Конкуренцията в кредитирането се ожесточава - в. Банкер
Разширяването на кредитния периметър се превърна във фикс идея за мениджърите на повечето банки в България през 2005 година. На експанзивната кредитна политика обаче се отдадоха най-вече големите кредитни институции, които сложиха акцента върху заемите за граждани. Веднага след като първите мерки на БНБ за ограничаване на заемите влязоха в сила (от началото на април) на пазара се разрази истинска война, която достигна своя апогей в края на лятото и началото на есента. Вестник „БАНКЕРЪ" я нарече „Войната на лихвите", защото в стремежа си да привлекат колкото се може повече клиенти банките влязоха в луда надпревара да предлагат все по-ниски и по-ниски лихви по ипотечните заеми. Стигна се до нулеви промоционални лихвени равнища за първата година от погасяването на тези кредити, но това едва ли ще е границата за облекчаване на условията по ипотечните заеми. Тепърва банките ще намаляват таксите, комисионите и лихвите, които начисляват след първата година от погасяването на жилищните кредити. Конкуренцията между тях ще доведе до намаляване на таксите, комисионите и лихвите и по останалите заеми - потребителските и корпоративните. За деветте месеца на 2005 г. общият размер на отпуснатите кредити са нараснали с 3.17 млрд. лв. (23%) - от 13.81 млрд. на 16.98 млрд. лева. И това увеличение е факт, въпреки сериозните ограничения, наложени от БНБ. Общият размер на заемите за фирми се е покачил с 1.39 млрд. лв. (14.7%) - от 9.44 млрд. на 10.83 млрд. лева. Според някои финансови анализатори този ръст е доста по-значителен, но не може да бъде отчетен от статистиката на БНБ, тъй като, за да се вместят в наложените им ограничения, банките са прехвърлили част от отпуснатите фирмени заеми на своите чуждестранни собственици.
Потребителските заеми продължават да се ползват със специалното внимание на големите банки. Първо, защото са най-доходоносният им актив, и, второ, защото гражданите продължават да обслужват сравнително редовно своите задължения. За деветте месеца на 2005 г. потребителските кредити са се увеличили с 36.9%, или с малко повече от 1 млрд. лв. - от 2.79 млрд. до 3.82 млрд. лева. А средният размер на годишните лихви по тях през 2005-а се е движил между 13.5 и 12.5 процента. Това са най-високите лихви, които банките събират по отпуснатите кредити, и независимо от това търсенето на подобни заеми от граждани не намалява. Шефът на мисията на Международния валутен фонд за България Ханс Фликеншилд смята, че ръстът на потребителските заеми е само една от причините за увеличаването на вноса на потребителски стоки, който пък директно рефлектира в нарастването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Именно МВФ бе един от застъпниците БНБ да наложи ограничителните мерки върху кредитите, въведени от края на март. При последното си посещение в България, в края на октомври 2005-а, мисията на фонда отново успя да убеди Централната банка да наложи ограничения специално върху потребителските заеми. Банковите мениджъри предусещаха това развитие на събитията и още от лятото на 2005-а започнаха да преструктурират активите си, като поставиха акцента върху ипотечните кредити. Те няма да попадат под новите ограничения на БНБ и върху тях няма да се разпростират изискванията на подготвяния закон за потребителския кредит. Ипотечните кредити са много по-добре обезпечени в сравнение с потребителските и дават възможност на банките да пласират средствата си дългосрочно и доходоносно. Това са предимствата, които накараха банковите мениджъри да започнат ударно да ги налагат на пазара. Резултатите от тази експанзия са 72.5-процентно увеличение на ипотечните кредити. В началото на 2005 г. общият им размер е бил 1 млрд. лева. За девет месеца те са нараснали със 728 млн. лв. и в края на септември са 1.73 млрд. лева. От пет години насам в."БАНКЕРЪ" оценява кредитната дейност на банките по три показателя: обема на отпуснатите заеми, дела им в общия размер на активите и ръста на кредитите. Институциите, които се нареждат сред първите десет и по трите показателя, влизат в групата на най-добре кредитиращите банки в страната. В края на септември 2005 г. нейни членове са: „Банка ДСК", ОББ и Пощенска банка. Шефовете на "Банка ДСК` берат през тази година плодовете на усилията на нейните ръководства от 1999-а насам, които наложиха банката като безспорен лидер в областта на услугите за граждани. Тя е отпуснала 42% от всички потрбителски заеми и 31 % от всички ипотечни кредити. Едно от големите предимства, с които „Банка ДСК" привлича повече кредитополучатели от своите конкуренти, са изключително либералните условия при отпускане на заемите. Изискването за платежоспособност на клиентите е символично. След плащане на вноската на кредито получателите трябва да им остават по 60 лв. на човек от семейството. Докато при другите банки това изискване е не по-малко от една минимална работна заплата. Другото много съществено облекчение е, че при предоставянето на ипотечни заеми банката не поставя условие за максимална възраст на клиента. За разлика от нея някои големи институции като БУЛБАНК, ОББ, „Ейч Ви Би Банк Биохим" и Първа инвестиционна банка изрично посочват в условията си, че срокът за погасяване на заема плюс възрастта на клиента към датата на получаване на кредита не бива да надхвърля годините за пенсиониране - шейсет за жените и шейсет и пет за мъжете. С други думи, един мъж може да получи от тези четири банки двадесетгодишен заем само ако е на по-малко от 45 години. Същите изисквания, макар и да не са официално обявени в условията по заемите, се спазват и от SG ЕКСПРЕСБАНК, и от „Райфайзенбанк (България)". Разбира се, ако клиентът докаже, че има доходи от наеми и ренти, които са достатъчни, за да покрият погасителните му вноски, банките ще си затворят очите пред възрастта, но само в случай, че той заложи споменатите доходи в нейна полза. Всички тези условия може и да намаляват риска при отпускането на заеми, но правят кредитните институции доста по-неконкурентоспособни в сравнение с „Банка ДСК".
