Банка ДСК: Партньорството с IBM носи надеждност
Юрий Генов е роден през 1961 г. в София. Завършил е Висшия политехнически институт в гр. Тула, Русия, с придобита степен магистър „Системи за автоматично управление“. През 1999 г. придобива степен по приложно програмиране в IBM - Лондон.
Професионалната му реализация в банковата сфера започва през 1995 г. в ТБ Биохим като директор на дирекция „Приложен софтуер” и продължава в Банка ДСК, където заема различни позиции. От 2004 г. до 2012 г. оглавява управление „ИТ операции”, а от 2012 г. заема позиция началник на управление „Развитие и внедряване на ИТ системи” на Банка ДСК.
Под негово ръководство се провежда централизация на ИТ системите в Банката, консолидация и оптимизация на техническата инфраструктура, реорганизация на ИТ подразделението в институцията с отделяне на процесите на развитие от процесите по поддръжката на ИТ системите.
През юли 2014 г. Юрий Генов е назначен за член на УС на Банка ДСК и изпълнителен директор с ресор „ИТ и операции“.
От 2011 г. е председател на Комитета по информационни технологии при АББ, а от 2008 г. членува в клуба на ИТ мениджърите CIO България. Владее руски, английски, френски и италиански език.
IBM и Банка ДСК нямат нужда от представяне у нас.
Двете компании имат дълга история в развиването на съвместни проекти. Най-новото партньорство между институциите вече ражда по-ефективни и надеждни услуги за българските потребители на финансови услуги.
За да разкаже малко повече за иновативната колаборация между IBM и Банка ДКС, Profit.bg се обърна към Юрий Генов, член на УС и изпълнителен директор на Банка ДСК, ръководещ направление „IT операции“.
Г-н Генов, Банка ДСК има дългогодишно партньорство с IBM. Защо решихте да си партнирате с тях и какво точно получавате като услуга?
В интерес на истината, съвместните проекти на OTP Group и IBM започнаха през 1994 г. Последният проект, за който говорим днес, е на три и половина години. На практика, през тези 24 години съвместна дейност с IBM сме имали множество проекти, най-различни по своя обем, цел и задачи.
Специфичното за последния проект, който реализирахме съвместно, е, че той се оказа по-иновативен дори и спрямо Европа. Банката, IBM и Групата положиха много усилия на експертно и технологично ниво, за да може проектът, започнат преди 3 години, да изглежда доста иновативно и интересно на публиката и днес.
Core системите на Банка ДСК, от самото им внедряване през 2000 г., работят върху инфраструктура и операционни системи на IBM. Експлоатацията им в нашите data центрове в един момент се оказа тежка от гледна точка на неравномерното натоварване на тези системи.
И търсейки взаимноизгодно технологично и икономическо решение с IBM, стигнахме до този подход, където инфраструктурата е предоставена като услуга. Благодарение на големия си капацитет, инфраструктурата може да поеме пиковите натоварвания, които банката, съответно клиентите на банката, изпитват. Това е услугата – Infrastructure as a service (IaaS), или с модерното наименование - cloud.
Kак на практика крайният потребител усеща ползите от партньорството на Банка ДСК с IBM?
Чрез скорост на услугата, докато използва продукти, като DSK Smart, DSK Direct, банкомати или call центрове. Също така чрез 24-часовата надеждност на услугата. Това са неща, които - без съвременно IT обслужване, просто няма да бъдат потърсени от клиентите.
Всеки един клиент иска непрекъснат достъп до интернет, непрекъсната наличност на услугите, което е нормалното разбиране на съвременните поколения.
Какви ключови резултати постигнахте в резултат на партньорството?
Производителност, добро съотношение на капацитет на услугата, висока надежност. Това са може би трите основни резултата.
По какъв начин съвместната работа с IBM се отразява на финансовите резултати на една голяма банкова институция, каквато е Банка ДСК?
Преди 20 години всеки един клиент на финансова институция в България на практика трябваше да дойде в офиса, за да бъде обслужен. Днес клиентите използват голям IT капацитет, който позволява достъп до информация по всички възможни канали.
Така, в сравнение с преди 20 години, потреблението на един съвременен клиент е скочило 100 пъти, показват нашите сметки. Ако клиентът преди 20 години си е проверявал салдото по сметката веднъж в месеца, понякога два пъти, в момента той проверява по няколко пъти на ден.
Партньорството с IBM дава възможност цената на тези услуги към крайния клиент да не се променя, въпреки че потреблението му е нараснало.
Може ли да се каже, че това е един вид икономия от мащаба?
Абсолютно, това е икономия от технологията, от мащаба. Целта на всяка една технология е да намалява непрекъснато цената на единичната услуга, която се потребява все повече и повече, така че клиентът да бъде, в края на краищата, доволен.
Планирате ли да продължите партньорството си с IBM, така че да интегрирате нови инструменти и услуги?
С IBM имаме дългосрочни проекти, засягащи неща, които всеки днес очаква да донесат ползи в бъдеще, като когнитивните технологии. Разглеждаме варианти за използването на изкуствен интелект за определени процеси на едно или друго ниво.
В наши дни това са интересни и иновативни въпроси, но те имат своите трудности. В момента, в който тези трудности бъдат преодолени, въпросните технологии ще бъдат внедрени и използвани.
Ще изчезне ли в бъдеще физическият банков клон?
Това най-вече зависи от клиента. В момента клиентът има привилегията да определя бъдещето на всяка една индустрия. Дигитализацията на всяка една индустрия се случва, защото клиентът има нужда, търси такива услуги.
Най-вероятно банковият клон няма да изчезне, от гледна точка на това, че освен всички дигитални услуги, клиентът търси съвет, физически разговор очи в очи.
Това е, което наблюдава Банка ДСК и се старае да откликне на търсенето на клиентите. От друга страна, никой не може да каже какво ще бъде след 20 години.
Наблюдавате ли масова миграция на потребителите към мобилно банкиране и дигитални финансови услуги?
Тази миграция е много голяма. На практика имаме клиенти, които са много напред със използването на дигиталните услуги и на практика влизат в банковия клон, само когато търсят съвет за някаква конкретна ситуация - когато имат нужда от съдействието на банкови експерти. Тази тенденция сигурно ще продължава.
Ще бъде много интересно да видим до какво ще доведе. Аз с интерес наблюдавам моите деца, които стават все по-големи и по-големи потребители на всякакви услуги. Интересни са и следващите поколения, защото знаете, че Банка ДСК традиционно присъства в услугите, които са за най-малките.
Преди 20-30 години Банка ДСК стана първата, която предложи детски спестовни влогове. Търсим правилната връзка с младия клиент. Много се надявам, че ще бъде двустранна.
Възможно ли е блокчейн технологията, която предполага децентрализация, да влезе в симбиоза с банковото дело, което от своя страна има монопол върху риска?
Има голяма разлика между криптовалутите и блокчейн. Блокчейн дава възможност да има уникални записи в интернет. Това е голямо постижение, което със сигурност ще се развива и ще намери все повече и повече приложения в най-различни индустрии – търговия, проследяване на пратки, проследяване на производствени схеми и така нататък.
Аз съм убеден, че един ден ще бъде използвана и във финансовите институции за някакви определени цели. OTP Group е доста активна в разработката на блокчейн продукти.
Банка ДСК засега няма нито един продукт на база блокчейн, но всяка една такава технологична иновация попада под радарите на екипите на банковата група, за да може да бъде преосмислено по какъв начин може да бъде в помощ на нашия клиент и определено има интересни приложения.
© Иван Коловос
