при стагниран пазар.
-Как си представяте картината на банковия пазар у нас една година след влизането в сила на промените?
- Банковият пазар е силно конкурентен и винаги ще бъде силно конкурентен. И ние ще се съобразим с пазара. Винаги ще трябва да бъдем адаптивни, така че клиентите да предпочитат продуктите на нашата банка. Това означава, че ние винаги ще се съобразяваме с желанието на клиентите, с търсенето, с икономиката на страната. Ние имаме интерес да подпомогнем икономиката, малкия и средния бизнес. И сме готови да финансираме разумни проекти, които ще бъдат реализирани успешно. Нямаме полза от обезпеченията, ние не сме ипотекарни къщи. Желаем клиентът да може да си обслужва задължението и когато има затруднение, да се обърне към банката, за да намерят взаимно решение на въпроса в тези негови временни затруднения.
***
Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на „Банка ДСК" от 2004 година. Има повече от 40 години опит в банковото дело, а целият й професионален път преминава в „Банка ДСК". През септември 2013 г. е удостоена с най-високото национално отличие - орден „Стара планина", за изключителен принос при изграждане и запазване на репутацията и доверието към българските финансови институции.