Общият размер на заемите, предоставени от банката, за една година е нараснал с 42.13%, или с 530 млн. лева. В края на септември 2004 г. той е бил 2.13 млрд. лв., докато дванадесет месеца по-късно е надхвърлил 2.66 млрд. лева. Заемите съставляват 63.76% от всички активи на „Банка ДСК", а приходите от тях за деветте месеца на 2005-а - 250 млн. лв., формират 80% от общия размер на доходите на банката. Специфичното за нея обаче е, че има силно дебалансиран кредитен портфейл. Потребителските заеми - 1.62 млрд. лв., заемат 59% от общия кредитен портфейл. А мерките на БНБ, приети в началото на ноември 2005 г, са насочени преди всичко към ограничаването на ръста на точно тези заеми. Следователно прилагането на новите рестрикции ще окаже най-голямо влияние върху кредитния ръст на „Банка ДСК", което може да се отрази негативно върху финансовия й резултат. За разлика от нея ОББ има балансиран кредитен портфейл, в който размерът на фирмените заеми -1.05 млрд. лв., е почти равен на този за гражданите - ипотечните и потребителските, които са 850 млн. лева. Освен това изискванията за платежоспособност, които ОББ поставя пред гражданите, за да им отпусне заеми, са много по-високи от тези на „Банка ДСК". За една година общият размер на кредитите, предоставени от ОББ, е нараснал с 54.17%, или с 690 млн. лева. През септември 2004 г. той е бил 1.27 млрд. лв., докато дванадесет месеца по-късно те вече са 1.96 млрд. лева. Заемите формират 65.2% от всички активи на банката, а приходите от тях за деветте месеца на 2005-а -155.3 млн. лв., й отреждат второ място (след „Банка ДСК") във финансово-кредитния сектор по този показател. ОББ акцентира еднакво върху всички видове кредитиране - корпоративно, потребителско и жилищно. По тази причина предприетите в началото на ноември мерки от БНБ за ограничаване на ръста на заемите няма да дадат голямо отражение върху кредитната активност на тази търговска банка. Няма да е изненада, ако след една година тя се доближи плътно до „Банка ДСК" по обем на отпуснатите заеми.
Пощенска банка също прави упорити стъпки за разширяване на позициите си на кредитния пазар. Тя води широка рекламна кампания, намалява лихвените равнища, предлага изключително ниски промоционални лихви за първата година от погасяването на ипотечните заеми. За една година общият размер на кредитите, които тя е отпуснала, се е увеличил с 46.94%, или с 326.2 млн. лева. През септември 2004 г. те са били 499.81 млн. лв., а дванадесет месеца по-късно са достигнали 1.02 млрд. лева.
Заемите формират 46.94% от всички активи на банката и са един от основните й източници на приходите. Подобно на ОББ и Пощенска банка поддържа балансиран кредитен портфейл, в който корпоративните заеми превишават със 150 млн. лв. тези за граждани. Това позволява на банката да увеличава по-бързо размера на потребителските и ипотечните кредити, което ще доведе до увеличаването на доходите и на печалбата й. Всъщност повечето банки в страната ще продължат да повишават обема на предоставяните от тях заеми, независимо от ограничителните мерки, които налага БНБ. Причината е, че именно кредитите са най-сигурният източник на доходи. А собствениците на кредитните институции у нас очакват от мениджърите им не друго, а увеличение на печалбите. Неслучайно в анализите на големите западноевропейски банкови групировки - като „УниКредито" и „Банк Аустрия", се подчертава фактът, че дъщерните им структури в Източна Европа формират повече от една трета от печалбите на групировките. За западноевропейските банкери е ясно, че подобни големи печалби ще могат да се реализират в страните от Източна Европа, докато финансовото проникване (съотношението на банковите активи към брутния вътрешен продукт) в тях не достигне това в страните от Западна Европа. Според някои анализатори това ще стане в рамките на следващите пет години. Такъв е и срокът, в който банките от Източна Европа ще могат да отчитат големи печалби, които ще им осигуряват възвръщаемост на активите над 1.5% и на собствения капитал - над 15 процента. След този период показателите постепенно ще се изравнят с тези на банките в Западна Европа, където средната възвръщаемост на активите е под 1%, а на собствения капитал - около 10 процента. ързият ръст на кредитирането и преди всичко на заемите за граждани обаче крият сериозен риск. В случай на икономическа криза, породена дори от стагнация в световната икономика, голяма част от кредитите за граждани могат да престанат да се обслужват редовно и от източник на приходи да се превърнат в причина за големи загуби за банките, финансовите експерти смятат, че тази опасност може да бъде намалена, ако банките поддържат балансирани кредитни портфейли и преустановят сегашната си практика да инвестират в заеми всеки нов лев, който са привлекли като депозити от своите клиенти.
