Между играчите в банковия сектор зее пропаст- в. Банкер
Стремителен ръст и жестока конкуренция - това са двете най-важни характеристики в развитието на банковата система у нас за изминалата една година. Едва ли има сектор в страната (освен може би строителството), който би се похвалил, че за една година активите му са се увеличили с близо 38 процента. През септември 2004 г. общото балансово число на банките е било 21.55 млрд. лв., а 12 месеца по-късно - 29.71 млрд. лева.
Едва ли е изненада фактът, че паралелно с това нарастване се увеличава и пропастта между десетте банки с най-големи активи и останалите кредитни институции. В края на септември 2004 г. въпросните десет банки - „Банка ДСК", БУЛБАНК, ОББ, „Райфайзенбанк (България)", „Ейч Ви Би Банк Биохим", Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, СИБАНК, SG ЕКСПРЕСБАНК и „ДЗИ БАНК", са имали активи за общо 15.6 млрд. лв., или 72% от цялото балансово число на финансово-кредитната система. Дванадесет месеца по-късно - в края на септември 2005 г., активите на десетте най-големи банки са 22.25 млрд. лв. -74.9% от общото балансово число на системата. Разривът между големите банки и останалите кредитни институции ще продължи. Причините за това са няколко. Първата е процесът на консолидация, който протича у нас. През 2006 г. ще приключи обединението между „Ейч Ви Би Банк Биохим" и ХЕБРОСБАНК, които са собственост на „Банк Аустрия". В резултат на него ще бъде създадена структура с активи от 3.2 млрд. лв. - третата по големина в България. От групата на средните и малките кредитни институции пък ще изчезне ХЕБРОСБАНК, която с активите си от 800 млн. лв. е техен лидер.
Започналите през 2005 г. процеси на консолидация ще продължат и през 2006 г. с обединението на БУЛБАНК със структурата, възникнала след сливането на „Ейч Ви Би Банк Биохим" и ХЕБРОСБАНК. То ще е резултат от приключилата през октомври сделка по поглъщането на германската „Ейч Ви Би" от италианската „УниКредито", която е собственик на БУЛБАНК. От сливането на техните дъщерни банки в България ще възникне институция с активи от 6.5 млрд. лв., която ще има капитал от 878 млн. лв., кредитният й портфейл ще е 3.3 млрд. лв., а поверените й от гражданите и фирмите депозити ще са 4.9 млрд. лева. Това ще е петата по големина кредитна институция в страните от Югоизточна Европа след хърватските „Загребачка банка", „Привредна банка", „Ерсте банк" и румънската „Банка Комерчиале Романа".
Втората причина за увеличаващия се разрив между най-големите банки и останалите кредитни институции в страната е разликата в потенциала им за растеж. Големите структури имат възможности за привличане на големи кредитни линии от чужбина, с които бързо да увеличават обема на отпуснатите заеми за граждани и фирми и по този начин да привличат нови клиенти. За разлика от тях, останалите банки у нас получават външно финансиране в много по-малки размери и при нетолкова изгодни условия.
Въведените от края на март 2005 г. мерки за ограничаване на ръста на заемите от БНБ допълнително ще намалят възможностите на малките и средните банки да се конкурират с най-големите кредитни институции. За шестте месеца, през които са в сила ограниченията, наложени от БНБ, някои от големите банки (като например ОББ) си позволяват да не ги спазват. Те предпочитат да надхвърлят посочените от БНБ лимити за ръст на отпуснатите заеми с цел по-бързо да разширяват позициите си на пазара, като плащат за това допълнителни суми под формата на задължителни минимални резерви. Малките и средните банки обаче не могат да си позволят подобен лукс и са принудени да се вместват в рамките на ограниченията. Тяхното положение допълнително ще се усложни след въвеждането на новите рестриктивни мерки на БНБ, които директно влияят върху ръста на най-доходоносните активи -потребителските кредити. Факт е, че единствено големите банки за момента си позволяват да използват агресивни схеми за разширяване на пазарните си позиции, като рязко намаляват лихвените равнища по заемите (промоционални лихви за първата година от 0 до 3.6%) и задържат високата доходност по дългосрочните депозити (до 8.8% годишно). Поради всички тези фактори десетте най-големи кредитни институции отчитат по-голям ръст на активите, отколкото останалите банки у нас.
Всъщност конкуренцията между десетте най-големи и останалите участници на финансовия пазар на практика не съществува. Банките с балансово число над 1 млрд. лв. се надпреварват единствено помежду си, и то в специфични за тях области - най-вече в услугите за граждани. Докато останалите банки са съсредоточили усилията си в корпоративното банкиране и в услугите за малки и средни предприятия.
Резултатите от политиката, водена от всяка една банка, в. „БАНКЕРЪ" отчита чрез няколко показателя от 1999 г. насам. На всеки три месеца в. "БАНКЕРЪ" определя най-добрите кредитни институции в страната по критериите балансово число, собствен капитал, печалба, възвръщаемост на капитала и възвръщаемост на активите. В групата на най-добрите влизат институциите, които са сред първите десет по всички тези показатели. Безпристрастните числа показаха, че в края на септември 2005 г. на това условие отговарят „Банка ДСК" и ОББ. Останалите банки или са твърде малки по размер на балансовото число, или печалбата им не е достатъчно голяма, за да им осигури висока възвръщаемост на активите и собствения капитал.
За деветте месеца на 2005 г.
"Банка ДСК" не само успя да завземе лидерската позиция във финансово-кредитния сектор, но и да се утвърди на нея. Още в началото на 2005-а кредитната институция, чийто едноличен собственик е унгарската ОТР („О Ти Пи"), стана най-голямата по размер на активите, като задмина по този показател БУЛБАНК. През деветте месеца на годината тази разлика продължи да се увеличава, като в края на септември балансовото число на „Банка ДСК" достигна 4.2 млрд. лв. - с 900 млн. лв. повече, отколкото в началото на 2005-а. Освен това разликата между нейното балансово число и това на втората по големина кредитна институция у нас - БУЛБАНК, продължи да се увеличава и от 300 млн. лв. в началото на 2005-а достигна в края на септември 900 млн. лева.
Разширяването на пазарния дял на „Банка ДСК" й позволи рязко да увеличи печалбата си. За деветте месеца на 2005 г. тя е 98.1 млн. лв. - с 45.86 млн. лв. повече, отколкото за същия период на 2004 година. Високата печалба осигурява на „Банка ДСК" възвръщаемост на активите от 2.35% и възвръщаемост на собствения капитал от 20.2 процента.
„Банка ДСК" е пример как може да се постигне бърз успех на пазара благодарение на доброто име, традицията и опростените процедури при отпускането на потребителски заеми. За повечето българи „Банка ДСК" е традиционен партньор още от времето, когато бе единствената кредитна институция, работеща с граждани. Освен това няма друга банка, която да изисква от кредитополучателите си -след погасяване на вноската по заема на член от семейството да остават по 60 лв. месечно. При другите банки този минимум е два пъти по-голям. Оказва се обаче, че традицията и либералните условия за отпускане на кредити не могат да компенсират ниското качество на обслужването - недостатък, от който „Банка ДСК" все още не може да се отърве.
Обединена българска банка също успешно съчетава бързия ръст на активите с високата печалба. От началото на годината до края на септември балансовото й число се е увеличило от 2.2 млрд. до 3 млрд. лева. И нищо чудно по този показател до края на 2005 г. ОББ да задмине БУЛБАНК, чието балансово число в края на септември 2005 г. е 3.3 млрд. лева. Мениджърите на ОББ са склонни да водят доста агресивна политика, за да разширят пазарните й позиции. В преследването на тези свои цели изпълнителните директори на кредитната институция дори са склонни да надхвърлят определените от БНБ лимити за ръст на заемите. Тази политика засега носи успехи на банката, тъй като печалбата й продължава да нараства със същите темпове, с които се покачват и активите й. За деветте месеца на 2005 г. тя е 75 млн. лв. - с 28 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2004-а. Възвръщаемостта на собствения капитал на ОББ в края на септември 2005 г. е 18.62%, а на активите - 2.49 процента.
За разлика от „Банка ДСК", ОББ и SG ЕКСПРЕСБАНК, останалите големи кредитни институции (с изключение на БУЛБАНК) страдат от един основен недостатък - ръстът на активите им значително изпреварва увеличението на печалбите им. По тази причина възвръщаемостта на активите и на „Райфайзенбанк (България)", и на „Ейч Ви Би Банк Биохим", и на ПИБ, и на Пощенска банка, и на СИБАНК, и на „ДЗИ Банка" е под 2%, докато десетата в класацията по този показател институция - „Интернешънъл Асетс Банк", отчита възвръщаемост от 2.15 процента.
БУЛБАНК пък не влиза в групата най-добрите кредитни институции по съвсем друга причина. Тя е на единадесето място по възвръщаемост на собствения капитал, като отчита 13.87% по този показател. Обяснението е, че през 2005 г. БУЛБАНК води много консервативна политика. Според данните на БНБ за деветте месеца
балансовото й число не само че не се е увеличило, но е и намаляло от 3.6 млрд. на 3.3 млрд. лева. Една от причините за това е, че в средата на годината Министерството на финансите реши да прехвърли около 300 млн. лв. от сметките си в БУЛБАНК по свои сметки в „Банка ДСК" и в „Райфайзенбанк (България)". Има и още едно интересно обстоятелство. От началото на годината до края на септември кредитите, предоставени от БУЛБАНК на граждани и фирми - най-доходоносните активи за всяка банка, са нараснали незначително (с по-малко от 7%) - от 1.5 млрд. на 1.6 млрд. лева. Очевидно е, че мениджмънтът на банката е водил изключително консервативна политика предвид очакваното обединение на банката със структурата, която ще възникне след сливането между „Ейч Ви Би Банк Биохим" и ХЕБРОСБАНК.
Сегашната конфигурация на българския финансов пазар, който е доминиран от десетина големи играчи, вероятно няма да се промени през следващите няколко години. Напротив, с възникването на нова мегаструктура броят на банките, които определят тенденциите на този пазар, ще намалее от десет на осем, а най-вероятно с течение на времето ще става все по-малък. Това, разбира се, не означава, че по-малките банки нямат шанс да оцелеят и да се развиват на пазара. Но утвърждаването им ще изисква от техните мениджъри и акционери огромни усилия.
Автор: Петър ИЛИЕВ
